Европейската комисия публикува в интернет пространен документ, в който подробно е описано протичането на преговорите по международното споразумение за борба с фалшификациите АСТА след обвинения, че те са били непрозрачни, предаде Франс прес.

Публикуването на документа съвпада с днешния международен ден на протести срещу АСТА, предизвикан заради опасения, че споразумението е посегателство върху свободата в интернет.

Преговорите по АСТА са протекли от юни 2008 до октомври 2010 г. между представители на страните участнички - ЕС, САЩ, Япония, Канада, Нова Зеландия, Австралия, Сингапур, Южна Корея, Мароко, Мексико и Швейцария - а Европейският парламент е бил запознат с развитието им, уверява Европейската комисия.

"ЕС категорично отрича да е дал преференциален достъп до информацията на която и да е група", заявява комисията в поместения на сайта си документ. Тя уточнява, че не съществуват тайни протоколи към споразумението.

На преговорите представителите на правителствата на преговарящите страни присъстваха в залата, уточнява комисията.

Европейският парламент на различни етапи от преговорите е получил 7 временни версии на споразумението, три подробни доклада за хода на преговорите и 14 вътрешни работни документи и бележки, подчертава Брюксел.

Освен това публични срещи за консултации с неограничен достъп са били организирани през юни 2008, април 2009, март 2010 и януари 2011 г.

В изявление френският евродепутат социалист Кадер Ариф, който неотдавна заяви, че подава оставка като докладчик по АСТА в Европейския парламент, за да привлече вниманието на обществеността, изрази задоволство от мобилизацията срещу споразумението. "Аргументите, които от месеци излагаме в Европейския парламент, най-после биват взети под внимание. Сега очакваме от европейската десница да поеме отговорността си и да признае, че това споразумение е неефикасно и опасно за обществените свободи", се казва в изявлението на Ариф.

Споразумението за борба с фалшификациите АСТА (ACTA - Anti-Counterfeiting Trade Agreement) беше подписано на 26 януари в Токио от 22  държави - членки на Ес, между които България, а също от Австралия, Канада, Швейцария, Мароко, Мексико, Нова Зеландия, Южна Корея, Сингапур, САЩ и Япония.

 Оттогава то предизвиква вълна от обществени протести,като според АФП те са най-много в бившите комунистически страни.