Проектът на Стратегия за интеграция на децата и учениците от малцинствените етнически общности е изготвен от Работна група, включваща експерти от Министерството на образованието и науката и назначена със Заповед РД 09 - 201 / 25.03.2002 г. от Министъра на образованието и науката. Проектът ще бъде предложен за обсъждане и допълване на Консултативния съвет по образованието на децата и учениците от малцинствените етнически общности към МОН.

Основен мотив за изготвяне на Стратегията е да се осъществи в реални измерения интеграцията на децата и учениците от малцинствените етнически общности чрез образованието. Необходимо е да се синхронизира вътрешното законодателство с европейските стандарти в областта на правата на човека и на защита на малцинствата, без да се дискриминира мнозинството. Това включва последователно и ефективно прилагане на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства и изграждане на адекватен институционален механизъм, който да обхваща всички равнища на различните видове власти с ясно очертани отговорности и правомощия.

I. ОБЩИ СТРАТЕГИЧЕСКИ ЦЕЛИ

1. Интеграция и съхраняване на етнокултурната идентичност на децата и учениците от малцинствените етнически общности чрез образованието и извънкласните форми на обучение.

2. Преодоляване на специфичните проблеми, които нарушават принципа за равен достъп до качествено образование.

3. Създаване на предпоставки за по-успешна социализация на младежите от различните малцинствени етнически общности.

4. Превръщане на културното многообразие в източник и фактор за взаимно опознаване и духовно развитие на подрастващите и създаване атмосфера на взаимно уважение, толерантност и разбирателство.

II. ПРИНЦИПИ НА СТРАТЕГИЯТА

1. Eкспертно ниво на участие.

2. Съобразяване със съществуващата национална и международна нормативна база.

3. Равнопоставеност при участието на специалисти, занимаващи се с образователните проблеми на децата и учениците от различните малцинствени етнически общности.

4. Дискусионност при обсъждането на въпросите.

5. Отчитане на специфичната проблематика , свързана с образованието на децата и учениците от различните етнически общности.

6. Съобразяване с натрупания опит и с положителните практики на нестопанските организации.

7. Отвореност на стратегията за актуализиране и допълване.

III. НОРМАТИВНА БАЗА НА СТРАТЕГИЯТА

1. Национално законодателство

1.1. Основни нормативни актове

1.1.1. Конституция на Република България

Чл. 36. (2) Гражданите, за които българският език не е майчин, имат право наред със задължителното изучаване на български език да изучават и ползват своя език.

Чл. 53.(1) Всеки има право на образование.

(2) Училищното обучение до 16-годишна възраст е задължително.

(3) Основното и средното образование в държавните и общинските училища е безплатно.

1.1.2. Закон за народната просвета

Чл. 4.(1) Гражданите имат право на образование. Те могат да продължават непрекъснато своето образование и квалификация.

(2) Не се допускат ограничения или привилегии, основани на раса, народност, пол, етнически и социален произход, вероизповедание и обществено положение.

Чл. 7.(2) Училищното обучение до 16-годишна възраст е задължително.

Чл. 8.(2) Учениците, за които българският език не е майчин, освен задължителното изучаване на български език имат право да изучават своя майчин език в общинските училища в Република България при защита и контрол от страна на държавата.

Чл. 9. Всеки гражданин осъществява правото си на образование в избраното от него училище и вид обучение, съобразно личните си предпочитания и възможности.

Чл. 20 (1) Подготовката на децата за училище една година преди постъпването им в първи клас е задължителна и се извършва в подготвителни групи към детските градини или подготвителни класове в училище, като родителите или настойниците се освобождават от заплащане на такси.

(2) За деца, които не владеят добре български език, освен подготовката по ал. 1 се осигурява и обучение по български език.

Обучението в подготвителните класове е безплатно и се осъществява с подходящи за възрастта средства, под формата на игра и интересни за децата занимания. За подготвителния клас са разработени учебен план, учебни програми и специални пособия.

1.1.3. Закон за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план

Чл. 8. (2) Общообразователната подготовка се изгражда върху принципите на зачитане на:

1. основните човешки права;

2. правата на детето;

3. традициите на българската култура и образование;

4. постиженията на световната култура;

5. ценностите на гражданското общество;

6. свободата на съвестта и свободата на мисълта.

