Европарламентът гласува в подкрепа на три климатични и енергийни цели за 2030 г., като по този начин на практика се противопостави на плана на Европейската комисия само за една обвързваща цел, съобщи "Ройтерс".

Гласуването в Страсбург няма законова сила, но връща на дневен ред дебата срещата на върха през март за политиките за енергетика и екология и ефекта им върху конкурентоспособността. Вотът подкрепя обвързващи цели за намаляване на вредните емисии, подобряване на енергийната ефективност и окуражаване на страните членки да увеличат обема на енергия от възобновяеми енергийни източници.

През януари ЕК предстои идеите си за политиката за 2030 г., като призова за една обвързваща цел – намаляване на емисиите с 40% процента до 2030 г., както и по-плаваща цел за зелената енегия, която няма да задължава отделните държави. Това ще даде на страните членки повече свобода за начина, по който да постигнат целта за въглеродните емисии. Например те биха могли да решат да строят безвъглеродни ядрени централи или пък да предпочетат извеждане на емисиите под земята, а не субсидиране на проекти за вятърни генератори или соларни панели.

Същевременно природозащитници разкритикуваха ЕК, че слуша бизнеса и че няма амбиция, особено предвид това, че ЕС вече успя да спази целта за 2020 г. за намаляване на вредните газове с 20% сравнено с 1990 г. Те приветстваха гласуването в сряда, както направи и еврокомисаря за действият по климата Кони Хедегор, въпреки че то не съвпада с решението на комисията от януари.

Каквото и да реши Европа, това ще има голямо въздействие върху международния дебат. Развиващите се държави твърдят, че индустриализираният свят трябва да поеме по-големия дял от работата по намаляването на вредните въглеродни емисии.

Брюксел се надява, че срещата през март, последвана от допълнителни разговори през юни, ще произведе политическо споразумение за политиката за 2030 г., но не очаква това да включва законодателно предложение преди евроизборите през май и смяната на еврокомисарите по-късно тази година.