Близо 1000 български студенти ще заминат за чуждестранни вузове през тази учебна година. Там те ще следват между 3 и 12 ме­сеца със стипендия от програмата на Европейския съюз „Еразъм“, която е създадена с цел да стимулира студентската и преподавателската мобилност в Европа. Със средства от „Еразъм“ на ши университетски преподаватели могат да четат лекции в европейски висши училища в продължение на една до осем седмици.

За първи път нашата страна участва в програмата за висше образование „Еразъм“ през академичната 1999-2000 г. България е единствената от страните участнички, която всяка година увеличава с над сто процента броя на включените в програмата студенти и преподаватели. Досега по линия на „Еразъм“ са учили в чужбина 532 български младежи. Най-много са пътували студентите от инженерните и стопанските специалности.

Предпочитани държави са Германия, Франция и Гърция

Много българи ходят също в Белгия, Великобрита ния и Испания.

Всъщност европейската програма само финансира престоя в чуждия университет. Дали ще има реален обмен или не, зависи най-вече от самите университети. Те кандидатстват за включване в „Еразъм“ и ако бъдат одобрени, сключват двустранни споразумения с вузове в държави - членки на Европейския съюз.

В момента

Алма матер например има към 100 европейски партньори

а Университетът по архитектура, строителство и геодезия - над 30. Всяка година Националната агенция „Сократ“, която управлява и „Еразъм“, разпределя отпуснатия от Европейската комисия бюджет между отделните вузове.

Тази година бюджетът за България е близо 1.7 млн. евро. „Поради автономността на вузовете обаче агенцията не се меси в подбора на студентите и преподавателите, участници в програмата.

Селекцията се извършва на ниво университет

по базови критерии на Европейската комисия“, обясни Десислава Тенчева, експерт по програма „Еразъм“ в Националната агенция „Сократ“ към Центъра за развитие на човешките ресурси.

Тя не отрече липсата на достатъчна разгласа за програмата и голямата доза субективизъм в този процес, особено що се отнася до подбора на преподаватели. „За жалост всяка година пътуват едни и същи хора - предимно тези, които са били инициатори за сключване на двустранното споразумение със съответния чуждестранен университет“, добави Тенчева.

Бюджетът от Брюксел не покрива всички разходи, свързани с обмена. Студентите например получават различна по размер месечна субсидия, но не по-висока от 500 евро, независимо в коя държава отиват. „За три години участие България е единствената асоци ирана държава, която винаги успява да извоюва за своите студенти максималните субсидии. Другите получават средно по 300-350 евро месечно“, похвали се Тенчева. Тази година Националната агенция „Сократ“ за пръв път е определила конкретни месечни субсидии за отделните държави от ЕС.

Максимумът от 500 евро ще се дава за Великобритания

Най-малко ще получават студентите в Португалия - 295 евро. За Испания ще се полагат по 320 евро. Ако имат възможност, българските университети могат да помагат допълнително на своите студенти.

Приемащият университет няма финансови анга жименти към чуждестранните студенти по линия на „Еразъм“. Те обаче ползват редица преференции - например не плащат студентски такси, както и такси за библиотеки, имат предимство при настаняване в общежитие. Там, където местното законодателство позволява, те могат и да работят успоредно със следването.

Като замисъл програмата

„Еразъм“ е разработена на реципрочен принцип

- всеки университет трябва да приема толкова чуждестранни студенти, колкото свои изпраща зад граница. В България обаче това се осъществява много трудно. От академичната 1999/2000 г. Досега у нас са учили едва 36 Еразъм-студенти от чужбина. Според Десислава Тенчева основната причина е, че все още са изключение българските висши училища, въвели европейската система за трансфер на студентски кредити. При сегашното положение е много трудно чуждестранен студент да учи тук например един семестър и той да бъде признат след завръщането му в родината. Другата важна пречка е, разбира се, езиковата бариера. Малко наши университетски преподаватели говорят чужди езици, изключения са програмите, в които се преподава на друг език. Първенец в това отношение е Техническият университет в София. От скоро плахи опити за чуждоезикови магистърски програми правят СУ „Св. Климент Охридски“ и Русенският университет.

Условия и срокове за участие в „Еразъм“

За да кандидатства за участие в обмена по програма „Еразъм“, студентът трябва да не е в първи курс, т.е. да е завършил поне два семестъра от следването си. Успехът му трябва да е поне 4.50. Кандидатът трябва да владее езика, на който се преподава в чуждия университет. Това се доказва със съответен документ. Ако такъв няма, се държи езиков изпит. В Университета по архитектура, строителство и геодезия например за т.нар. Еразъм-студенти е разработен специален езиков тест. Явяването на този изпит е безплатно.

Няма единен срок за подаване на документи за включване в обмен. Конкретните срокове се определят в двустранните споразумения между българските и чуждестранните вузове и са различни за различните специалности. Ето защо най-добре е да се направи справка в отдел „Международно сътрудничество“ на съответния университет.