Процесът на разширяване на Европейския съюз предостави нови възможности за дребните земеделски производители, но създаде и рискове, пише Osservatorio Balcani e Caucaso.

Подобно на много други части на света, през последните години се наблюдава истинскo възраждане на интереса към местни, традиционни и здравословна храна на Балканите – регион, известен със своята плодородна земя, страхотно време и дългогодишен опит в производството на някои от най-вкусните продукти, които могат да бъдат намерени.

Присъединяването към ЕС със сигурност донесе нови възможности за търговия и износ за местни фермери, но в същото време експертите предупреждават за намаляването и дори изчезването на някои традиционни продукти в по-малките държави членки като България и Румъния.

Петьо Иванов от село Ръжево в България има ферма за кози и произвежда сирене, но казва, че не е го продава. "Не го правим, защото има определени документи, които трябва да представим, ако искаме да предложим нашите продукти в магазините", обяснява той. "Нещата не се случват лесно в България - особено в хранително-вкусовия сектор, в който има толкова много бюрокрация и документация, че в един момент си мислиш: "Къде отивам, в какво се забърках?", допълва той.

Според Иванов някои изисквания за продуктите са твърде строги и биха означавали огромни инвестиции, непосилни за малките фермери. В същото време големите производители могат лесно да си позволят да изпълняват тези изисквания. По този начин по-малките фермери са изтласкани от пазара.

Десислава Димитрова, координатор на Slow Food за Югоизточна Европа и на Балканите, смята, че всички малки български ферми са изправени пред трудностите, които Иванов описва. Правителствата на Балканите се опитват да хармонизират своето местно законодателство в съответствие с правилата на ЕС твърде буквално, често липсват възможности да се възползват от съществуващите механизми, които предлагат гъвкавост, включително когато става въпрос за хигиена и другите оперативни изисквания.

Намирането здравословни, традиционни храни се е превърнало в трудна мисия в големите градове. Според Мъгърдич Хулиян от сдружение "Традиции и предприемачество в земеделието" малките производители се "крият в селата, край пътищата и на малките улици в близост до големите пазари: навсякъде където могат да останат незабелязани". Той смята, че една от причините е отказът на държавата да ги признае като действителни производители и да предостави ясно определение и правила за тяхната дейност.

Втората причина е в ръцете на самите производители - много от тях предпочитат да работят в сивата икономика, където те могат да продължат да действат без никакви правила и без да поемат никаква отговорност.

Според последното преброяване на земеделските производители, проведено през 2007 г., има 370 000 земеделски производители, действащи в страната. Около 340 000 от тях са малки със среден годишен обем на производство от 8000 евро. 93% от тези ферми са семейна собственост и се управляват от членове на семейството.

Експертите смятат, че пътят към спасяването на дребните земеделски производители и осигуряването на достъп на потребителите до традиционната, здравословна храна зависи от законодателни действия. Друг важен аспект е изготвянето на устойчива и задълбочена политика и дългосрочна стратегия за сектора, която ще гарантира постепенното засилване на нейните участници.

И не на последно място трябва да се прилага гъвкавост при тълкуването и прилагането на регламентите на ЕС. Много страни в региона все още се борят да преодолеят комунистическото си минало, което е оставило в наследство на скованост сред държавните служители, които оценяват високо промишлените подходи към селското стопанство и храните.

Според Хулиян насърчаване на малките фермери ще донесе три значителни ползи за обществото. От икономическа гледна точка тези хора ще бъдат справедливо компенсирани за тяхната работа. В момента много от тях продават своите продукти на търговци на изключително ниски цени.

Ако имат шанс за пряк достъп до потребителите, което може да се случи, ако имат ясно позициониране според закона, съответстващо на техния статут, те ще получат по-висок жизнен стандарт. Това от своя страна ще привлече повече хора към тази дейност, която ще помогне за облекчаване на сериозен стратегически и социален проблем – обезлюдяването на малките градове и села.

Трети положителен аспект на дребното фермерство е, че той е екологично чисто. В повечето случаи то се намира на места, които са подходящи за традиционни селскостопански дейности и са съществували в продължение на поколения. Продажбата на продуктите на мястото на производство ще намали и вредните емисии при пренасянето и ще подобри човешкото здраве, тъй като хората ще консумират пресни продукти.