Нарцисът е символ на паметта, уважението и надеждата. Той цъфти през април – месецът, в който избухва въстанието във Варшавското гето. До края на живота си последният предводител на съпротивата Марек Еделман всяка година оставя пред Паметника на героите от Варшавското гето букет именно от тези цветя.

На 19 април 2013 г. се навършват седемдесет години от избухването на въстанието във Варшавското гето.

В дните от 19 до 21 април ще бъде организирана обществено-образователна инициатива "Жълти нарциси". Целта ѝ е да напомня за въстанието и за ликвидирането на Варшавското гето, което унищожава почти напълно еврейската общност в града.

През юли 1942 година германците започват операция по ликвидиране на гетото – за два месеца към газовите камери на нацисткия концлагер "Треблинка" са изпратени 300 хиляди евреи.

В част от територията на гетото, така нареченото "частично гето", остават около 60 - 70 хиляди души. Тези лишени от всякакви илюзия хора знаят, че присъдата им не е отменена, а само отложена във времето. Единственият избор, с който разполагат, е начинът, по който да загинат – те избират смърт на бойното поле.

Начело на създадената тогава Еврейска военна организация (ЕВО) застава двадесет и няколко годишният Мордехай Анелевич. След първия успешен опит за съпротива, предприет през януари 1943 година, когато след няколко дни сражения изненаданите германци се изтеглят извън пределите на гетото, се ускорява подготовката на въстанието.

Купува се оръжие, събират се запаси, изграждат се бункери. ЕВО получава подкрепа и от полската съпротива. Въстанието избухва на 19 април 1943 г., когато в навечерието на празника Песах германските войски обкръжават гетото. Около 1000 - 1500 слабо подготвени еврейски бойци успешно се противопоставят на отлично обучените и въоръжени германски сили – сраженията продължават почти месец.

Германците, които искат да унищожат всякакви следи от еврейско присъствие във Варшава, подпалват сграда след сграда като обричат обитателите им на смърт в пламъците. Много от тях, опитвайки се да избегнат тази участ, скачат от прозорците на горящите си домове.

Символичен край на въстанието слага взривяването на Великата синагога на 16 май 1943 го. В сраженията загиват общо 7 хиляди евреи, голяма част от които са изгорени живи. Германците пленяват и изпращат към лагерите близо 60 хиляди евреи. Гетото е изгорено, а руините му са сринати до основи. Германците понасят незначителни загуби - най-вероятно няколкостотин войници.

В деня преди годишнината Посолството на Република Полша изпрати десетки жълти нарциси, "за да може и в София, почитайки българите, спасили своите еврейски братя, да не бъдат забравяни онези, които преди 70 години е трябвало да се борят във Варшавското гето, с оръжие в ръка, за да отвоюват правото си на достойна смърт".

На 22 април 2013 г, 18.00 ч., Полският институт в София ще представи прожекция на филма "912 дни във варшавското гето" с режисьор Томаш Пияновски.