Може ли ейлът да спаси пъба

Може ли ейлът да спаси пъба

Може ли ейлът да спаси пъба
Ейлът - традиционната британска тъмна бира, която бе застрашена от изчезване, отново става любим на британците във време, когато съдържателите на пъбове са отчаяни от намаляващите продажби, достигнали най-ниското си равнище след Голямата депресия през 30-те години на миналия век, коментира АФП.
Хората пият все по-малко бира, но търсят пиво с по-добро качество и по-приятен вкус. Те се връщат към традиционната бира, казва Дейвид Спенсър, отговарящ за маркетинга във "Фулърс" (Fuller's) - последната семейна пивоварна в Лондон, чиято престижна марка е "Гордостта на Лондон" (London's Pride). В изтеклата година пазарът на британска бира значително се сви, но обемите на "Фулърс" нараснаха и пивоварната увеличи пазарния си дял, който е около 1 процент, радва се той.
Общата продажба на бира във Великобритания спадна с 4,5 на сто през второто тримесечие на тази година в сравнение със същия период на миналата година, сочат данни на Асоциацията на британските производители на бира и пъбовете, публикувани миналата седмица.
Спадът е още по-голям в пъбовете, които продават около 14 милиона пайнта (1 пайнт е 473 милилитра) дневно - с над 10 на сто по-малко за същия период.
Но в пивоварната "Фулърс", основана през 1845 г., цари оптимизъм. Собствениците почти се чувстват натясно в строените още тогава тухлени сгради, разположени между Темза и железопътна линия.
Производството от 1,2 милиона пайнта седмично е изцяло модернизирано, с казани от стомана и лаборатория, която следи най-стриктно ферментацията.
Служителите извършват минимален брой операции - например добавят хмел в казаните, където ферментира пивото. Специалното използване на маята, по-ниската температура на ферментация и малцът придават много по-изтънчен вкус на пивото в сравнение с повечето индустриални бири, казва Джон Кийлинг, главен пивовар на Фулърс.
Компанията почти бе решила да спре производството на традиционна бира през 70-те години на миналия век и да я замени със светла, която по онова време бе превзела пазара.
Преди войната британците пиеха на практика само ейл - традиционната местна бира, която обаче бързо бе изместена от светлата. Любителите на бира започнаха да възприемат ейла като хладка и слабо газирана бира, която понякога не се съхранява добре и лесно се вкисва. И тогава британците се обърнаха към светлата бира с по-трайни качества, която бе подкрепена от внушителни рекламни кампании.
Сега обаче продажбите на светла бира намаляват, защото четирите големи международни производители с пазарен дял над 80 процента предлагат само световни марки, които са навсякъде и това е скучно, казва Иън Лоу от Кампанията за истинска бира (Camra) - потребителска асоциация, отстояваща традиционния ейл.
Единствените пивоварни, които увеличават производството и чиито продажби растат, са най-малките - 600 занаятчийски и 35 семейни пивоварни, подчертава Лоу.
Традиционните пивоварни инвестират в качество и се възползват от подновения интерес на потребителите към местните бири. Те обаче продължават да се сблъскват с трудности при опитите да извоюват място в пъбовете, за да стигнат до потребителите. Големите британски компании, притежаващи пъбове, предпочитат да зареждат от бирените мастодонти като "Хайнекен" или "Инбев", които им дават по-висок процент печалба, изтъква Лоу.