Повечето кипърци са разочаровани и смятат, че предишното правителство на комунистите в Никозия, а не външни фактори са виновни за сегашната криза и икономическа безизходица на острова. Това показват данни от социологическо проучване на Symmetron Market Research, изготвено по поръчка на кипърското издание на вестник "Катимерини", цитирано от БТА.

79% от запитаните са на мнение, че виновно за кризата е предишното правителство на президента Димитрис Христофиас, а 13 на сто отдават тази вина на сегашния кабинет на Никос Анастасиадис. Половината привърженици на комунистическата партия АКЕЛ също обвиняват правителството на Христофиас, а 42% от тях винят за това кабинета на Анастасиадис.

Над 90% от привържениците на останалите партии стоварват вината на кабинета Христофиас. 84 на сто са убедени, че Кипър е бил докаран до днешната безизходица от политическата, икономическа и социална система в страната, а не от външни фактори, като например от "тройката" международни кредитори от Европейската комисия, Европейската централна банка и Международния валутен фонд.

От анкетата се вижда, че непоправимо е разклатено доверието на кипърците към политиците, партии и институциите. Смята се, че най-голямо е поражението от това върху партията АКЕЛ, чийто рейтинг е най-нисък за последните години. 92 на сто от анкетираните не вярват на центнралната банка, а 89% са загубили и доверие в Европейския съюз.

Доверието в прокуратурата и съдебната система също е спаднало и е съответно 66 и 64 на сто, а вотът на доверие към правителството се движи в границите на 38 на сто.

43% смятат, че правителството на президента Анастасиадис изпълнява задълженията си, докато 49% са на противното мнение. Преценява се, че "ахилесовата пета" на кабинета са неговите действия за преодоляване на кризата. 66% са на мнение, че тези действия са незадоволителни, а 34% ги одобряват.

Повече от половината запитани (54%) оценяват като грешно отхвърленото от парламента първо решение на Еврогрупата за "подрязване" на всички банкови депозити. 53% се обявяват за пълна приватизация, а 38 на сто за частична разпродажба на държавните предприятия.