Правителството на премиера Бойко Борисов е изправено пред увеличаващи се трудности, защото надеждите на българския народ изчезват, докато икономическата криза повлича страната в дълбока рецесия. Борисов се радва на пълната подкрепа на германския канцлер Ангела Меркел, но понеже тази подкрепа не е обвързана с пари, България затъва във все по-големи трудности.

За да запази контрол над ситуацията, българският премиер обвинява опонентите си, а няколко души са арестувани в София в операция, коята опозицията твърди, че е сплашване. Всъщност в повечето случаи обвиненията не изглеждат особено стабилни и сигурни, колкото биха могли да бъдат, а в един случай (арест на бивш министър по обвинения в корупция) съдиите отказаха да дадат начало на съдебно дело, защото няма никакви доказателства за каквото и да е престъпление.

Тази информация е широко разпространена в Брюксел, особено в средите, които силно подкрепяха избирането на Борисов.

Друг повод за притеснение е формирането на кабинета на българския еврокомисар Кристалина Георгиева. Тя беше "учтиво поканена" от службите на Еврокомисията да назначи за шеф на кабинета си Сабине Вей, служител на Комисията, която е работила отблизо с Генералния секретар на ЕК Катрин Дей. Самата Вей назначи всички членове на кабинета на Георгиева, като се консултира само със службите на Комисията (наричайте ме Катрин) и това обяснява защо нито едно от лицата, препоръчани от София или други среди, не бяха включени.

След като София е държана настрана от кабинета на комисаря, България може да разчита само на политическа намеса на високо ниво. Това обаче може да се окаже не толкова лесно, защото има известна резервираност, изразена от същите хора, които подкрепяха Борисов и допринесоха съществено за неговия избор. В този контекст няма да е изненадващо, ако българските досиета в ОЛАФ, европейската служба за борба с измамите, които с различни и не винаги общоприети методи бяха затворени, бъдат отворени отново.

С българските досиета първоначално се занимаваше Руджеро Перуджини, много ефективен и безупречен следовател в ОЛАФ, сред чиито постижения е и съществена помощ за ФБР за разобличаването на членовете на важен клон на мафията в Съединените щати. Работата на Перуджини има като резултат и замразяването на плащанията за България на над половин милиард евро преди три години. След като Еврокомисията реши да размрази плащанията за България, Перуджини пък беше учтиво помолен да се пенсионира. Той го направи и по време на прощалното парти след освобождаването му от службата в обръщение към колегите си с ироничен тон той каза, че е щастлив, че неговите досиета са в ... "добри ръце".

Когато началникът на Отдел А3 Тиери Крьотен беше повишен и стана директор, Отдел А3 беше временно възложен на Марко Пекораро, бивша дясна ръка на легендарния следовател в ОЛАФ Алберто Пердука. Щом Пекораро пое задължанията си като временен шеф на А3, като много странен ход всички български досиета бяха предадени на Елизабет Шпербер, тогава шеф на Отдела по земеделие в ОЛАФ. Междувременно за поста на началник на Отдел А3 стартира вътрешен конкурс и, както беше очаквано от много хора, позицията беше дадена на полковник Алесандро Бутиче, бивш говорител на ОЛАФ. С назначението на Бутиче всички български досиета се върнаха в Отдел А3.

Всичко това означава, че отварянето, затварянето, повторното отваряне и затваряне и т.н. на българските досиета не е въпрос на разследване, а е политическо средство в ръцете на службите. Както и едно последно нещо – може и да е съвпадение, но всички български досиета, които се разследват имат два общи елемента. Те всички са пълни с нередности и във всички досиета по един или друг начин са замесени германски фирми.

От Европейската служба за борба с измамите категорично се противопоставиха на твърденията в статията.

Германски служители в агенцията, която доскоро беше оглавявана от германеца Франц-Херман Брюнер (починал през януари), отказаха да коментират спекулациите в "Ню Юръп".