Всяка година сръбската гранична полиция хваща хиляди имигранти от Близкия изток и Африка, които се опитват да влязат нелегално в страната. В много от случаите те минават през Турция, Гърция, Македония и Сърбия в опит да достигнат до Унгария и с това Шенген. С хаоса и разгарящия се конфликт в Сирия през миналата година са регистрирани рекорден брой сирийци, опитващи да преминат нелегално.
Всяка година сръбската гранична полиция хваща хиляди имигранти от Близкия изток и Африка, които се опитват да влязат нелегално в страната. В много от случаите те минават през Турция, Гърция, Македония и Сърбия в опит да достигнат до Унгария и с това Шенген. С хаоса и разгарящия се конфликт в Сирия през миналата година са регистрирани рекорден брой сирийци, опитващи да преминат нелегално.
Фоторепортерът на "Ройтерс" Марко Джурица прекарва известно време със сръбската гранична полиция, като споделя впечатленията си в снимки.
На снимката: Гледка към сръбското село Миратовац, близо до Прешево.
В блога на "Ройтерс" фотографът разказва и за преживяванията си по време на патрулирането с граничарите в текста "От Алепо до ничия земя". 
"Мислех си колко студено е за това време на годината, за да се нуждая и от качулката, и от якето. Студен, силен вятър духаше над хълмовете на ничията земя, отделяща Сърбия и Македония. Стоях тихо в пълен мрак в продължение на около час, докато граничен служител, гледащ през топлинната си камера, каза: " Ето ги и тях, мисля, че трябва да са около 40!", пише той. 
Полицейски автомобил отвежда мигранти, които са били заловени от сръбските граничари, докато са се опитвали да преминат незаконно македонско-сръбкста граница. 
"Когато реших да работя по тази тема, нямах представа колко силно ще ми повлияе", пише Марко Джурица. 
Мигрант, който казва, че е от Сомалия, е предвождан от граничар. 
Групата е била посочена на служителите на реда от местен фермер, който е казал, че са се настанили в нивата му. 
Бежанците казват, че са от Сомалия, Пакистан и Афганистан. 
Преди отвеждането към полицейското управление. 
Един от сомалийците спазва поста за Рамазан въпреки изтощителното пътуване. 
През нощта задачата става по-трудна, като граничните полицаи си помагат с топлинни камери. 
Полицаят Саша дава термобинокъла си на фоторепортера и казва: "Виж вляво - движат се по хълма, можеш да ги видиш прекрасно да се катерят в колона един по един." 
"Прекарах две минути в съзерцание на пълна тъмнина, докато видя тънките бели фигури на хората, бързащи към гората. Напомни ми на това да гледаш черно-бял филм през лупа", спомня си Джурица. 
След като обградили бежанците граничният полицай Саша казал на фоторепортера, че може да снима, едва след като чуе вика "Спри. Полиция". 
"Мигрантите бяха на няколко метра пред нас и можех ясно да чуя техните стъпки и колко бързо дишат. Всичко се разигра за секунди. Саша стана, извика на групата и чух и другите граничари да другите крещят "Полиция", разказва Джурица. 
"...В рамките на 20 секунди група седеше тихо, заобиколен от тримата граничари." 
"...Изплашени и повечето около двадесетгодишни гледаха към нас изплашено. Няколко от тях говореха английски, така че постепенно започнахме да се разбираме." 
"... Снимах ги през цялото време, но не можех да си откъсна очите от семейство, за което бързо открих, че пътува от Алепо, Сирия." 
"... Изглеждаха ми като семейство от квартала ми. Казаха ми, че къщата им е била разрушена преди шест месеца и не им е останало нищо друго освен да търсят по-добър живот." 
"Най-силно привлечен бях от шестгодишната Фатима и нейните двама братя - и двамата под 12-годишни. Едно от момчетата трепереше от студ. Баща им, който е бил учител в гимназията преди войната, се опита да го придърпа по-близо до себе си, за да се стопли, но той все още трепереше. След като направих няколко снимки, свалих якето си и му го подадох. Бащата се усмихна, погледна ме в очите и каза "мерси", продължава разказа си Марко. 
Когато пристигат в полицейския участък в Прешево, фоторепортерът пита полицаите какво ще се случи с имигрантите след това. 
По думите им ако поискат убежище, ще получат документи и ще имат 72 часа да отидат до един от трите центъра за бежанци в Сърбия. 
Ако не поискат убежище, македонската гранична полиция ще трябва да ги поеме, защото има ясно доказателство, че идват от територията на Македония. 
Между другото полицаят споменава, че семейството от Сирия е оставило якето му, като въпреки увещанията бащата е отказал да го вземе, като само е повторил "мерси". "Бяха твърде горди, за да приемат подаръка. Трябваше да ги намеря", коментира фоторепортерът. 
По думите му всеки имигрант е имал своята история, но не е можел да извади сирийското семейство от мислите си.
На снимката: Най-честите маршрути за имигрантите на границата между Македония и Сърбия.
Марко Джурица се обадил на центъра за бежанци с малкото информация, която има, с убеждението, че ако са отишли в някой от центровете, ще ги намери. 
Докато в два от центровете ги няма, от този в Боговаджа той не успява да получи конкретен отговор, защото компютърът им в онзи момент е счупен 
След два дни фотографът тръгва именно натам, като лагерът се оказва бивш къмпинг за деца. 
"Беше приятно място, но когато пристигнах, бях съкрушен - сирийското семейство беше пристигнало, останало за нощта и напуснало на следващия ден", пише Марко. 
"Надявам се, че са намерили късмета си някъде в Европа и че някога ще могат да живеят и учат нормално отново. Бих искал да ги видя, но този път аз ще съм този, който да каже "мерси", завършва разказа си Марко Джурица. 