Да предположим, че сте студент. Имате желание и способности. Дори си намирате временна работа, но разбирате, че за нея ви е необходимо разрешително. Въпреки притесненията си, изпращате изискваните оригинални лични документи заедно с формуляр от 15 страници, даже си купувате и често необходимата частна здравна застраховка. След това чакате поне шест месеца без да можете да се свържете с отговорната служба. Ако сте късметлии, може и да ви одобрят… стига да не ви загубят документите, разбира се. В същото време всички ваши приятели от целия свят са си намерили работа без никакъв проблем - изискванията са само за две държави – Българи и Румъния. "Добре дошли" във Великобритания!

Българските и румънските студенти са единствените на Острова, които трябва да минат през този процес на издаване на заветното разрешително, известно като "жълта карта". Всички други националности имат право на работа до 20 часа седмично през учебната година и неограничено по време на ваканциите – студентите от други страни от Европейския съюз благодарение на еврозаконодателство, а тези от трети страни го получават автоматично с издаването на студентска виза.

Ние обаче трябва да изпратим пакет документи до Агенцията по граничен контрол, откъдето заявяват, че се "стремят да обработят 99% от молбите в рамките на шест месеца". По този начин се оказва, че българи и румънци са единствените сред всички останали студенти от 193 страни, които нямат правото да работят в момента на започване на образованието си. В тази ситуация всички са равни, но някои са по-малко равни, което създава реални проблеми и противоречи на основни европейски ценности.

За много от българските и румънски студенти тази чисто "административна" стъпка се превръща в непреодолимо препятствие не само поради финансови, а и поради професионални причини.

Първо, дългите срокове на чакане, често достигащи до девет месеца (една цяла академична година) са пречка за всички, които имат нужда да се издържат – или повечето от нас, като се има предвид разликата в разходите на Острова и в България.

Друга значително пречка е професионалната. Много от програмите в британските университети са насочени към практиката, а към част от тях често се изисква задължителен стаж по специалността. Самото намиране на стаж е немалко предизвикателство в условията на финансова криза. За българите и румънците обаче ситуацията е дори още по-сложна - без дълго чакания сертификат, те са принудени да отхвърлят предложения за работа.

Към изброеното дотук трябва да прибавим и неясните критерии, по които се одобряват (или отхвърлят) молбите, липсата на обратна връзка със служителите на агенцията и множество допълнителни разходи за често изискваната частна здравна застраховка. Всички тези административни пречки поставят българските и румънските студенти, готови и способни да работят, пред независещи от техните умения ситуации.

Тези процедури са не само повод за възмущение, но най-вече нарушават британското и европейското законодателство. При присъединяването на България и Румъния към ЕС бяха подписани договори, които включват преходни мерки, ограничаващи достъпа на граждани на двете държави до трудовия пазар на някои страните членки. Великобритания избра да прилага тези мерки за максималния срок от седем години, т.е. до 1 януари 2014 г.

Подписаният договор обаче не включва никакви клаузи за правото на работа на студенти и издаване на удостоверения за регистрация за целта. В същото време самото британско право диктува, че те трябва да се издават веднага на лице с необходимите документи. Посоченият в закона срок е 20 работни дни – доста по-кратък дори от официалния срок от шест месеца.

Освен това, както посочва и адвокат Галина Костадинова, третирайки граждани на държави членки по-неблагоприятно спрямо граждани на трети страни, Великобритания нарушава основен принцип на европейското право. Практическите последствия от дългия срок на издаване нарушават и основното право на образование.

Значителното забавяне в процедурата през последната година ни предизвика да се борим срещу тези необосновани пречки пред правото на българските и румънските студенти да упражняват правото си на труд във Великобритания. За целта започнахме заедно с още 4000 студенти кампания, координирана чрез "Фейсбук" групата "За равни права на българските и румънските студенти в Обединеното кралство". Над 1000 души са се подписали и под официална петиция по въпроса до британското правителство.

Първо се свързахме с британски депутати и евродепутати. Имайки предвид политическите настроения срещу източноевропейската имиграция, това не доведе до резултат.

На наше запитване по въпроса службата за правни съвети към Европейската комисия "Вашата Европа - Съвети" предлага да се подадат жалби към Еврокомисията и даже да се започнат съдебни процедури за дискриминация, което е финансово непосилно за нас на този етап, а е малко вероятно Брюксел да започне процедура.

Затова се обърнахме и към българските институции с отворено писмо и молба да повдигнат въпроса сериозно на двустранно и европейско ниво. Външният министър Николай Младенов реагира с официално писмо до британския министър по европейските въпроси. Очакваме и среща с нашите дипломатически представители в Лондон, на която да можем директно да представим проблема.

От британска страна са наели допълнителен персонал, за да върнат процедурата в рамките на шест месеца, но този срок продължава да бъде неоправдано дълъг и в противоречие с европейското и британското право, затова в момента проучваме и какви са вариантите за евентуални правни действия срещу британската Агенция за граничен контрол.

Чрез своя небезизвестен герой Алеко Константинов казва "Европейци сме ние, ама все не сме дотам". В случая виновна за това е Великобритания, но ние можем да променим създалата се ситуация. Много от нас искат да получат добро образование в чужбина, за да могат да приложат наученото в България. Оказва се обаче, че докато плащаме еднакви такси не получаваме еднакви права.

В началото на следващата седмица "Дневник" ще изпрати позицията на британския посланик в София Джонатан Алън и ще потърсим коментар от него по темата.