Средностатистическият служител в България е работил 1832 часа през 2008 г., или с 90 часа повече от колегите си от другите страни от Европейския съюз (ЕС). Освен че официално е бил зает служебно повече от 10 работни дни, е ползвал и по-малко дни платен отпуск. Въпреки това българският работник изостава близо три пъти от производителността в ЕС, а покупателната му способност е едва 40 на сто от средната за общността, показват данните на Евростат.

Това показва доклад на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд.

Още по-драстична е разликата спрямо работниците от старите страни членки, в сравнение с които българите се трудят с около 150 часа, или с близо над един месец повече на година.

Според данните от изследването работната седмица е най-дълга в Румъния - 41.8 часа, докато във Франция тя е едва 38.4 часа. Съгласно колективните трудови договори през 2008 г. средната й продължителност в ЕС е 38.6 часа. В 12-те нови членки тя е по-кратка само в Словакия и Кипър. За сравнение - в държавите от ЕС-15 по-дълго работят единствено в Ирландия, Австрия и Люксембург.

В металургията работниците се трудят по 38.7 ч. на седмица, докато заетите в банковия сектор и местната власт са в офиса с около 20 минути по-малко. В България и в трите бранша заетите прекарват на работно си място по 40 ч., което е с 5 часа повече спрямо страните, в които продължителността на работната седмица в тези отрасли е най-кратка.

Докладът на европейската фондация показва, че заетите в старите страни - членки на ЕС, продължават да работят значително по-малко от тези в Централна и Източна Европа, но с отчетливо по-голяма ефективност.

Според управителя на виртуалната трудова борса "Джобтайгър" Светлозар Петров разликата в броя на работните часове се дължи предимно на различното законодателство по отношение на отпуските в страните от Западна и Източна Европа. В Германия например доскоро годишната ваканция беше шест седмици, докато у нас е само 4 седмици, даде пример той. Изследването показва, че в продължителността на платения годишен отпуск също има голяма разлика между новите и старите страни - членки на ЕС. Средно работниците имат право да почиват по 25.2 дни на година съгласно колективните трудови договори. Най-дълъг отпуск се полага на служителите в Швеция - 33 дни. Според Кодекса на труда платеният годишен отпуск в България не може да е по-кратък от 20 дни.

"Между повечето часове и производителността няма връзка, защото един работник може цял ден да се подпира на лопатата и нищо да не свърши", обясни Петров. "У нас е и въпрос на традиция да се работи по-малко. Всеки, отишъл в чужбина, казва, че там плащат, но и те карат много да работиш", добави той. Според него сред причините за ниската ефективност на труда в България са използването на по-стари технологии и недобрата организация във фирмите. Иначе казано, слабата производителност е проблем не само на служителите, но и на мениджърите.

Според Надя Василева - директор на "Менпауър" за България, Сърбия и Хърватия, основната причина за неефективността на труда в България е недостатъчната квалификация. "Тя трябва спешно да се повиши и съобрази със сегашните нужди на бизнеса. Липсата на мениджърски капацитет е хронично заболяване от няколко години насам. Използването на стари технологии и липсата на инвестиции в иновациите също е причина, която не трябва да се пренебрегва", смята Василева.

"Когато производителността на труда е ниска, логично е да работим повече", каза още тя и допълни, че в развитите държави поради по-високата производителност на населението могат да си позволят на намалят продължителността на работния ден. Според нея, ако се вземат предвид и българите, които работят на няколко места, може да се окаже, "че работим повече от 1832 часа на година".

Въпреки че от 2004 до 2008 г. българската икономика нараства с над 6% на година, жизненият стандарт у нас се е повишил незначително, показва статистиката. По този показател в Европа България изпреварва единствено асоциирания член Македония, където покупателната способност е 32.5% от средната за ЕС. Неотдавна експерти от фондация "Отворено общество" коментираха при представянето на свой доклад, че икономическият растеж не е повишил благосъстоянието на българите и причината за това е липсата на реформи и инвестиции в образованието, в човешките ресурси, в иновации и нови технологии. Според експерта на фондацията Боян Захариев това прави икономическия растеж у нас неустойчив и вместо да увеличава богатството на хората, те стават по-бедни. "Липсата на реформи влияе негативно върху качеството на живот и води до изтичане на мозъци от България, на квалифицирана и на неквалифицирана работна ръка", коментира и ръководителят на проучването Ася Кавръкова. Според нея в по-дългосрочен план това носи риск България да се превърне в периферия на ЕС, която да я снабдява единствено с евтини работници.

Данните на Европейската комисия за средствата, които България отделя за изследователска и развойна дейност, подкрепят тезата на експертите. За инвестиции в тази област през 2007 г. у нас са изразходвани едва 0.48% от БВП, докато средната стойност за ЕС е 1.84%. Нещо повече - от страните в Централна и Източна Европа, членки на ЕС, единствено България, Словакия и Полша са намалили средствата за изследователска дейност.

БСК: Заплатите нарастват опасно В противовес на икономическата логика, независимо от свиването на икономиката и увеличението на безработицата, заплащането на работниците и служителите се е увеличило, а вътрешното потребление не е ограничено. Това показва анализ на Българската стопанска камара (БСК). Данните от Националната агенция за приходите сочат, че приходите от общ доход са нараснали с 9% през първото шестмесечие на 2009 г. спрямо същия период на 2008 г. Подобно развитие е изключително опасно, особено в условията на валутен борд и девалвацията на валутите на основни търговски партньори на България, предупреждават от БСК. Според председателя на бизнес организацията Божидар Данев ръстът на данъците не се дължи на изсветляване на икономиката, тъй като в такъв случай оборотите от ДДС е трябвало да нараснат многократно. От данните на НАП обаче се вижда, че приходите от този данък са само с 4 на сто повече спрямо 2008 г.