В: Разбрах, че често Ви бъркат с фондация “Четири лапи” на Бриджит Бардо. Може ли да обясниш каква е разликата и кои сте вие всъщност.

Албена Алексиева: Първо аз не съм Бриджит Бардо и това е очевидно. Нейната фондация “Четири лапи” се занимава с танцуващите мечки в България, а ние, екипът на фондация “Очи на четири лапи” искаме да създадем българско училище за кучета водачи на слепи. Нашата фондация е далеч по-млада – само на 2 години като организация за обществена полза и несравнимо по-бедна…….. Всички ние обаче дълбоко вярваме в смисъла на целите си и твърдо сме решени да ги постигнем.

В: Всъщност какви са целите на фондацията?

Албена Алексиева: Вече казах, че искаме да създадем българско училище за кучета водачи на слепи , каквото впрочем няма на Балканите с изключение на Хърватска. Искаме да предоставяме безвъзмездно обучените кучета на слепите им стопани както е по цял свят. Също така искаме да обучаваме слепите хора как да живеят и как да работя с помощта на куче водач. Има и друг начин тези цели да бъдат изказани по-обобщено – постигане на социална реинтеграция, независим и достоен живот на слепите хора с помощта на обучени кучета водачи.

В: Какво постигнахте през тези години и какво правите сега?

Албена Алексиева: За да бъде едно училище за кучета водачи на слепи факт то трябва да разполага с: обучени инструктори на кучета, годни за обучение кучета, собствена база и подкрепяща обществена среда.

В момента първата двойка български младежи се обучават в действащото училище за кучета водачи на слепи на Йозеф Бюргер в Австрия. Тяхното обучение се финансира от програма “Леонардо да Винчи”, мярка Мобилност на ЕК и след като се сертифицират като инструктори ще се завърнат, за да работят за българското училище за кучета водачи на слепи съгласно подписания с фондацията договор. Искаме да обучим поне още 2 двойки, но това е въпрос на време и пари.

През 2003 година създадохме пилотна мрежа от приемни семейства за социализация на годни за обучение като водачи кучета по проект на фондация “Отворено общество”. В момента социализираме 7 женски кучета – 6 голдън ретривъра и 1 лабрадор, като най-големите – Ая и Амбра са на 9 и 10 месеца, а другите са по-малки. Техните приемни стопани са чудесни хора, които подбрахме и обучихме за специалната им задача, но най-хубавото е, че те прекрасно съзнават ролята си и се отнасят много отговорно към това което правят. Период на социализация на 1 куче е между 2-ри и -14- - ти месец най-грубо, когато то получава своето “средно” образование, придобива необходимите социални навици и обучение в послушание. След навършването на тази възраст, ако е здраво и издържи междинните тестове, то продължава същинското си обучение като водачи на слепи хора, което вече се прави от инструкторите. Ако всичко е наред най-късно на 24 месеца обучаваното куче се дипломира и отива при слепия си стопанин, при когото служи до навършване на пенсионна възраст – 10 биологични кучешки години.

Съвсем предстоящо е закупуването на терен от 10 декара, върху който трябва да построим базата на училището. Теренът ни е отпуснат от СГО и се намира в землището на с. Чепинци, община Нови Искър, а парите, с които фондацията ще го закупи са спонсорство от М – TEL. След като станем собственици на земята ни предстои най-трудното и най-скъпото – проектиране и строителство, а що се отнася до обществената подкрепа истината е, че хвърляме много усилия за това. Следваме желязна PR програма, трепериме над имиджа си, стараем се всичко, което правим да е на светло, във фокуса на общественото внимание, работим прозрачно и по правилата. Много сме горди, че през европейската година на хората с увреждания успяхме, разбира се с помощта на много хора и институции да регламентираме правото на слепите хора да пребивават в обществения транспорт и на местата предоставящи обществени услуги заедно със своите кучета водачи. Това е уредено в два текста на новия Закон за интеграция на хората с увреждания, който до края на годината вероятно ще напусне парламента. Без тази законодателна уредба усилията ни биха били безсмислени - каква полза да имаш куче водач, ако не ти е разрешено да те придружава навсякъде?

В: Какви хора могат да станат приемни стопани на кучета за социализация?

Албена Алексиева: Приемните семейства трябва да са много мотивирани и след като ги обучим, очакваме от тях да се придържат към нашите указания при отглеждането и възпитанието на това куче, да влагат много любов и разбиране и да не забравят, че отглеждат не домашен любимец, а служебно куче. Фондацията осигурява пълната издръжка на кучето, а приемните стопани са главно доброволци – по цял свят е така. В пилотния проект на мрежата, която създадохме има и доброволци и назначени по Закона за насърчаване на заетостта на хора с увреждания. За напред обаче имаме намерение да изнесем акцента върху доброволчеството. През 2004г. искаме да разширим мрежата, чрез кампания в която ще поканим нови хора да се присъединят към нас. Вашите читатели могат да научат повече за този вид доброволчество в полза на фондацията от нашия web site: www.e4p.net или като се свържат с нас по телефона. Имаме нужда и от средства за издръжка на социализиращите се кучета – храна, аксесоари, обща дресура и т.н.

В: Кога се очакват първите български кучета водачи?

Албена Алексиева: Ако всичко върви по план в края на 2005г. трябва да имаме първите дипломирани в България кучета водачи на слепи, които ще предадем на слепите им стопани.

В: Значи ли това, че до 2005 г. ще бъде построено училището?

Албена Алексиева: Световната практика показва, че училището може да започне да функционира далеч преди построяването на собствената му база. Тренировките се правят в реални градски условия, а обучаваните кучета продължават да живеят в приемните семейства. По-вероятно е и при нас да се получи така. Ако не намерим бързо голям донор за проектиране и строителство изграждането на базата вероятно ще се проточи. Още повече, че строителството е предвидено на модули. Пак ще кажа – всичко е въпрос на време и пари.

В: Как ще избирате слепите хора, които ще получават кучета водачи, при това безвъзмездно?

Албена Алексиева: Няма да откриваме топлата вода и водомера. Има стандартни процедури утвърдени от международната федерация на училищата за кучета водачи на слепи, за избор на най-подходящите измежду всички желаещи да получат куче водач. Прави се оценка на физическото и психическо състояние на кандидата, оценка на мобилността и степента на самостоятелност и самообслужване, а също и на социално-битовия му статус. Тази оценка е комплексна, прави се от специалисти и въз основа на нея се преценява дали човекът е подходящ. Само желание не е достатъчно.