Флоренция все още спори за честта на Данте. Седем века, след като поетът е бил осъден на доживотно изгнание, флорентинският градски съвет преди месец реши да награди поета с най-престижния медал - златен флорин. На състоялия се вот мнозинството от членовете на съвета одобрили идеята, но изненадата била, че няколко левичари гласували с отрицателен вот.

Италианският поет Данте Алигиери, роден през 1265 г., написва най-прочутото си произведение - "Божествена комедия" - в изгнание. В нея разобличава политиците, обвинявайки ги в корупция, предателство, лихварство и содомия. А за водача на гуелфите написва, че е направил собствената си сестра проститутка с политически цели. Потопени в казани с вряща смола или запратени в ледените езера на Ада, политиците на Флоренция били обречени на вечно проклятие. Данте даже допълва в комедията, че името на Флоренция ще се носи из целия Ад. Всъщност голяма част от омразата на поета към управляващите идва от присъдата през 1302 г. на доживотното изгнание. Политическите игри между белите и черни гуелфи, в които самият Данте участва, го запращат 19 години извън Флоренция и той до смъртта си през 1321 г. не стъпва повече в града.

Защо част от флорентинците гласуват с "не" за отличието на Данте? Николо Ротондара, член на малка комунистическа партия в Италия, обяснява, че Данте не се нуждае от реабилитация, и то от градския съвет. "Ако беше осъден на смърт, щяхме ли сега да се опитваме да го възкресяваме?" - добавя той. В отговор на непредвидените спънки по награждаването на Данте 54-годишният винар Серджо Алигиери, най-известният от потомците на поета, заяви, че се отказва от медала от името на цялата фамилия. Вотът - казва той пред "Кориере дела сера" - не е за вината на Данте, а за тази на града. "Когато прочетох твърденията на опонентите, щях да се разплача", заявява Серджо, който се чуди кога най-после ще оставят на мира легендарния му праотец.

Общинският съветник Матео Ренци припомня, че Данте отдавна е спечелил битката за сърцето на града. "Всеки флорентинец - от работника до интелектуалеца, е влюбен в Данте", продължава Ренци. Може би виждаме у себе си някои качества от характера на поета. "Ние сме обидчиви, скандалджии и сложни хора", пояснява Ренци. Данте умира от малария на 56 години в Равена, а костите му все още са там - в църквата "Сан Пиетро Маджоре". На гроба му е написан стихът: "Флоренция, майка на малката любов."