Референдумите по въпроси на европейската политика и за това кой да я определя често са заплашвали с дерайлиране на целия процес на евроинтеграция.

Изненадващата идея на гръцкия премиер Георгиос Папандреу да насрочи референдум за спасителния пакет, предложен на страната му, застрашава целия европейски проект и еврозоната, в случай че гърците отхвърлят помощта в този й вид.

Това е рискован ход, имайки предвид масовата съпротива срещу антикризисните мерки, както и предвид факта, че никой не знае подробностите за спасителния пакет, тъй като детайлите по него се договарят в момента.

След гръцко "не" кризата с дълговете в еврозоната заплашва да погълне и други държави, включително Италия и Испания, третата и четвъртата по големина икономики, използващи единната валута.

Ето няколко от "злополучните референдуми" в историята на Европейския съюз, представени от Би Би Си:

Датчаните бяха трън в очите на ЕС при подготвянето на договора, който създаде Европейския съюз и еврото. Договорът от Маастрихт от 1992 г. имаше това за задача, но трябваше да бъде ратифициран от всички държави членки. Референдум в Дания същата година обаче задържа приемането му.

За да бъде спасен проектът, беше подписано Споразумението от Единбург, с което Дания получи правото на четири изключения от договора, включително за приемането на еврото. През 1993 г. нов референдум позволи ратификацията на Маастрихтския договор. През 2000 г. датското правителство проведе но референдум за въвеждането на еврото, който отново беше неуспешен.

Новоизбраният премиер на Дания Хеле Торнинг-Шмит заяви, че следващите месеци ще бъдат проведени два референдума за отмяна на правото на неучастие (opt-out) на Дания за политиката за отбрана и за прилагането на закони, но не и за еврото.Страната се стреми към по-тясно сътрудничество с Брюксел, предвид че ще поеме ротационното председателство на ЕС от януари 2012 г.

Договорът от Ница, подписан през 2001 г., трябваше да подготви евроинституциите за престоящото разширяване на ЕС на изток. Ирландия беше единствената от 15 държави членки, която предостави на гражданите си правото да гласуват за договора... и те го отхвърлиха.

Тогава само 35% от ирландците гласуваха на референдума, което накара някои ирландски политици да настояват за прекратяване на практиката всеки нов договор да се подлага на гласуване.

Европейският проект беше заплашен още повече, след като външни министри отказаха да направят каквито и да е промени в текста на договора. За радост на Брюксел година по-късно беше проведен нов референдум, който беше съпроводен от голямо "да", и Договорът от Ница влезе в сила.

През 2005 г. ЕС започна невиждани по размер консултации за осигуряването на одобрение за нова конституция от 485 страници, която трябваше да модернизира вземането на решения в ЕС чрез обединяването на европейските договори в един текст. Това отново изискваше одобрението на всички държави членки – тогава 25.

Текстът беше ратифициран от 18 от страните в ЕС, но референдуми във Франция и Холандия през май и юни 2005 г. казаха категорично "не" на конституцията и проектът беше провален.

Въпреки провала през 2005 г. идеята беше възродена през 2007 г. с изготвянето на Лисабонския договор. Много от държавите членки настояха, че не са необходими референдуми, тъй като текстът внася поправки, а не заменя старото законодателство. Пречка за въвеждането му обаче отново се оказа Ирландия и задължението й да предостави договора за гласуване от народа.

Очаквано ирландците гласуваха против приемането на Лисабонския договор. Външните министри обаче бяха амбицирани да запазят жив новия проект и след 16 месеца преговори и предоставени привилегии за Ирландия жителите на страната отново се явиха на референдум и гласуваха "за". Така те спасиха от провал настоящия Договор на ЕС.