Словенските футболисти бяха посрещнати по необичаен начин при гостуването си в Белгия за приятелски мач на 11 февруари. Преди началния съдийски сигнал домакините ги почетоха с националния химн... на Словакия.

"Разбира се, все още ставаме свидетели на такива грешки от време на време", каза постоянният представител на Словакия в ЕС Марош Шефчович за германската информационна агенция ДПА. "Експертите и политиците тук в Брюксел могат да посочат разликите, но знам, че за широката публика това все още е доста объркващо".

"Продължавам да се натъквам на изключителна липса на познания и намирам това за тъжно", коментира Гюнтер Ферхойген, който, като еврокомисар по разширяването между 1999 и 2004 г., преди пет години вкара в блока 10 нови страни членки, включително Словакия и Словения.

Не става дума обаче само за Словакия и Словения. На дипломатите от Латвия и Литва редовно им се налага да обясняват, че има разлика между двете, и че тези страни са балтийски, а не балкански.

Никъде другаде това невежество, комбинирано със стереотипните представи за националностите, не е така изявено, както в Италия, чиито граждани, както показват резултатите от социологическите проучвания, отдавна подкрепят идеята за европейско единство, но реагираха силно негативно на разширяването на ЕС на Изток.

Тяхната родина в продължение на десетилетия беше страна, от която хората емигрираха, за да търсят по-добър живот другаде, и италианците започнаха да срещат проблеми с имиграцията едва в края на 80-те години. Първоначално тънка струйка северноафриканци и филипинци, а впоследствие и източноевропейци започнаха да се стичат към Италия, за да вършат най-вече черната работа в страната, която по това време беше станала седмата икономическа сила в света.

Това, което наклони везните, обаче беше приемането на Румъния ЕС през януари 2007 г., когато, за малко повече от година, броят на румънците в Италия се увеличи над три пъти - от 300 000 до над милион, като по този начин румънците се превърнаха в най-голямата имигрантска общност в страната.

Фашисткият диктатор Бенито Мусолини някога с умиление наричаше Румъния "нашата латинска сестра", тъй като италианският и румънският принадлежат към романската езикова група, както и поради други културни сходства между двете страни. Отношението на много италианци днес обаче е доста по-различно.

За мнозина капката, която преля чашата, беше случаят през октомври 2007 г., когато 47-годишната Джована Реджани, съпруга на италиански морски офицер, беше жестоко пребита край циганско гето в покрайнините на Рим и впоследствие почина.

Бруталното нападение беше извършено в момент, в който тогавашната дясна опозиция, водена от Силвио Берлускони, критикуваше остро левоцентристкото правителство за това, че не взема достатъчно сериозни мерки срещу престъпността и нелегалната имиграция.

Последвалият арест на румънския имигрант от ромски произход Николае Майлат за убийството на Реджани предизвика реакция, която хвърли светлина върху предразсъдъците, ширещи се в Италия. Голяма част от медиите, както и много политици, използваха погрешно като взаимозаменяеми думите "румънец", "славянин" и "ром" по адрес на Майлат и това, което те загатваха, че той представлява заплахата за безопасността на италианците.

Някои зрители по футболните стадиони в Италия без особени угризения правят много обобщаващи "изказвания". "Циганин! Крадец!", крещяха те по адрес на световноизвестния румънски нападател Адриан Муту, който не е от ромски произход, като го обвиняваха, че е симулирал нарушение, за да спечели пряк свободен удар за своя отбор "Фиорентина".

И все пак някои статистически данни, както и някои необичайни признания на румънски представители придават известна достоверност на опасенията на италианците, че страната е залята от вълна от престъпност, в която новопристигналите румънци имат голямо участие.

От общо 22 000 чужденци в италианските затвори, 2792 са румънци. Те са начело в списъка на обвинените в престъпления, свързани с насилие. По данни на вътрешното министерство 8,7 процента от изнасилванията и 4,1 процента от убийствата в Италия са извършени от румънски граждани.

Министърът на правосъдието на Румъния Каталин Предою дори призна, че около 40 процента от румънците, за които са издадени международни заповеди за арест, вероятно пребивават в Италия.

Букурещ обаче от своя страна обвини Рим в подстрекаване на антирумънски настроения този февруари след брутално изнасилване с участието на румънци, в отговор на което т.нар. доброволни групи за защита извършиха няколко нападения срещу магазини, собственост на румънци.

"Ако някое извънземно кацне на Земята и ме попита в какво са най-добри румънците, ще отговоря - в изнасилването", коментира сенаторът Пиерджорджо Стифони от антиимигрантски настроената Северна лига, която е ключов съюзник на консервативното правителство на премиера Силвио Берлускони.

Според експертите проблемите, които произтичат от стереотипните представи за различните националности, са част от процеса на евроинтеграция и с времето ще се уталожат.

На фона на икономическата криза, с която се бори Европейският съюз, и отчетливите признаци на "умора от разширяването" в много от старите членки обаче, това време изглежда няма да настъпи много скоро.

"Когато пристигнах тук, един високопоставен и много опитен европейски чиновник ме попита след колко време ще можем да се почувстваме спокойни в ЕС. Отговорих му - между пет и шест години и той се засмя", разказва Шефчович. "Сега разбирам защо се засмя, защото сега знам, че определено ни трябва още време", каза той.