Броят на българите, употребяващи алкохолни напитки, се е увеличил с 11% между 2006 и 2009 г., но почти еднакво е нараснал броят на тези, които никога не пият повече от пет чаши при един случай. Това показват данните от последното изследване на "Евробарометър", анализиращо обществените нагласи на европейците към консумацията на алкохол.

91% от анкетираните у нас невъздържатели пият всеки месец, което ги нарежда сред най-редовните пиячи в Европейския съюз заедно с италианците (94%), гърците, португалците и французите (с по 91%), сочи изследването, публикувано днес. Най-рядко към чашката посягат латвийците (74% от анкетираните са консумирали алкохолни напитки в последния месец), литовците (77%) и поляците (79%). Всеки четвърти българин си пийва веднъж седмично, също толкова са консумирали алкохол 2-3 пъти в последния месец. Над 65% от сънародниците ни обаче не си позволяват повече от две питиета едно след друго. Едва 15% от запитаните у нас са посочили, че биха пили повече от две напитки наведнъж - което нарежда българите сред умерените потребители в ЕС.

Четвърт от анкетираните българи са посочили, че никога не си купуват алкохолни напитки. В тази категория спадат не само потребителите, които предпочитат домашното производство, но и въздържателите. Сред всички участници в изследването на "Евробарометър" българите, румънците и словаците най-често са отговаряли, че ще купуват по-малко алкохол, ако цената му скочи. Почти половината запитани българи обаче са посочили, че няма да пият повече, отколкото в момента, ако алкохолът поевтинее с 25%.

Българите са най-големите поддръжници в ЕС на пълната забрана за продажба на алкохол на непълнолетни. За това са се обявили 97% от анкетираните у нас. На същото мнение са едва 70% от холандците. Всеки четвърти у нас обаче е убеден, че младежите и "редовните пиячи" няма да си купуват по-малко алкохол, ако цената му скочи с 25%.

Мнозинство от българите са наясно с вредите от прекомерната употреба на алкохол върху човешкото здраве - най-вече риска от сърдечни заболявания, с който са запознати 91% от участниците в проучването у нас. От всички анкетирани европейци българите най-малко се тревожат, че редовното пиене води до депресия. Едва 44% от анкетираните у нас пък знаят, че по закон не трябва да сядат зад волана с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 грама за литър. Това може да се дължи на факта, че 60% от българските участници в проучването са посочили, че никога не шофират.

Социалните последици от употребата на алкохол обаче вълнуват над 95% от българите - според тях злоупотребата с чашката води до улично насилие, семейни проблеми, загуба на работоспособност и неуспех в училище. Австрийците, италианците и румънците пък най-често смятат, че алкохолът не влияе върху тези проблеми. Дори в тези страни обаче мнозинството анкетирани са разтревожени от социалните ефекти на злоупотребата с алкохол.

Проучването на "Евробарометър" е проведено през октомври миналата година. В него са участвали 1000 българи и общо 26 788 граждани на ЕС.