Страните - членки на Евросъюза, координират националните си фискални политики в рамката на Пакта за стабилност и растеж.

Според него всяка година държавите, които все още са извън еврозоната, представят конвергентна програма, показваща как възнамеряват да постигнат или запазят разумна фискална и бюджетна позиция. Европейската комисия оценява програмите и добавя препоръки, които се одобряват от Съвета на ЕС.

Целта на програмата е да позволи ранно предупреждение при риск от бюджетен свръхдефицит. Освен това позволява на Еврокомисията и ЕКОФИН (съвета на министрите на финансите и икономиката) да отправят директни препоръки към страната за по-добър ефект от националните фискални политики.

Конвергентната програма на България за тази година се базира на бюджетната статистика за 2009 г. Тя беше подготвена от правителството през ноември, а през март Еврокомисията оцени като адекватни заложените в нея цели и препоръча на страната да продължи с дългосрочните структурни реформи на редица сектори.

Добрата оценка е един от факторите, които могат да помогнат на страната по пътя й към еврозоната, тъй като показва, че правителството си поставя постижими и амбициозни цели.

Оценката на Еврокомисията обаче не е окончателна - тя се дава от финансовите министри на страните членки, които обсъдиха конвергентните програми на неформалната си среща в Мадрид преди седмица. Официалното одобрение на ЕКОФИН тепърва предстои.

Редовно страните ревизират статистическите данни, на които базират целите в програмите - както направи България с бюджетния си дефицит или както Евростат направи с дефицита на Великобритания. Това обаче не води до преразглеждане на оценката на Еврокомисията.

Отделно от конвергентната програма ЕС има механизъм за ранно предупреждение за бюджетен свръхдефицит (над 3%) и й отправя препоръки за корекция. Това например се случи с Румъния през 2008 г. Подобни процедури са започнати за 20 членки.

ЕК подготвя доклад, който взима предвид дали дефицитът надвишава разходите за държавни инвестиции, както и средносрочните икономически и бюджетни показатели. Ако това не помогне, има наказателна процедура, управлявана от Еврокомисията и Съвета.

ЕКОФИН взима решение, че една страна има свръхдефицит, и започва процедурата. Тя включва серия от препоръки - те може да са и публични, ако е нужно. При липса на корективни мерки може да се стигне до финансови санкции - например глоби.

Това означава, че на теория срещу България може да бъде приложена процедура заради свръхдефицит, а на практика това би отнело доста време. Подобна процедура обаче би влошила шансовете на страната за влизане в ERM2 (чакалнята на еврозоната), защото би означавала, че България не изпълнява устойчиво един от маастрихтските критерии.

Конвергентните програми се пишат въз основа на данни за предходната година, но пък икономическата прогноза, подготвяна от Еврокомисията два пъти в годината, гледа напред в бъдещето и е еднакво важна, тъй като отчита не само доколко реалистично е постигането на целите в националните програми, но и какви ще са бюджетните показатели за всяка страна през настоящата година.

Пролетната икономическа прогноза на Еврокомисията ще излезе на 5 май въз основа на представените в четвъртък от Евростат показатели за дълга и дефицита на всяка страна членка. В прогнозата си за България например Брюксел ще отчете доколко е реалистично намаляването на бюджетния дефицит в 3-процентната рамка, зададена от Пакта за стабилност.