Чл. 9. Основните цели на общообразователната подготовка са:

1. да съдейства за физическото и духовното развитие на ученика, за успешното му ориентиране, адаптиране и реализиране в обществото;

2. да създаде условия за формиране на ценностни ориентации, свързани с чувството за българската национална идентичност, уважение към другия, съпричастност и гражданска отговорност

3. да създаде условия за развитие на потребности, интереси и нагласи за учене и за обучение и самоусъвършенстване през целия живот.

Чл. 10. Общообразователната подготовка в българското училище се осъществява чрез изучаването на учебни предмети, групирани в следните културно-образователни области:

1. български език и литература

2. чужди езици

3. математика, информатика и информационни технологии

4. обществени науки и гражданско образование

5. природни науки и екология

6. изкуства

7. бит и технологии

8. физическа култура и спорт

1.2. Основни подзаконови актове

1.2.1. Правилник за прилагане на закона за народната просвета

Чл. 8. (3) Учениците, за които българският език не е майчин, могат да изучават майчиния си език в общинските училища, съгласно държавното образователно изискване за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план.

(4) Майчин език по смисъла на този правилник е езикът, на който детето общува в семейството.

1.2.2. Наредба № 2 за учебно съдържание от 18 май 2000 г.

Раздел ‘‘Гражданско образование’’ утвърждава следните ядра на учебно съдържание:

· “Аз съм гражданин на моята държава”

· “Многообразие и идентичност на личността”

· “Права и отговорности на човека”

· “Гражданинът и света”

· “Глобални проблеми на съвременността”

· “Национална идентичност и различия в обществото”

· “Граждани, права и отговорности”

Тези теми са насочени към повишаване на познанията за културата на другите етноси, утвърждаване на толерантност към различните култури и на позитивни модели на съвместно сътрудничество. Досега тези теми бяха издавани в допълнителни брошури, съпътстващи основните учебни помагала, а от тази година ще станат част от основното съдържание на новите учебници.

1.2.3. Наредба № 6 от 28.05.2001 г. за разпределение на учебното време и за достигане на общообразователния минимум по класове, етапи и степени на образование.

Чл. 2. (1) Общообразователният минимум като основа на общообразователната подготовка съдържа учебните предмети, групирани в културно-образователните области по чл. 10 от ЗСООМУП, и е задължителен за всички ученици.

Чл. 6.(1) Учебното време за задължителноизбираема подготовка осигурява условия за надграждане на общообразователния минимум по чл.2.

(2) учебното време за задължителноизбираема подготовка може да се използва и за изучаването на:

1. чужд език в първи клас

2. майчин език

3. хореография в основната образователна степен

За изучаване на майчин език в общообразователните училища се осигуряват учебници и учебни помагала, учители и методическо ръководство на обучението.

Чл.7. Обучението в часовете за задължителноизбираема подготовка се осъществява по учебни програми, утвърдени от началника на инспектората по образование.

Чл. 20. Учебните часове, определени за свободноизбираема подготовка, осигуряват условия за обучение и извън културно-образователните области по чл. 10 от ЗСООМУП, вкл. и по религия.

Чл. 21. Обучението в учебните часове за свободноизбираема подготовка се осъществява по учебни програми, утвърдени от директора на училището.

1.2.4. Рамкова програма за равноправно интегриране на ромите в българското общество от 27.04.1999г. /вж. стр. 5,6 и 7 /

2. Международно законодателство

2.1. Конвенция за борба срещу дискриминацията в областта на образованието от 14.12.1960г.

2.2. Рамкова конвенция за защита на националните малцинства от 09.10.1997г.

IV. ПРОБЛЕМИ, ХАРАКТЕРНИ ЗА МАЛЦИНСТВЕНИТЕ ЕТНИЧЕСКИ ОБЩНОСТИ

1. Общи проблеми

1.1. Липса на последователна политика в системата на образованието за създаване атмосфера на толерантност в училище.

1.2. Липса на достатъчно условия в областта на образованието за съхраняване културната идентичност на отделните етнически малцинствени общности.

1.3 Недостатъчна мотивация на децата и родителите за изучаване на майчиния език.

1.4. Недостиг на квалифицирани учители, подходящи учебници и учебни помагала.

