Този месец на Балканите им вървеше на нежелани гости. Миналия понеделник в България пристигна началникът на отдел "Разширяване" на Европейската комисия Майкъл Лий. За чувствата, които предизвика посещението на Лий сред управляващите, говори публикацията в столичен ежедневник, в която се казваше, че "властта ще отреже крилата на редовия чиновник от Брюксел".

Сходни проблеми имаха и в друга балканска столица - Прищина, където във вторник се "натрапи" ЕУЛЕКС. Мисията на ЕС бе посрещната на нож заради неутралната й позиция спрямо статута на Косово и заради опасенията, че с отстъпките, направени на Белград, на практика се подготвя подялбата на бившата сръбска провинция. Изглежда обаче, че зад враждебното отношение на косовските албански власти се крие още един мотив - ЕУЛЕКС възнамерява да се заеме сериозно с въпроса за спазването на законите в младата държава. А това означава, че ще направи всичко възможно за ограничаването на организираната престъпност и корупцията, процъфтяващи в периоди на несигурност.

Разбира се, никой от политиците в Прищина не споменава това. Възраженията им срещу ЕУЛЕКС са все принципни - мисията била в противоречие с плана на Марти Ахтисаари, териториалната цялост и суверенитета на Косово. Интересно е, че всички косовски политици заявяват евроатлантическата интеграция като свой приоритет. Същевременно обаче се опитват да избегнат всеки опит за реален, а не просто формален външен контрол върху съблюдаването на законите и евроатлантическите правила, излизайки с довода, че Косово е независима държава и никой няма право да се меси във вътрешните й работи.

Точно това се опита да каже на ЕС и Прищина, обвинявайки трима германци за взривяването на бомба край местното представителство на ЕС. Тримата германски разузнавачи престояха няколко дни в ареста, но след остър протест от страна на Берлин бяха освободени и върнати в родината си. А германските медии писаха, че арестът е опит на косовските власти да си отмъстят за критичния доклад на Федералната разузнавателна служба на Германия за организираната престъпност в Косово. В доклада влиятелни косовски политици, сред които сегашният премиер Хашим Тачи и бившият Рамуш Харадинай, са обвинени във връзки с организираната престъпност.

Предположението, че става дума за отмъщение, е в перфектно съответствие с политическата логика по тези географски ширини. Според нея, когато получиш критики от някого и не си в състояние да го ликвидираш, е добре и ти да намериш начин да го компрометираш. В България помним доста такива случаи - като започнем с огласяването на данни за миналото на двама журналисти от Би Би Си, през опита германският разследващ журналист Юрген Рот да бъде обявен за манипулатор до внушението, че началникът на дирекция в Европейската комисия е анонимен чиновник, който си позволява да взима несъгласувани и несправедливи решения.

Методите са различни, но общото между тях е едно - обречени са на неуспех. Историята доказва, че когато на една власт започне да й е крив светът, тя може и да се укрепи за момент, като отклони от себе си недоволството на гражданите и го насочи срещу външния враг, но накрая винаги ще претърпи провал. Лошото е, че в такива случаи последиците от провала не са само за управляващите, а за всички.

* Авторът е журналист на свободна практика и аспирант в СУ