На 12 юни цяла Европа ще прикове поглед върху една малка нация от 4,2 милиона души и 70 282 кв. км площ - Република Ирландия, единствената от 27-те страни членки на ЕС, която трябва да ратифицира Договора от Лисабон чрез референдум, както изисква конституцията й, а не по парламентарен път.

Договорът, чиято цел е функционирането на ЕС с 27 държави, трябва да бъде приет единодушно, за да влезе в сила. На теория едно ирландско не е достатъчно, за да го направи невалиден. Бюлетините ще бъдат преброени в петък, 13 юни, ден след гласуването.

Ирландия и Европа имат всичко нужно за съставяне на добра двойка. Ирландия е може би най-големият успех на ЕС. Келтският тигър в много голяма степен дължи влизането си в Общността (1973 г.) на това, че за две десетилетия премина от мизерия към охолство. Бившата най-бедна страна в Европа стана втората най-богата в ЕС по БВП на глава от населението след Люксембург. Растежът от 4,7 процента от БВП през 2007 г. наистина е под рекордите от 7 до 11 процента, които страната е отбелязала между 1993 и 2001 г. и е характерен за страна, която възстановява икономиката си, но пак е двойно по-висок от средната стойност за ЕС. Равнището на безработица (5,5 процента) расте, но все още е завидно ниско в сравнение други европейски страни. Институтът за икономическо и социално проучване дава оптимистични прогнози за следващите десет години, въпреки по-слабите очаквания за периода между 2007 и 2010 г.

Ирландците изживяват нещата различно. Ежедневието им вече не е това, на което бяха привикнали вследствие на невероятния възход през последните 15 години. Покупателната им способност страда от забавянето на икономическия растеж, който се очаква да е най-много 1,6 процента през 2008 г., от кризата в недвижимите имоти, и от затягането на условията за отпускане на кредит. Краят на еуфорията от наваксването е мотив за тревога в момент, когато Ирландия започва да се представя наравно с големите играчи.

Все още нетен бенефициент, малката република скоро би трябвало да се превърне в нетен платец - за нея Европа вече не е само защитаващата я организация, а и организацията, в която страната трябва да дава свой принос, включително чрез подкрепа на икономиката на новите източноевропейски членове. Намираме в общества с егоистична логика. Ирландците да кажат не на Европа е все едно Ломбардската лига, която привлича 40 процента от избирателите в северна Италия с искане да не плащат в подкрепа на южната част на страната, твърди зеленият евродепутат Даниел Кон-Бендит.

Още през юни 2001 г. имаше проблеми в двойката Ирландия - Европа. Трудното приемане на Договора от Ница, чиято цел бе да отчете разширяването на ЕС, за малко не пропадна заради едно вето - това на Ирландия. Въпреки че в този ден на острова успехът изглеждаше гарантиран, а допитванията прогнозираха огромна победа на отговорите да на референдума. Огромният брой въздържали се да гласуват (65,2 процента) обърка предвижданията и 53, 9 на сто от гласувалите се обявиха против Договора от Ница (43,1 на сто бяха за). Бяха необходими умението и популярността на тогавашния премиер Бърти Ахърн, за да бъдат убедени ирландците да се произнесат втори път по същия договор, след като него бе добавен протокол, който гарантираше неутралитета им в дипломатическата и военната област. И така Договорът от Ница ловко бе подложен втори път на гласуване през 2002 г. и бе одобрен с 62,9 на сто.

След почти десет години институционни дискусии и фини компромиси, европейците са уморени. Изглежда невъзможно да предоговорят документа, малко вероятно да се откажат от него и да се върнат към сегашната рамка на Договора от Ница и юридически непосилно да се обмисля ЕС с 26 държави без Ирландия, която е и в еврозоната. Също така не е мислимо 4,2 милиона ирландци да могат да попречат на 495 милиона други европейци да напредват. В случай на победа на не-то, за да се избегне верижна реакция и да не се прекъсва процеса на ратификация от другите страни - само 15 членки на ЕС вече са ратифицирали договора - едно възможно решение би било ирландците да гласуват отново при други обстоятелства, като например им се направят още отстъпки по деликатни за тях теми. Прецедентът с Договора от Ница дава надежда, че едно не би могло всеки път да бъде последвано от премия за твърдоглавие.

Какво обаче да се отстъпи този път? В Брюксел никой не вижда какво повече би могло да се предложи на Ирландия. Тя вече получи отстъпки, които се запазват в Договора от Лисабон, във вътрешните работи и съдебното сътрудничество. Получи гаранции, които са потвърдени в Договора от Лисабон, за дипломатически и военен неутралитет - изключително деликатна тема в тази нова република, отскоро отървала се от британския империализъм и горда с независимостта си.

Загубата на неутралитет обаче остава силен лозунг на привържениците на не-то, които се обосновават с реалната цел за укрепване на европейската политика в областта на отбраната. В ирландското въображение този лозунг удря право в десятката. Прекалено либерален, недостатъчно либерален, твърде либерарен, антидемократичен - Договорът от Лисабон е обвиняван във всички грехове, включително тези, в които не може да бъде обвинен. Как да се укроти подобна динамика? Срещу лозунг за не-то, който заиграва със смътни страхове една подкана за да изглежда отбранителна, обяснителна, нюансирана, скучна.

Колко струва уверението, че данъчната специфика, която е в основата на ирландския успех, е защитена от правото на вето, с което разполага всяка страна членка срещу доста по-ефикасното предупреждение: Европа ще унищожи данъчните предимства на Ирландия! Колко струва проектът за ротация на европейските комисари, за да се улесни работата на Европейската комисия срещу тази заплаха: Ирландия ще загуби постоянния си комисар! Договорът е антидемократичен! Гласувайте с не! Колко струва този плакат на управляващата партия Доброто за Ирландия е добро и за Европа! Гласувайте с да! срещу този друг плакат няколко метра по-далеч: Ирландци са загивали за свободата ви, не я пропилявайте! Гласувайте с не!

В проучване на избирателните нагласи, публикувано от в. Айриш таймс на 6 юни, не-то излиза начело. В проучване, публикувано във в. Сънди бизнес пост на 8 юни се дава обратната прогноза. Най-важният елемент в гласуването ще е избирателната активност. От нея зависи съдбата на ирландския премиер, на идващото френско председателство на ЕС. . . и на една вече доста унила Европа.