1.5. Ниският стандарт на живот като фактор за нередовно посещаване на училище.

1.6. Липса на стратегия за квалификация и преквалификация на учители и особено на работещите с ученици- билингви.

1.7. Неподходяща методика за преподаване на деца от етническите малцинствени групи.

2. Специфични проблеми

2.1. За учениците с ромски етнически произход

Съгласно Рамковата програма за равноправно интегриране на ромите в българското общество, която е приета на 22.04.1999г. от българското правителство, е необходимо да се разрешат следните актуални проблеми:

2.1.1.Сегрегация на ромски деца в училища по ромските квартали.

Съществува наследена от предишни правителства система на фактическа сегрегация на ромските деца в т. нар. "цигански училища" със засилено трудово обучение, която в по-ново време се пренася и в обособяването на сегрегирани ромски паралелки. Лавинообразно расте броят на децата от ромски произход, които не посещават училище или отпадат преди да завършат основно образование. Това е следствие на много фактори: ниското качество на образование, което ромските деца получават при подобни условия; общата дискриминация; бедността; липсата на действащи програми, които да компенсират недостатъчното владеене на български език; разликите в етнокултурата.

2.1.2.Нормално развити деца от ромски произход масово са насочвани към специални помощни училища.

Един много висок относителен дял от ромските ученици са насочвани към "специални", помощни училища или са включвани в "специални" учебни програми, след като са определени като негодни да се справят с редовния учебен материал. По този начин се нарушава правото на ромските деца на равен достъп до образование. Механизмът, който позволява културните особености на ромските деца и тяхната социална неравнопоставеност да се окачествят като умствена изостаналост или учебна инвалидност, е дълбоко дискриминационен. Необходимо е в кратки срокове тези процеси на социално изключване да бъдат преустановени.

2.1.3. Прояви на расизъм в класната стая.

Много и най-разнообразни са начините, по които ромските деца са подлагани на деградиращо и унизително третиране в училище. Негативните нагласи на учители и съученици са един от факторите, които допринасят за непосещаване на училище от ромските деца. Необходимо е Министерството на образованието и науката да развива програми по етническа толерантност за работа с учителите. На всички равнища на учебния процес следва да се организира обучение за противодействие срещу проявите на расизъм в училище. Необходимо е това обучение да обхваща учители, родители и ученици. Расистките постъпки в класната стая трябва да бъдат санкционирани.

2.1.4. Не се изучава майчин ромски език в училище.

Изучаването на майчиния език е основно човешко право. То е гарантирано от Конституцията на Република България. По отношение на ромите обаче това право по редица обективни и субективни причини не се осъществява.

2.1.5. Дефицит от кадри с университетско образование.

Дългогодишната политика на сегрегация на ромите в училище и на лишаването им от възможност да получат средно образование, равностойно по качество и конкурентност на образованието на останалите граждани, е довело до липсата на висококвалифицирани специалисти в различни професии сред ромската общност. Минимален е процентът на ромите с висше и полувисше образование. За да се преодолеят тези негативни последици от дискриминацията на ромите в сферата на образованието, е необходима система за стимулиране на кандидатстване на ромите във висшите училища чрез подготвителни курсове за кандидат-студенти от ромски произход. Наложително е да се активизира информирането в ромската среда за възможностите за обучение във ВУ.

2.1.6.Ниска степен на грамотност и квалификация на възрастните роми.

Поради големия процент на непостъпващи и отпадащи от училище ромски деца през последните дванадесет години голям процент от ромското население е практически неграмотно и неквалифицирано и поради това не е конкурентноспособно на пазара на труда. Съвместно с Министерството на труда и социалната политика е необходимо да се предприемат сериозни мерки за ограмотяване и квалификация на възрастното ромско население.

2.2. За учениците с турски етнически произход

2.2.1. Липса на мотивация у децата и техните родители за завършване на определена образователна степен.

2.2.2. Незадоволително усвояване на преподавания учебен материал поради лошо владеене на официалния български книжовен език.

2.2.3. Липса на длъжностно лице "помощник на учителя" с необходимото образование и квалификация, носител на езика на малцинството, който да способства за преодоляването на езикови и други проблеми, възникнали по време на преподаването на учебния материал.

