С икономики в рецесия и финансови системи под по-голям натиск от всеки друг път в 50-годишната история на ЕС, лидерите на алианса се изправят пред по-спешни въпроси от това дали да приемат още страни. Това посочва журналистът Тони Барбър в анализ за в. "Файненшъл Таймс", цитиран от БТА. Така изглеждат нещата в някои от по-старите и проспериращи страни от ЕС, където хората все още свикват с бързото разрастване на съюза от 15 на 27 членки между 2004 и 2007 г.

Но 2009 г. може да се окаже година на изненади. До декември ЕС може да види как Хърватия завършва предприсъединителните преговори, Турция постига напредък, а бившата югославска република Македония се подготвя да започне преговорите за членство. В същото време пет други държави - Албания, Босна и Херцеговина, Исландия, Черна гора и Сърбия, може да бъдат с потвърдени официални кандидатури за присъединяване.

Не че ЕС е на път внезапно да се превърне в 35-членен клуб. "Тези, които казват, че пришпорваме разширяването, не знаят за какво говорят", казва официален представител, занимаващ се със стратегията по разширяването.

От осемте въпросни държави само Хърватия и Исландия имат шанс да се присъединят най-рано през 2011 г., но дори и те са изправени пред трудности. За останалите е почти невъзможно да се предскаже дата на влизане. Но ако се имат предвид предпочитанията на ЕС за приемане на нови членове по-скоро в блок, отколкото поединично, основателно е да се предположи, че Албания, Босна, Македония, Черна гора и Сърбия може да се присъединят заедно някъде между 2015 и 2020 г. Що се отнася до Турция, никой не може да каже честно, че знае отговора.

Първо, все пак много въпроси остава да бъдат изяснени. Хърватската кандидатура за членство е сериозно заплашена заради спора за границата със Словения. През декември словенското правителство не се подчини на желанията на 26-те си партньори от ЕС, както и на ЕК, и блокира началото на преговорите по девет от 35-те глави, които Хърватия трябва да затвори преди да се присъедини.

Брюксел, обезпокоен от надигащата се националистическа реторика в Хърватия и Словения, казва, че спорът се е превърнал "от двустранен въпрос в европейски проблем". Предлага се съставянето на експертна група, вероятно оглавявана от Марти Ахтисаари, финландския нобелов лауреат за мир за 2008 г., която да изготви препоръки как да се реши проблемът с границата, което да позволи на Хърватия да продължи преговорите за членство.

Реакцията от Любляна е предпазлива: "Това може е да крачка в правилната посока. Може да доведе до напредък", казва Самуел Жбогар, словенският външен министър, в интервю за "Файненшъл таймс". Все пак, позовавайки се на опасения, свързани с корупцията, организираната престъпност и върховенството на закона в Хърватия, той добавя: "Има глави, които дори не са готови за отваряне, най-вече правосъдието и вътрешните работи".

Иво Санадер, хърватският премиер, печели похвали в Брюксел с това, че започна война срещу организираната престъпност от миналия октомври. Тогава дъщерята на известен адвокат беше застреляна в Загреб и кола-бомба уби редактор на вестник и един от мениджърите му в центъра на града.

Навсякъде другаде на Балканите обаче неспособността на властите да се справят с корупцията и организираната престъпност вероятно е главната пречка за присъединяването. Сред западноевропейските правителства и дори в Брюксел е разпространено мнението, че ЕС е трябвало да притисне по-силно България и Румъния по този въпрос преди допускането им в алианса през 2007 г. Лидерите са съвсем наясно, че веднъж щом страната влезе в съюза и е равноправен член, става много по-трудно да мъмриш правителството й за поведението му.

Изключение от правилото за слабите институции на Балканите е Сърбия, на която в Брюксел се гледа като на относително по-напреднала, защото тя беше опорната точка на югославската държава от 20-ти век. Но перспективите на Белград са засенчени от неспособността или нежеланието му да арестува Ратко Младич, бившия босненски сръбски генерал, заподозрян за военни престъпления. Докато това е така, остава несигурно дали Серж Брамерц, главният прокурор на съда на ООН за военните престъпления, ще потвърди, че Сърбия му сътрудничи напълно. Това от своя страна позволява на Холандия, въпреки желанията на  повечето правителства от ЕС, да блокира амбициите на Сърбия.

На другия край на Европа Исландия, която все още се възстановява от финансовия колапс, още не е поискала членство в ЕС и няма да го направи преди изборите си през следващия април или май и преди да проведе референдум затова дали да кандидатства или не. Все пак нейният предприсъединителен процес би бил относително бърз, защото две трети от законите й вече съответстват на правилата на ЕС, като риболовът и финансите остават основните сфери за довършване.

За повечето от творците на политиката в Брюксел - особено тези със северна перспектива, като Оли Рен, финландският комисар по разширяването - Исландия би била добре дошла в съюза. В идеалния случай влизането на Исландия и Хърватия може да бъде обединено, за да се опрости ратификацията от страна на настоящите 27 членки.

Но предстоящият тур от разширяването на ЕС няма да бъде лесен. Изглежда немислимо Македония да се присъедини, докато не постигне споразумение с Гърция за това какво да бъде официалното й име. Босна, разкъсвана между мюсюлманско-хърватската и сръбската си половина, трудно функционира като единна държава.

Турските предприсъединителни преговори, които са далече от напредък, може да стигнат до криза по-късно тази година, ако кипърският спор не приключи. Ситуацията се усложни от отказа на Ирландия да приеме Лисабонския договор на референдум през юни, което накара Франция и Германия да заявят, че ще блокират всякакво разширяване, докато не бъде ратифициран договорът.

Междувременно финансовата криза хвърля своята сянка. "Когато икономиката затъва, хората са склонни да се затварят и да казват: "Стига с това разширяване, нека решим първо собствените си проблеми", казва унило един политик от ЕС.