За мъж, който е изправен пред заплахата да банкрутира след шест месеца, благодарение на санкциите на ЕС върху страната му, Стефан Петров има доста топли думи за Брюксел. Петров е млекопроизводител от хълмистите местности в Северна България.

Две години след като страната му се присъедини към ЕС, неговият бизнес е застрашен, след като 800 млн. евро (1.1 млрд. долара) в предприсъединителна помощ за новите страни членки, включително финансова помощ за земеделие, бяха замразени от Европейската комисия миналата година сред оплаквания за измами, нарушение с договорите и конфликт на интереси. Около 220 млн. евро от замразените пари бяха загубени завинаги, след като крайният срок, в който можеха да бъдат похарчени, изтече през ноември. Срокът за частта от 110 млн. евро, която включва и заемите на Стефан Петров, ще изтече в края на тази година.

Въпреки това фермерът не спори с логиката на решението да бъде замразена помощта за България, което е най-тежката санкция, налагана някога да член на ЕС. "Тези, които ни управляват опитаха да крадат от фондовете и частично успяха", отговаря Петров на въпроса защо европейските пари са блокирани. ЕС, настоява той, е "добър за фермерите".

Повечето български избиратели казват, че вярват на европейските институции. Около три четвърти твърдят, че нямат доверие на националния парламент и правителството.

Много дипломати и политици в Брюксел заявяват, че Румъния и България са били приети твърде скоро, посочвайки, че щом веднъж подобни страни влязат в клуба, ЕС губи повечето от влиянието си върху тях. Контрааргументът е, че приемането на страни като Румъния и България е най-добрият начин да бъдат защитени и окуражени вътрешни реформисти, които са най-сериозната надежда за бъдещето.

И в двата случая, това, което е ясно е, че решението на Европейската комисия да бъдат замразени фондове за България не е само техническа мярка. Това е изключително политически експеримент – нищо повече от опит да бъде възвърнато влиянието над правителствата, след като те влязоха в съюза.

Успехът от експериментът има значение. Следващите страни, които се надяват да влязат в ЕС в по-голямата си част са от Западните Балкани, а много ще демонстрират същите проблеми като България и Румъния дори в по-крайна форма. Ако ЕС може да използва замразените фондове в България и все още да запази подкрепата на избирателите, това ще бъде подкрепа не само за реформаторите в тази страна, но и за цялата кауза на разширяването. Ако, от друга страна, санкциите на ЕС отприщят отричане от Европа в България, експериментът на комисията може да завърши не толкова добре.

Съдбата на еврофондовете се превърна в сериозен политически проблем в България, която ще проведе парламентарни избори през юли, месец след изборите за нов Европейски парламент. Въпреки че настоящото правителство, водено от социалистите, оповести освобождаването на 115 млн. евро пари за пътища на 12 май, много повече пари остават замразени.

Опозиционни лидери като Бойко Борисов казват, че корупцията в правителството не е оставила на Брюксел "никакъв избор", освен да наложи санкции. Борисов, чиято партия води в проучванията, предлага малко конкретни планове за прочистване на системата, но дава вълнуващи обещания като "ние ще направим каквото се изисква от Европа, за да ни одобри". Борисов също отбелязва "парадокса", че доверието на българите в европейските институции "всъщност се повиши, когато парите бяха замразени".

Следващата вълна от европейски пари, планирани за България, възлиза на повече от 10 млрд. евро. Ако парите потекат гладко, популярността на ЕС не би трябвало да бъде проблем. Но ако българската корупция принуди Брюксел да замрази дори по-големи суми, правдоподобните политически последствия биха могли да варират от революция на реформистите до подхлъзване към национализъм. Разширяването на ЕС винаги е било нещо като експеримент: може би е в готовност да навлезе в непозната територия.

*Статията е публикувана със съкращения. Пълния текст на статията може да прочетете на сайта на списание "Икономист".