2.2.4. Неправилно разбиране на част от учителите, родителите и учениците, че изучаването на майчиния език затруднява усвояването на официалния български книжовен език.

V. СТРАТЕГИЧЕСКИ ЗАДАЧИ

1. Общи стратегически задачи.

1.1. Създаване на Консултативен съвет по образованието на децата и учениците от малцинствените етнически общности като постоянно действащ междуведомствен държавно-обществен орган на експертно равнище. Неговата цел е да работи в следните насоки:

- създаване и реализиране на национална образователна стратегия за интеграция на учениците от малцинствените етнически общности;

- предлагане на конкретни мерки за десегрегация на училищата по ромските квартали и осъществяване на най-безболезнена интеграция на ромските деца сред българските им връстници;

- разработване и предлагане на конкретна образователна политика за обогатяване на учебните програми с познания за традиционните етнически общности у нас;

- координация на образователните усилия в тези насоки с неправителствения сектор;

- създаване на банка от информация за национално значими образователни инициативи на НСО и други ведомства;

срок: април 2003г. отг. МОН

1.2. Привличане на финансови средства чрез проекти за грантове от Световната банка, Европейски съюз и други финансови институции за:

- подобряване на училищната база;

- създаване на възможности за допълнителна специализирана квалификация на учителите;

- по-добра система за надграждане на урочната работа чрез извънурочни дейности;

срок: постоянен отг. МОН

1.3. Всички студенти от педагогическите специалности на университетите да слушат лекционен курс за повишаване на тяхната чувствителност към образователните, социалните и културните проблеми на ромите и другите малцинствени етнически групи в България и за усвояване на методика за работа в условия на многокултурност.

срок: за учебната 2003/2004 година на ВУЗ отг. ВУ, МОН

1.4. За да се постигне по-ефективна и качествена работа с ученици от малцинствен етнически произход, педагогическите факултети да включат в учебните си програми дисциплина “Интеркултурно и мултикултурно образование”.

срок: 2004/2005г. отг. МОН, ВУ

1.5. Периодично да се провеждат семинари за обмяна на опит между преподаватели по майчини езици, изучавани в България.

срок: постоянен отг. МОН

1.6. Провеждане на политика, насочена към запознаване с религиите на всички етноси.

срок: постоянен отг. МОН

1.7. Изработване на допълнителни учебни пособия, които:

- да запознават с механизми за разрешаване на проблеми, свързани с междуетнически взаимоотношения в учебна обстановка;

1.8. Противодействие срещу проявите на расизъм и дискриминация в класната стая.

а/ обучение на учителите в етническа толерантност и повишаване на тяхната чувствителност към децата от малцинствените етнически общности;

срок: постоянен отг. МОН и НСО

б/ поощряване на специализирани програми и проекти за обучение на родители и ученици в етническа толерантност;

срок: постоянен отг. МОН и НСО

в/ санкциониране на дискриминационни постъпки в класната стая съгласно българското законодателство;

срок: постоянен отг. Директори, РИО, МОН, специализиран орган

1.9. С цел да се преодолеят негативните последици за образованието на децата с по-ниски семейни доходи да се въведе като практика подсигуряване на учениците от І до VІІІ клас с безплатни учебници и учебни помагала.

срок: постоянен отг. МОН

1.10. С цел да се съхрани културната идентичност и да се създадат предпоставки за толерантност, търпимост и междукултурно партньорство, е необходимо да се изработи цялостна концепция за проучване, развитие и защита на културата на малцинствените етнически общности.

В практически план това предполага:

- организиране на събирателска дейност, свързана с фолклора на малцинсвените етнически общности - словесен, музикален, танцов, описания на празници, обичаи, ритуали, гадания и др.;

- провеждане на културни мероприятия за разпространение на събраните материали с цел младите хора в страната да бъдат приобщени към фолклорните традиции и обичаи;

- стимулиране на участието на децата и учениците в пресъздаването на традиции и обичаи с цел изграждане у тях на нравствени и естетически ценности;

- отбелязване на годишнини на дейци на културата, религиозни и официални празници, срещи с изтъкнати личности с принос към развитието на културата, изкуството и образованието по региони и в национален мащаб;

- поощряване дейността на нестопанските организации, читалищата в организирането на международни форуми и културен обмен със сродни национални и международни организации

- поощряване на творци, които дават своя принос както за развитието на собствената си етническа култура, така и за обогатяването на българската национална култура.

