Към нисковъглероден растеж

Намаляване на емисиите на парникови газове с 40% под равнището от 1990 г., въвеждане на задължение за целия Европейски съюз делът на енергията от възобновяеми източници да е най-малко 27%, по-амбициозни цели на политиката за енергийна ефективност. Това са основните положения в новата рамка за политиките на ЕС в областта на климата и енергетиката за периода до 2030 г., представена в края на януари от Европейската комисия.
Предложенията бяха приети противоречиво, като нито екологичните организации, нито промишлеността ги прие особено ентусиазирано. По тази причина еврокомисарят по действията в областта на климата Кони Хедегор публикува статия по темата, за да обясни отново какво означава новата политика за ЕС. "Дневник" публикува пълния текст, предоставен от Представителството на Европейската комисия в България.
Когато генералният секретар на ООН Бан Ки Мун казва в Давос за новата политика на ЕС за климата и енергетиката до 2030 г., че "тези амбициозни предложения са стандарт за пример", това е повод за гордост.
Когато водещият икономист Джефри Сакс е въодушевен от новата политика за климата, когато председателят на Световната банка Джим Йонг Ким хвали "амбицията и лидерството" на Европа в това отношение, а ръководителят на ООН по въпросите на климата Кристиана Фигерес ги нарича "положителен сигнал за смислено споразумение през 2015 г.", това е знак, че действията ни са не само бързи, но и амбициозни.
Някои групи еколози наричат предложенията ни "неамбициозни", а някои промишлени сектори — "прекалено амбициозни". Това може би е знак, че сме постигнали добър баланс.
Преди дни Европейската комисия представи предложенията си за политиките за климата и енергетиката до 2030 г. Те включват обвързваща цел за намаляване на емисиите с 40% спрямо равнищата от 1990 г. и обвързваща цел за ЕС за добиване на поне 27% от енергията от възобновяеми източници. Що се отнася до енергийната ефективност, комисарят по енергетиката най-напред ще разгледа действащото законодателство, преди да предложи нови мерки. Но те ще последват.
Като цяло предложенията на Комисията бяха приети сдържано тук в Европа в сравнение с ентусиазираните отзиви на международните лидери. Това ни кара да вярваме, че истинското значение на предложенията ни за борбата с изменението на климата е било разбрано.
Първо, намалението с 40%, което предлагаме, съответства
на научните становища,
тъй като ще ни позволи да постигнем целта за намаляване на емисиите с 80-95% до 2050 г. Това е целта, която развитите страни ще трябва да постигнат до 2050 г. според Междуправителствения комитет по изменение на климата, за да остане глобалното затопляне под 2°C.
Второ, 40% е амбициозна цел, тъй като може да бъде постигната само чрез намаление на емисиите в ЕС за разлика от целта за намаляване на емисиите с 20% до 2020 г., която можеше да се изпълни отчасти чрез финансиране на проекти извън ЕС за компенсиране на нашите емисии. С намаляването на емисиите в Европа ще привлечем инвестиции и технологии.
Не на последно място, целта от 40% е изпълнима и икономически ефективна. Според икономическите ни анализи, тя може да бъде постигната с управляеми краткосрочни инвестиции и да доведе до значителни дългосрочни ползи.
Подобно на текущите цели, целта от 40% ще бъде обвързваща както на европейско, така и на национално равнище, тъй като ще бъде разделена на обвързващи национални цели.
Що се отнася до възобновяемата енергия, Комисията предложи обвързваща цел на европейско равнище, но
не и задължителни национални цели.
Практическите подробности все още трябва да бъдат уточнени и приети, но като цяло Европа трябва да продължи да увеличава възобновяемата енергия по достатъчно гъвкав начин, за да може всяка държава от ЕС да допринесе за постигане на общите ни цели за климата и за преобразяване на европейската енергийна система.
Целта за 40-процентно намаление на емисиите сама по себе си е достатъчна за стимулиране на инвестициите във възобновяеми енергийни източници. Въпреки това обвързващата цел ще насърчи още повече инвестициите в чиста енергия – нещо, което не би било постигнато само с цели за емисиите.
Ръководители на компании за чисти технологии като директора на Vestas Андерс Руневад и директора на Climate Group Марк Кенбър са на мнение, че нашите предложения са истински двигател на чистия икономически растеж.
С тези свои предложения Комисията очертава пътя към едно нисковъглеродно бъдеще. Ако те бъдат приети от лидерите на Съюза,
Европа ще излезе начело
в световната борба с измененията на климата.
Надяваме се, че амбицията ни ще послужи за пример на много други страни. Приемайки високи стандарти, ще можем да повлияем на други водещи икономики преди решителните световни преговори за климата през 2015 г.
Сега е ред на европейските лидери, включително и на тези от България, да продължат пътя напред и да запазят челната позиция на ЕС в международните преговори за климата и в световната надпревара за екологосъобразен растеж.