Единният европейски пазар осигурява на компаниите от ЕС достъп до над 500 млн. потребители. Въпреки това, много малка част от малките и средни предприятия (МСП) успяват да се възползват от тази възможност, поради множество административни и финансови бариери. Предлагаме Ви накратко информация за мерките, които ЕС предприе, за да улесни достъпа на МСП до единния пазар, както и за проблемите, които остават неразрешени. В медийното досие са използвани материали от Евроакив.

Член 43 от Договора за създаване на Европейските общности урежда принципа на свободата на установяване, според който всеки предприемач от ЕС има право да учреди своя фирма на територията на всяка една страна членка. За сега обаче, много малка част от европейските бизнесмени успяват да упражнят това свое право.

Статистиките сочат, че над 99% от компаниите в ЕС са малки и средни предприятия с по-малко от 250 служители и годишен оборот до 50 млн. евро. На практика само 8% от тях се занимават с трансгранична търговия, а само 5% имат свои филиали в чужбина или пък създават смесени предприятия.

Високите разходи и различните административни изисквания като данъчното облагане, фактурирането и регистрирането са само част от спънките пред европейските предриемачи при създаването на трансграничен бизнес. ЕС предприе серия от стъпки да улесни и насърчи малките и средни предприятия да се реализират на вътрешноевропейския пазар, но засега за повечето от тях международната търговия си остава невъзможна цел.

ЕС възлага големи надежи на приетата през 2006 г. Директива за услугите да стимулира трансграничния бизнес в Европа. Целта на директивата е да създаде ефективен единен европейски пазар на услугите, като премахне всички административни и правни бариери в страните членки. Тя задължава всички страни от ЕС да опростят процедурите за създаване на фирма и предоставяне на услуги в следните области:

- престижни услуги като правните и финансови консултации, счетоводството, архитектурата, инженерството, одитирането;

- строителство;

- бизнес услуги, като поддръжка на офиси, мениджърски консултации, организация на събития, пиар, реклама и т.н.;

- дистрибуция и кетъринг;

- туристически услуги;

- услуги в областта на свободно време и забавлението, включително спортни центрове, увеселителни паркове и т.н.;

- информационни и образователни услуги;

- хотелиерство и рестораньорство;

- недвижими имоти;

- сертификационни услуги;

- домакински услуги (включително хигиенизиране, детегледачество и тн.).

Крайният срок за транспониране на директивата в националните законодателства на страните членки е края на 2009 г. Проучвания на Business Europe обаче показват, че осем страни от ЕС най-вероятно няма да успеят да спазят определения срок. Това са Финландия, Естония, Белгия, Чехия, Франция, Гърция, Словения и Испания.

Прилагането на директивата ще направи възможно всички формалности като оторизация, нотификация, придобиване на екологични разрешителни и т.н., да бъдат извършвани наведнъж, чрез т.нар. единични звена за контакт (points of single contact). Така предприемачите ще могат да получават информация и да изпълнявят административните процедури по електронен път, без да трябва да обикалят по държавните агенции във всички страни, където искат да започнат бизнес.

Директивата задължава всички страни членки да премахнат дискриминационните изисквания за чуждестранните доставчици на услуги, които пречат на свободната пазарна конкуренция. Така, например, на фирмите няма да се налага да правят маркетингови проучвания за това дали услугите, които предлагат, са от икономическа необходимост в от тях избраната страна членка. Все пак, страните от ЕС могат да налагат известни ограничения на чуждестранните доставчици в области като обществена политика и сигурност, здравеопазване, както и опазване на околната среда.

Безспорно различните системи за данъчно облагане в страните от ЕС са най-сериозната пречка за бизнеса зад граница. Според данни на ЕК, данъците за трансграничен бизнес представляват около 2.5% от годишния доход на едно МСП, докато за големите компании те са само около 0.02% от приходите.

Засега страните членки не приемат с ентусиазъм идеята на ЕК чуждестранните компании да бъдат облагани според данъчните системи в държавата, в която са учредени. ''Малките и средни предприятия са поставени в неравностойно положение, което нарушава конкуренцията на европейския пазар'', коментира Андреа Бенаси, изпълнителен директор на Европейската търговска асоциация UAPME.

За да облекчи ситуацията на МСП, ЕК възнамерява да въведе Обща консолидирана корпоративна данъчна основа (CCCTB), която според Бенаси е иделното решение за фирменото данъчно облагане в ЕС. ''CCCTB ще осигури на МСП лесни и достъпни правила, които би трябвало да се прилагат от всички европейски фирми'', обобщава той.

Бизнес лобито в ЕС често се оплаква, че собствениците на МСП нямат достатъчно време и капацитет да изследват пазарните възможности извън страната, в която развиват своя бизнес. Намирането на подходящи международни бизнес партньори отнема време и средства, а често изборът се оказва неподходящ.

В такъв случай предприятията могат да се възползват от помощта на мрежата Enterprise Europe Network (EEN). Мрежата е създадена специално за да предоставя актуална информация и да помага на предприемачите да намерят оптималния партньор за съвместен бизнес.

EEN функционира и в България, предлагайки на бизнеса информационни и консултантски услуги в три направления: интегриране на бизнеса в европейския пазар, технологичен трансфер на иновации и програми за финансиране. Мрежата обслужва широк кръг от клиенти - малки и средни предприятия, научноизследователски организации, браншови камари и асоциации, бизнес и изследователски ориентирани клъстери, НПО и др.

Сред партньорите, които работят в рамките на Enterprise Europe Network България са Българската стопанска камара, Българската търговско-промишлена палата, Центърът за иновации на БАН, Фондацията ''Приложни изследвания и комуникации'', както и регионални бизнес сдружения.

Икономическата и финансова криза удари сериозно малкия и среден бинес. Голяма част от малките фирми фалираха, а други се борят за оцеляване. В такава ситуация стартирането на нов бизнес е огромно предизвикателство, имайки предвид, че банките в повечето случаи отказват кредитиране.

За да запази конкурентоспособността на европесйкия бизнес, ЕК прие в края на 2008 г. Европейския план за икономическо възстановяване. Освен финансов стимул за икономиката в размер на 200 млрд. евро, планът предвижда и законодателни и административни мерки за подпомагане на компаниите.

Основната цел на ЕК е допълнително да ограничи пречките пред създаването на нов бизнес. За това тя очерта три основни приоритета:

- разходите за учредяване на нова фирма да бъдат сведени до нула;

- периодът за регитрация на нова фирма да бъде ограничен от 7 на 3 дни;

- страните членки да въведат процедурата one-stop-shop, чрез която всички административни процедури (регистрация, плащане на данъци, социални осигуровки и т.н. , да се осъществяват на едно място – в регионален офис или онлайн.

През декември 2008 г. ЕК предложи и създаването на Статут на европейско частно дружество, който да важи на територията на ЕС. Според него процедурата за създаване на фирма ще следва идентични правила и принципи във всички страни членки. Необходиомият начален капитал на предприятията ще бъде символичен – 1 евро.

Инициативата за единния статут на предприятията беше одобрена от ЕП през февруари 2009 г. Въвеждането на статута засега се отлага, защото някои страни членки се опасяват, че това може да застраши националния им бизнес.