срок: постоянен отг. МОН, МК

2. Стратегически задачи за различните малцинствени етнически общности.

2.1. ЗА ДЕЦАТА И УЧЕНИЦИТЕ ОТ РОМСКАТА ЕТНИЧЕСКА ОБЩНОСТ

2.1.1. Подготовка за процес на десегрегация на училищата по ромските квартали.

Без съмнение, сегрегацията на ромските деца в училищата по ромските квартали е най-трудният проблем, с който трябва да се справи държавата чрез МОН и неговите подразделения по места, с активната подкрепа на местните власти, нестопанските организации, училищните настоятелства, учителите и родителите. В противен случай не може да се очакват никакви положителни промени за ромите в системата на българското образование. Същевременно трябва добре да се знае, че ако училищата по ромските квартали се закрият веднага, а ромите и неромите не са готови за този акт, това непременно ще доведе до още по-голямо изключване на ромите, живеещи в обособените квартали, от образователния процес. Необходимо е предприемането на следните стъпки в това отношение:

а/ постепенно ликвидиране на сегрегацията в образованието на ромските деца и осигуряване на равен достъп за тях до качествено образование в училищата извън ромските квартали;

срок: до 12 год. отг. МОН, МФ, РИО, НСО, общините

б/ Всяка община, на чиято територия има сегрегирано училище за ромски деца, да създаде своя програма за постепенно интегриране на ромчетата с връстниците им от училищата извън ромските квартали. Изготвянето на тези програми да става според ситуацията на място и с участието на експерти от системата на образованието, специалисти от нестопански организации, заинтересовани родители и общественици, като планираните срокове не бива да надхвърлят 12 години за ромските квартали в големите областни центрове и 5 години в по-малките градове;

срок: до 30.ХII.2003 год. отг. РИО, общините, НСО

в) осигуряване на възможност за широко обсъждане на тези програми с цел "затопляне" на общественото мнение чрез медиите, специализираните педагогически издания, семинари, работни срещи и т.н;

срок: след приемането й отг. Пресцентрове на МОН, Областни управи, общини, НСО

г) създаване на банка от информация за броя на училищата в страната, подлежащи на десегрегация; брой на учениците и учителите в тях; експертни оценки на възможностите за най-безболезнена интеграция;

срок: всяка учебна година отг. МОН, РИО

д) изработване на допълнителни учебни пособия, които:

- да спомогнат за интеграция на ромчетата в училищата извън ромските квартали;

- да обосновават нуждата от равен достъп на ромските деца с останалите до качествено образование;

срок: постоянен отг. МОН, НСО

е) на базата на проектите на НСО, свързани с образованието на ромите, да бъде създадена банка от информация и самите НСО да бъдат привлечени за партньори;

срок 30.12.2003 год. отг. МОН

ж) МОН да възложи на РИО да бъдат координатори и пряко да носят отговорност за изпълване със съдържание процеса на интеграция на ромските деца сред българските им връстници;

срок: след приемане на Националната стратегия отг. МОН

з) въвеждане на длъжността “помощник на учителя" в номенклатурата от длъжности в системата на средно образование.

Тази длъжност да бъде валидна само за целодневните детски градини, полудневните детски градини, подготвителен и първи клас.

срок: 2002/2003 учебна година отг. МОН

и) привличане на финансови средства чрез проекти за грантове от Световната банка, Европейски съюз и други финансови институции за подпомагане на общините в процеса на интеграция на ромските деца в общообразователните училища. Средствата да се използват за предоставяне на безплатни транспортни услуги, учебници и топъл обяд за децата от социално слаби семейства.

срок: постоянен отг. МОН, НСЕДВ към МС

2.1.2. Преустановяване на съществуващата практика нормално развити деца да попадат в училища за деца с умствена изостаналост. Засилване на контрола върху Диагностичните комисии, създадени съгласно чл. 37 от Правилника за прилагане на Закона за Народната просвета. Утвърждаване на Наредба, съгласно чл. 16, т. 8 от Закона за народната просвета, която при нужда да предвиди включването в Диагностичната комисия на преводач на майчин език, родители и компетентни лица от НСО, които да улесняват и подпомагат процеса на диагностицирането.

