В навечерието на Г-20
В четвъртък лидерите на Г-20 ще се съберат в Лондон, за да се опитат да намерят изход от най-тежката икономическа криза от 30-те години на миналия век насам. Колкото повече се увеличават очакванията за многобройни протести обаче, толкова по-скромни стават надеждите за постигане на важни и работещи решения. |
"Ще има едно дълго комюнике, но в него реално няма да се съдържа почти нищо." Тази прогноза на американски икономист пред Ройтерс за изхода от срещата на Г-20, която ще се проведе в четвъртък в Лондон, изглежда все по-вероятна. След дълго подхвърляне на предложения и контрапредложения от страна на световните лидери, прегрупиране в лагери и лобиране от страна на британския премиер Гордън Браун, който обиколи три континента в опит да издейства подкрепа за британските искания, стана ясно, че позициите на отделите страни преди срещата остават непоколебими.
Големите европейски сили като Франция и Германия категорично отхвърлиха за пореден път искането на американския президент Барак Обама, до голяма степен подкрепяно от Гордън Браун, за наливане на допълнителни средства в закъсалите икономики. Същевременно европейското желание за въвеждане на допълнителни регулации се сблъска със силна англосаксонска липса на въодушевление.
В неделя германският канцлер Ангела Меркел остро отхвърли искането за допълнителна помощ, като отсече в интервю за "Файненшъл таймс" (ФТ): "Няма да позволя на никого да ми казва, че трябва да похарчим повече пари." Макар и не толкова директно, френският президент Никола Саркози също се обяви против британското и американското настояване.
Премиерът на Люксембург Жан-Клод Юнкер от своя страна за пореден път повтори европейското искане за повече регулации, като отбеляза, че след срещата Г-20 трябва да излезе с ясни правила, които да важат за всички. По думите му "нито един финансов продукт, финансов оператор и финансова обмяна не трябва да бъдат осъществявани без контрол и наблюдение".
Изправен пред категоричната европейска позиция, британският външен министър Дейвид Милибанд даде заден ход, като заяви в интервю за Би Би Си, че Великобритания и САЩ няма да притискат лидерите на Г-20 да обявяват конкретни пакети за допълнително стимулиране на икономиките. "Целта на този форум никога не е била да бъдат пренаписани националните бюджети. Неговата цел е изграждането на международната финансова архитектура", отбеляза Милибанд.
Той се опита да отрече и съществуващото противопоставяне на англосаксонския и европейския лагер с думите, че не трябва да се залага единствено на допълнителни средства или повече регулации, тъй като световната икономика имала нужда и от двете. Ден по-рано Белият дом също изпрати сигнал за компромис, като икономическият съветник Майкъл Фроуман заяви, че американският президент също няма да притиска останалите страни за конкретни обещания за допълнителни средства.
Беше опровергана и информацията в изтеклата предварителна чернова на заключенията на срещата, в която се предвижда глобален икономически пакет за спасяване на световната икономика в размер на 2 трилиона долара. Ройтерс коментира обаче, че заключенията са написани под такава форма, че става ясно, че са само на ниво искане от страна на Великобритания. Милибанд от своя страна уточни, че изтеклият вариант вече е невалиден, тъй като, ако се съберат накуп всички отпуснати средства от отделните държави до този момент, сумата вече е достигната.
Лидерите преди срещата
"Няма да позволя на никого да ми казва, че трябва да похарчим повече пари."
Ангела Меркел, канцлер на Германия
"В момента е по-необходима радикална реформа на капитализма, отколкото данъчни облекчения."
Никола Саркози, президент на Франция
"Според мен и моите колеги от еврозоната няма място и основания за нови фискални пакети за подпомагане на икономиката при настоящите обстоятелства."
Педро Солбес, министър на финансите на Испания
"Целият свят копнее за него. От една страна, ще го критикуват заедно с неговия американски модел. Но, от друга - всички искат да чуят, че той може да направи чудо."
Кенет Рогоф, икономист от "Харвард", за американския президент Барак Обама
"Кризата беше създадена и се подхранва от ирационалното поведение на бели, синеоки хора, които изглеждаха така, сякаш знаят всичко за икономиката."
Луис Инасио Лула да Силва, президент на Бразилия
И фалшив "Файненшъл таймс" на протестите в Лондон Хиляди англичани протестираха в Лондон през уикенда по повод предстоящата среща на Г-20. По данни на полицията в шествието в събота са се включили над 35 хил. души. Те издигнаха искането за "работа, справедливост и климат", обвързвайки мерките за излизане от кризата с нуждата от спешни действия за борба с климатичните промени. До сблъсъци, насилие и щети не се стигна, като силите на реда арестуваха само един човек. Шикозният ресторант "Риц" превантивно обезопаси витрините си. Противници на капитализма разпространиха и фалшиво копие на "Файненшъл таймс" със слоган "Живеем благодарение на финансовите престъпления" и сайт www.ft2020.com. По-малобройни протести имаше и във Франция и Германия. Очаква се в сряда, когато лидерите на най-развитите икономики се събират в Лондон, британската столица да бъде залята от нови протестни акции. |
Търси се: реформа на регулациите
Подобряването на регулацията във финансовия сектор ще бъде сред основните теми на срещата на Г-20. Една от целите е да се положат основите на нова система от правила, която да не е толкова проциклична. Това би могло да означава например, че капиталовите изисквания за банките няма да са толкова затегнати в условия на криза. Вместо това те ще трябва да изграждат буфери и да трупат паричен ресурс, докато са в подем. Тези ресурси ще могат да се използват в лоши периоди като настоящия. Контролът над финансовата активност (плащания, транзакции, кредити) и опитите за укриване на данъци също ще са ключова тема. Финансовите министри от Г-20 подсказаха в каква насока ще се движи промяната на регулациите на срещата си в средата на март. Тогава те призоваха за повече контрол над рейтинговите агенции, които оценяват риска да се инвестира в инструменти като корпоративни книжа и ипотечни облигации. Липсата на стандарт за надзор над тези агенции се сочи като една от слабостите на системата. Политиците ще търсят повече контрол и за хедж фондовете, които с рисковите си стратегии успяваха да акумулират огромни печалби, но и се превърнаха в ключови спекуланти на пазарите, отговорни за надуването на много инвестиционни балони. Друга тема ще е осигуряването на надеждни финансови донори за развиващите се пазари, към които спадат и страни като България. Очаква се гласуване на увеличение на бюджета на МВФ поне до 500 млрд. долара, което вече е решено на ниво финансови министри на ЕС и Г-20. Ще се разисква и осигуряването на повече финансов ресурс за международни кредитори като Световната банка. |