След близо 10-годишни опити да постави началото на реформите в своите институции, шумния провал на Европейската конституция, дългите преговори за нейния наследник и едногодишно треперене след отхвърлянето на Договора от Лисабон от ирландците миналия юни Европа си отдъхна. В петък Ирландия мина успешно поправителния изпит и така спести на ЕС безпрецедентна криза и сериозно уронване на международния му авторитет.

И Европа реагира с облекчение и благодарност - "Благодаря ти, Ирландия!", възкликна след вота председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Дурау Барозу, който флиртуващо беше гарнирал костюма си с "ирландско" зелена вратовръзка.

Поводът за задоволството беше още по-голям поради решаващия резултат, с който лагерът на поддръжниците на договора удържа победата – 67.1% при избирателна активност 58 на сто.

При сравняването на резултатите от този и миналогодишния референдум се вижда, че 20% от отхвърлилите решаващия документ сега са го подкрепили. Какво обаче накара ирландците да направят подобен избор? Причините трябва да се търсят в две посоки. Едната са сериозните отстъпки, които ирландското правителство успя да издейства за страната си през тази година, най-голямата от които е, че въпреки предстоящото съкращаване на състава на Еврокомисията, който вече ще се определя на ротационен принцип, Дъблин винаги ще има свой представител в институцията. Анализатори са категорични, че за промяната на настроенията сериозно е съдействала и финансовата криза. Ирландската банкова система, която беше доведена почти до колапс, и рецесията, обзела страната, показаха на практика на ирландците ползите от членството в ЕС, особено предвид факта, че огромната част от средствата, които се наляха за спасяването на ирландската икономика, дойдоха от Европейската централна банка.

Единственото, което за момента удържа еуфорията на европолитиците да се развихри напълно, е фактът, че договорът все още не е ратифициран от Полша и Чехия. И в двете страни се очаква окончателният подпис от президентите Лех Качински и Вацлав Клаус. Проблемът се състои в това, че и двамата са доказали способността си да разиграват ЕС и да не се подчиняват на общата му политика. И докато Качински обеща преди време, че ще подпише документа при позитивен резултат на вота в Ирландия, то с Чехия ситуацията далеч не е толкова сигурна. Известният с евроскептичната с политика Клаус заяви след обявяването на резултатите, че за момента няма да подпише документа, а ще изчака конституционният съд на страната да се произнесе по жалбата на група чешки сенатори срещу договора, който според тях нарушавал националния суверенитет на Чехия.

Съдът има три седмици да насрочи публично изслушване на жалбата, което се очаква да стане към края на ноември. Някои анализатори обаче се опасяват, че противникът на договора Клаус може да се опита да протака няколко месеца, докато дойде време за парламентарните избори във Великобритания през пролетта, които се очаква да бъдат категорично спечелени от консерваторите. Те от своя страна обещаха, ако дойдат на власт и дотогава договорът не е влязъл в сила, да свикат референдум за одобрението му.

Според мнозинството наблюдатели обаче ЕС е заложил твърде много, за да допусне Чехия да бави влизането в сила на договора, особено предвид факта, че чешкият парламент го е ратифицирал. Тази седмица се очакват серия от совалки на европейски и чешки политици респективно в Прага и Брюксел и повечето прогнози сочат, че те ще се окажат успешни и очакваният дълги години път към институционалните реформи на ЕС ще бъде най-накрая открит.

Какво предстои  Въпреки че все още се очаква окончателната ратификация на договора от още две страни, ирландското "Да" веднага отприщи вълната на дълго стаяваните разговори за бъдещия облик на ЕС и най-вече на догадките за двата нови поста, които ще бъдат създадени – станалите известни в медиите като президент и външен министър на съюза. Най-спешната задача обаче си остава сформирането на нова Европейска комисия. Новата Еврокомисия Мандатът на настоящата комисия изтича в края на месеца. Европарламентът вече даде зелена светлина на Барозу за следващ мандат и затова сега приоритет е формирането на новия й състав. Поради забавянето на влизането в сила на Договора от Лисабон обаче се очаква новите комисари да встъпят в длъжност чак през януари. По силата на договора до 2014 г. броят на комисарите ще остане 27, а след това съставът й ще бъде редуциран, като ще се преустанови практиката всяка страна да има свой комисар. Те ще се избират на ротационен принцип, като ще представляват 2/3 от броя на страните членки. Бъдещият президент Очаква се още на срещата на върха на ЕС този месец да бъде поставен въпросът за избиране на бъдещия председател на съвета, често наричан президент на ЕС. Той ще има мандат от две и половина години. Веднага след повторния референдум отново се заговори за най-вероятната кандидатура за поста – тази на бившия британски премиер Тони Блеър. На същата среща ще бъде обсъдено и кой ще заеме поста с функциите на външен министър. За момента най-вероятните кандидатури са на досегашния върховен представител на ЕС за външната политика и сигрността Хавиер Солана и на еврокомисаря по външните отношения Бенита Фереро-Валднер. Разширяването Влизането в сила на договора дава нови надежди за по-нататъшното разширяване на съюза, най-вече със страните от Балканите и в частност Хърватия. Без договора присъединяването на нови членки ставаше практически невъзможно, тъй като в Договора от Ница, който действа в момента, беше уредено разширяването до България и Румъния. Сега с новия договор, който вече има всички шансове да влезе в сила, ЕС ще може да реформира своите станали твърде тромави институции, които бяха пригодени да работят с 15 страни членки. Макар че за страните от Западните Балкани ще бъде изключително трудно да докажат, че са напълно подготвени да влязат в съюза и това най-вероятно да им отнеме години, те поне имат успокоението, че след ирландското "Да" вътрешноевропейските институционални пречки пред по-нататъшното разширяване са на път да отпаднат.