Полша и Финландия подкрепят промяна на Лисабонския договор
Министър-председателите на Полша и Финладия заявиха, че ще подкрепят промяна на Лисабонския договор, каквато предполага оспорваното предложение на Германия и Франция за въвеждане на по-строги бюджетни правила, съобщи агенция "Франс прес". Изявленията идват часове преди срещата на европейските лидери.
Двудневната среща на Европейския съвет ще започне днес в 17 ч. българско време. На нея ще се обсъждат предложения, подготвяни през последните месеци, чиято цел е налагане на по-строги правила за бюджетна дисциплина в еврозоната.
Дни преди срещата германският канцлер Ангела Меркел и президентът на Франция Никола Саркози се уговориха да работят за промяна на Лисабонския договор, за да може по-бързо да бъдат санкционирани държави от ЕС, нарушаващи правилата за бюджетен дефицит. Тяхната идея раздели държавите членки.
Часове преди началото на Европейския съвет премиерът на Финландия Мари Кивиниеми и колегата й от Полша Доналд Туск обявиха подкрепата си към германо-френското предложение.
"Ако тази нова система изисква промяна на договора, тогава промяната трябва да се направи", гласи изявлението на Кивиниеми.
"Ние подкрепяме промените на договора, които са родени в главите на европейските политици... Полша определено няма да блокира промени, които ще засилят фискалната дисциплина в ЕС и като цяло", представи позицията на Полша Доналд Туск.
Въпреки това полският премиер каза, че не подкрепя германското предложение за политически санкции срещу държавите членки, които не спазват бюджетните правила. "Тези политически искания ми изглеждат екзотични и нереалистични", обоснова се той.
Миналата седмица германският канцлер Ангела Меркел и френският президент Никола Саркози призоваха за промяна на Лисабонския договор, за да бъде създаден постоянен спасителен фонд за държави членки, които са изпаднали в сериозна финансова криза. Предложеният механизъм ще може да наказва страните, които поддържат траен бюджетен дефицит, като отнема правото им на гласуване.
Германия, която е най-развитата икономика в ЕС и внася най-много средства в евробюджета, от дълго време се бори за по-строги бюджетни санкции. Сега тя получи подкрепата на Франция за такива мерки в замяна на подкрепа за постоянния спасителен фонд. Двете държави изискват промени в Лисабонския договор, тъй като без тях силният германски конституционен съд трудно би допуснал въвеждането на постоянен фонд за държавите пред финансова криза.
Основните критики към предложението на двете държави членки са свързани именно с промяна на европейското законодателство. Около десетилетие отне на евроинституциите новият договор да влезе в сила, което стана на 1 декември 2009 г.
Дипломати казват, че е възможен компромис за отваряне на Лисабонския договор за промени. Въпреки това малцина смятат за добра перспективата за изменения на договора след години на провалени референдуми и заредени с конфликти срещи, отбелязва агенцията.
Развитието по спорния въпрос предстои днес и утре. Най-малкото, което се очаква от европейските лидери, е да приемат план, изготвен от финансовите министри миналата седмица, за по-строга бюджетна дисциплина. Според него санкциите за държавите нарушителки трябва да се прилагат по-бързо.
| "Отнемането на правата за гласуване на държавите, прегрешили с бюджета, не е възможен път напред и отхвърлям всякакви промени на Лисабонския договор в този случай." Това заяви Жан-Клод Юнкер, който ръководи групата на финансовите министри от еврозоната, в интервю, публикувано днес в германския ежедневник "Ди Велт". След среща на външните министри на ЕС в началото на тази седмица, където темата също беше разисквана, външният министър на Люксембург Жан Аселборн предупреди за "риск да се върнем към месеци и години егоцентризъм". Меркел защити предложението. "Вярно е, че френско-германско споразумение не е всичко в Европа. Но без френско-германско споразумение малко неща са възможни", каза тя. |