Доскоро Балканите имаха повод за притеснение основно когато някоя страна от ЕС тръгваше на референдум. Холандия и Франция през 2006-а попариха надеждите им за ново голямо разширяване, а тази година ирландците торпилираха Лисабонския договор и направиха разширяването институционално невъзможно. Днес обаче застрашаващите региона процеси се оказаха далеч по-мащабни.

Световната финансова криза и войната в Грузия също се оказаха врагове на интеграцията на Балканите, обяви комисарят Оли Рен неотдавна и обобщи, че "днес пред Европа има по-сериозни предизвикателства в икономиката и в стратегията на сигурност, отколкото когато и да било след края на Студената война, ... [което] създава много различен контекст" за политиката на разширяване.

Разбира се, Балканите не могат да запретнат ръкави и набързо да разрешат описаните от Рен проблеми, за да ускорят интеграцията си през 2009-а - която отново комисарят по разширяването иначе нарича годината на Западните Балкани. Тук основната роля ще бъде на Европейския съюз, който ще трябва да избере дали в политиката си към региона се води от съображения по сигурността ("да направим каквото трябва, за да не ни застрашават и да не се избиват") или от принципи ("всеки европейски народ има право да стане член на ЕС").

Изборът, пред който ЕС е изправен и за който балканските страни вече са съвсем наясно, е дали ще затвори вратите си след Хърватия и ще предложи "привилегировано партньорство" без членство на останалите - или ще се престраши наистина да ги интегрира. Или, ако използваме думите на Оли Рен, "предизвикателствата от глобален характер" могат да бъдат както риск, така и възможност - шанс пред Европейския съюз да консолидира и интегрира онази своя периферия, която е европейска по своя характер, в един свят на множество регионални сили, в който съмишлениците на Запада, желаещи да споделят неговите ценности, ще стават все по-малко.

Положителният сценарий е възможен само при успех на Лисабонския договор, който може да получи втори живот през 2009 г. - ако ирландците решат това. Защото, както ясно заяви френският президент Саркози, "без Лисабон няма разширяване". И така "забързването" на процеса на интеграция трябва да включва статус на страни кандидатки за Черна гора и Сърбия - тук ще трябва да се преодолее съпротивата на Холандия, която настоява за пълно сътрудничество с трибунала в Хага.

Замяната на критериите на ЕК за членство с условия за сътрудничество с трибунала помагаше на демократите в Сърбия през първите години след смяната на режима на Милошевич; днес този дневен ред по-скоро им пречи, защото отклонява вниманието от същинските реформи за сметка на призраци от миналото.

Ако реши да променя Балканите, ЕС ще трябва да вложи политическо усилие за трансформация на Босна от протекторат на ЕС към държава с перспективи за членство в него - т.е. да мотивира политиците да работят за единна държава, вместо да я клатят - да я реформират, вместо да я делят. Основен елемент в този подход ще бъде ЕС да даде дата и да започне преговори с Македония, както и да упражни натиск върху Гърция да спре да я блокира (дори и, ако държи, Атина да запази символичните си претенции към името). В пакета трябва да са включени и подновени преговори с Турция, както и затваряне на дебата за независимостта на Косово - дори и това да стане с цената на отделянето на Северна Митровица и присъединяването на населената със сърби област към Сърбия.

Негативният сценарий най-общо означава продължаване на процеса на самоизолация на ЕС по отношение на неговата периферия, което произвежда симетрично държане - самодостатъчност и некооперативност - и в страните от региона. Сърбия все повече ще говори, отколкото ще действа, оставяйки Младич на свобода, но и принципно отдръпвайки се от диалога с ЕС.

Обществените настроения сред сърбите, които още помнят привилегированото положение, което имаха по времето на Тито, като избираха партньорите си опортюнистично, често изплуват на повърхността. "Какво ще се съобразяваме толкова с европейците, те само да ни дадат визите, а после защо да им даваме да ни командват", ми каза познат сърбин. Подобно е настроението и в Македония, където премиерът Груевски все по-рядко се среща с чужденци, които имат изисквания към политиката му, и предпочита да си подсигури необходимите гласове за следващите няколко избора.

Моделът на "суверенистки Балкани" се допълва с тенденцията на разпадане на елита в Босна до степен, която застрашава бъдещето на конфедерацията, както и от възможността Албания окончателно да потъне в корупционните схеми на управляващи и опозиция. Тук единствената добра новина би била, че моделът на суверенистките Балкани отрича опасенията за "Велика Албания", обединяваща част от Македония, Косово и самата Албания. Корупцията и личните договорки в една малка и слаба "суверенистка" държава са много по-лесно изпълними, отколкото в етнохомогенна страна без малцинства и двуетнически коалиции (за това впрочем знаем достатъчно и от българския опит).

И така, новата година наистина изглежда, че ще бъде "ключово важна" и дори "съдбовна" за Балканите, както пророкува Оли Рен. В нея главен герой все пак си остава Европейският съюз, който ясно трябва да съобщи дали възнамерява да присъединява Западните Балкани, пък макар и в по-далечно бъдеще. Неяснотата само ще задълбочи проблемите в региона и ще постави под въпрос силата на ЕС като актьор - но вече на световната сцена, а дори и в собствената му периферия.

Що се отнася до самия Оли Рен - новата 2009-а ще бъде съдбовна за него и в личен план, защото скоро ще стане ясно дали той ще запази поста си в новата Европейска комисия. Но който и да заеме поста на комисар по разширяването, ще носи тежка участ: като архитект на засега непопулярно следващо разширяване или пък на регион без бъдеще, управляван от суверенни и корумпирани елити.

* - Авторът е програмен директор в Центъра за либерални стратегии и отговорен редактор на сп. "Foreign Policy - България"