Шотландската национална партия (SNP) може да спечели "огромно влияние" в британското правителство след изборите на 7 май. Това заяви лидерът на партията Никола Стърджън, след като обеща да блокира връщането на Дейвид Камерън повторно на поста на министър председател на Великобритания, предаде "Ройтерс".

Ръстът в подкрепата за SNP, която е главният привърженик на обявяването на Шотландия за независима държава, може да изиграе важна роля за баланса на властта в следващия парламент. На предстоящите избори не се очаква нито една от традиционните две най-големи партии на Великобритания да съберат достатъчно гласове, за да съставят самостоятелно правителство.

Стърджън потвърди многократно, че желае да работи с лейбъристите в следващото правителство, за да изключи Камерън от властта, дори и ако Консервативната партия спечели най-голям брой места в парламента на изборите.

Лидерът на Лейбъристите Ед Милибанд от своя страна изключи каквато и да било коалиция с шотландските националисти.

В най-големия град в Шотландия Глазгоу националистите провокираха историческо разместване на политическия пейзаж, което може да доведе до провала на амбициите на Лейбъристката партия да спечели изборите и да обуздае сепаратистките амбиции на шотландците.

Променящата се реалност в Глазгоу, който беше цитаделата на шотландския социализъм за повече от век, показва сериозността на намеренията на националистите да сложат край на лейбъристкото господство над Шотландия.

Националистичекото предизвикателство може да предизвика след изборите събития, които да поставят пред сериозна заплаха бъдещето на Обединеното кралство и съответно членството му в Европейския съюз.

Шотландците гласуваха за целостта на Великобритания на референдума за независимост на 18 септември миналата година, но това не променя факта, че някога маргиналната Шотландска национална партия прекара две десетилетия в убеждаване на шотландците, че е достойна алтернатива на лейбъристите, които според мнозина са изоставили шотландското си наследство.

До XIX век Глазгоу се превърна в един от най-големите корабостроителни центрове в Европа, но в началото на XX век процъфтяването на радикалния социализъм в Шотландия ужасяваше лидерите в Лондон по време на Първата световна война.

Лейбъристите се превърнаха в най-голямата шотландска партия в парламента на Великобритания през 1922 г. и последният път, когато изгубиха Шотландия на национални избори, беше през 1955 г.

На въпроса защо толкова много шотландци обръщат гръб на лейбъристите кандидатът на SNP Алисън Тюлис заявява: "Хората видяха как лейбъристите се присъединиха към консерваторите по време на референдума. Това действително нарани шотландците."

Потенциалната загуба на Лейбъристката партия в Шотландия илюстрира разделението между Англия и Шотландия и това, че много шотландци виждат като "арогантния лондонски политически елит, който не се вслуша в думите им и не отговори на нуждите им".

Именно това създаде възможността за SNP, която има претенции да бъде "социалното самосъзнание на Шотландия", което "ще се противопостави на разпадащите се институции на лондонския естаблишмънт", както обича да изтъква лидерът Никола Стърджън.

Основното постижение на шотландските националисти е, че шотландците започват все повече да подкрепят SNP не само на шотландските избори, но и да правят амбициите за лондонската Камара на общините реалистични.

Подобна промяна в електоралното поведение би могло сериозно да разклати основите на британския политически елит.