срок: 30.XII.2002 г. отг. МОН - отдел "Интеграция на деца

със специфични образователни нужди"

2.1.3. Подсигуряване системата на средното образование с добре подготвени кадри, които да преподават на ромски деца майчин език и култура. За целта е необходимо разкриването на втора специалност “Ромски език и култура” в университетите първоначално като магистърска, а след това и като бакалавърска програма. Особено подходящи за това са факултетите за предучилищна и начална училищна педагогика. По този начин към тази специалност ще се привлекат роми и нероми, които ще бъдат най-добре обучените педагози за осъществяване на качествения прелом в образованието на ромските деца.

срок: постоянен отг. ВУ, МОН

2.2. ЗА ДЕЦАТА И УЧЕНИЦИТЕ ОТ ТУРСКАТА ОБЩНОСТ

2.2.1. Мотивиране на децата и учениците и на техните родители за получаване на образование и ценз, необходими за по-успешната им социализация и професионална реализация;

срок: постоянен отг. МОН

2.2.2. В училища, в които преобладават ученици от турската етническа общност, да се назначат служители с подходяща подготовка и образование на длъжност “помощник на учителя”. С дейността си те ще спомагат за решаването на възникващите езикови или други проблеми, свързани с адаптацията на учениците с турски етнически произход към учебния процес.

срок: 2002/2003г. отг. МОН

2.2.3. По административен път да се изключат изцяло случаите, в които часовете по турски език се застъпват с други предмети.

срок: постоянен отг. МОН, РИО

2.2.4. Във връзка с подобряване качеството на учебния процес по майчин език да се създаде работна група от преподаватели по турски език и експерти, която да приеме стратегия за пълно обезпечаване на учениците с учебници и учебни помагала по турски език.

срок: 30.12.2003 г. отг. МОН

2.3. ЗА ДЕЦАТА И УЧЕНИЦИТЕ ОТ АРМЕНСКАТА ОБЩНОСТ

2.3.1. Чрез структурните си звена по места МОН да подпомогне съответните нестопански организации в създаването и провеждането на извънучилищни форми за изучаване на арменски език.

срок: постоянен отг. МОН, НСО

2.3.2. По административен път да се изключат изцяло случаите, в които часовете по арменски език се застъпват с други предмети.

срок: постоянен отг. МОН, РИО

2.3.3. Във връзка с подобряване качеството на учебния процес по майчин език да се създаде работна група от преподаватели по арменски език и експерти, която да извърши следните дейности:

- да се приеме стратегия за пълно обезпечаване на учениците с учебници и учебни помагала по арменски език.

- да се преразгледат преподаваните дисциплини в Катедрата по арменистика към Центъра за източни езици и култури в Софийски университет "Св. Климент Охридски" с оглед окончателно решаване на проблема кой от двата литературни арменски езика да се преподава.

срок: 2003/2004 г. отг.МОН

2.4. ЗА ДЕЦАТА И УЧЕНИЦИТЕ ОТ ЕВРЕЙСКАТА ОБЩНОСТ

2.4.1. В градовете, в които не се покриват нормативните изисквания за образуване на групи и паралелки за изучаване на иврит, методически да се подпомагат нестопанските организации в създаване на извънучилищни форми за изучаване на езика.

срок: постоянен отг. МОН, НСО

2.4.2. Засилване активността на МОН в поддържането и изпълнението на Програмата между правителствата на Република България и Държавата Израел за сътрудничество в областта на образованието, науката и културата.

срок: постоянен отг. МОН

2.4.3. Учениците, които продължават образованието си в Държавата Израел по програмата "Алуней Ицках", да получат възможност за явяване на зрелостни изпити съгласно Закона за народната просвета с цел изравняване на изискванията за завършена образователна степен и признаване на дипломите им за средно образование в България.

срок: 2002/2003 г. отг. МОН

Проектът на Стратегия се помества в сайта на МОН с цел широко обсъждане от специалисти, работещи в сферата на интеграцията на децата и учениците от малцинствените етнически общности чрез образование.

Краен срок за постъпване на мнения и предложения 30.03.2002г.