В края на м. май тази година правителството на България завърши успешно преговорите с Европейската комисия по една от основните глави на европейската нормативна уредба, регулираща правото на свободно движение на граждани в рамките на ЕС – “Свободно движение на хора”.

В рамките на голямата тема, обект на разглеждане на подкомитет "Вътрешен пазар", и като част от сектор “Свободно движение на хора”, подсектор “Взаимно признаване на дипломи и професионални квалификации” регламентира областта на признаването на квалификация с цел придобиване на право за упражняване на професия, а не с цел последващо обучение. Този сектор регулира единствено признаването на т.нар. "регулирани професии" – по силата на общностното право това е професионална дейност, за която в дадена държава членка се изисква посредством законови, нормативни или административни разпоредби притежаването на диплома.

Правното регулиране на подсектор “Взаимно признаване на дипломи и професионални квалификации” се разпределя в две основни групи. Първата от тях засяга мерките за изграждане и въвеждане на обща система за признаване на дипломи и други документи за придобита квалификация или успешно завършен цикъл на обучение за придобиването на право за упражняване на регулирана професия – или това са т.нар. "общосистемни директиви". Втората група включва правни актове, отнасящи се до няколко конкретни направления на професионална дейност от областта на регулираните професии – или "секторни директиви". В нея се съдържат мерките на ЕС, които регулират улесняването на свободното движение, взаимното признаване, ефективното право на установяване и свободата за предоставяне на услуги на адвокати (Директиви 77/249/ЕЕС и 98/5/ЕС), архитекти (Директива 85/384/ЕЕС), лекари (Директива 93/16/ЕЕС), стоматолози (Директиви 78/686/ЕЕС и 78/687/ЕЕС), медицински сестри (Директиви 77/452/ЕЕС; 77/453/ЕЕС и 89/595/ЕЕС), акушерки (Директиви 80/154/ЕЕС; 80/155/ЕЕС и 80/1273/ЕЕС), фармацевти (Директиви 85/432/ЕЕС и 85/433/ЕЕС) и ветеринари (Директиви 78/1026/ЕЕС и 78/1027/ЕЕС).

Списъкът от нормативни мерки от първостепенно значение (мерките, с които националните законодателства трябва да бъдат хармонизирани) на разглеждания подсектор съдържа 31 нормативни акта, от които преобладаващата част са директиви на Съвета на министрите на ЕС.[4]

Целта на директивите в областта на взаимното признаване на дипломи и професионални квалификации е да улеснят хората, които искат да упражняват регулирана професия в страна членка, различна от страната по произход.

Тема на настоящото представяне е първата група нормативни актове, свързани с общата система за признаване.

ЕС е приел до момента пет общосистемни директиви – 89/48/ЕЕС, 92/51/ЕЕС, 2001/19/ЕС, 99/42/ЕС и 2000/5/ЕС. Общосистемните директиви се прилагат към всички професии, регулирани в съответната държава, за които няма приети секторни директиви. Списъкът и характерът на регулираните професии са различни за всяка държава.

Основният принцип, защитаван от директивите на ЕС в разглежданата област, се състои в това, че човек, който е квалифициран да упражнява дадена професия в своята страна, може да упражнява тази професия и във всички останали страни членки на ЕС и ЕИЗ.

89/48/ЕЕС

Първата общосистемна директива за признаване на дипломи за висше образование, придобито след успешно завършване на професионално образование и обучение, се прилага, ако за упражняването на регулираната професия в приемащата страна се изисква висше образование с минимална продължителност три години.

В Швеция, напр., има 18 регулирани професии, които се регулират от директивите за признаване на висше образование с минимална продължителност от 3 години – адвокат; терапевт; асистент по слухови увреждания; анализатор по биомедицина; диетолог; логопед; учител; оптик; ортопедичен инженер; психолог; психотерапевт; счетоводител; ръководител на спасителни операции; сестра, работеща рентгенов апарат; физиотерапевт; лекар в болница; корабен инженер и морски капитан.

Академичните звания не са защитени в Швеция и затова не е необходимо специално разрешение за тяхното ползване.

В Холандия регулираните професии са 82.)

92/51/ЕЕС

Втората общосистемна директива допълва първата и се прилага в случаи, когато професионалната квалификация е получена след завършено средно образование, но извън системата на висшето образование

-Обучение в системата на образованието след средно образование, допълнено с професионално обучение или практика

(Следните професии са регулирани в Швеция и се покриват от втората общосистемна директива: командир на пожарникарски и спасителен екип, пожарникар, ръководител “Противопожарна охрана”, корабно електричество, агент по недвижима имоти, самолетен техник, корабен инженер клас А и Б, помощник корабен инженер клас А и Б, аптекар, капитан клас А и Б, офицер на кораб клас А и Б, ръководител на служба за почистване на комините, хигиенист в зъболекарски кабинет, сестра в зъболекарски кабинет и инструктор за шофиране.)

2001/19/ЕС

С третата общосистемна директива са приети изменения в някои от членовете на предходните две директиви, както и на някои от секторните директиви. Сред някои от по-важните изменения, приети с новата директива са:

1) Директива 89/48/ЕЕС

- към Чл. 1 на директивата се добавя определение за “професионално образование и обучение”;

- към Чл. 3(b) се добавя уточнението, че приемащата страна не може да изисква двугодишен професионален опит, придобит през последните 10 години, когато квалификацията или квалификациите, които е придобил кандидатстващият, са били получени след завършване на курс на обучение по регулирана професия. (Изискването за двугодишен опит по специалността, за която се кандидатства за признаване, се прилага във връзка с осигуряването на възможност да се разреши упражняването на дадена професия, ако кандидатстващият е имал този двугодишен опит, без да притежава диплома за завършено образование.)

- в Чл. 4(1)(b) се добавя задължение на приемащата страна да провери дали и в каква степен знанията, придобити от кандидата в рамките на неговия професионален опит, покриват материите, които съществено се отличават от тези, които покрива дипломата, получената в приемащата държава членка.

2) Директива 92/51/ЕЕС

към Чл. 4(1)(b), Чл.5 и Чл. 7(а) се добавя същото задължение към приемащата страна, както при Чл. 4(1)(b) на Директива 89/48/ЕЕС.

99/42/ЕС

Тази директива е приета във връзка с Общата програма за премахване на пречките за свободно предоставяне на услуги и свободата на установяване и допълва първите две общосистемни директиви, като покрива следните по-важни сектори от дейности: производствена и преработвателна индустрия (производство и занаятчийство); хранително-вкусова промишленост; организиране на туристически маршрути и пътувания (части или цялостни маршрути, транспортиране, екскурзии, престой и т.н.); търговия (амбулантна и улична търговия); посредническа дейност (за сключване на договори, за транспортни услуги, при търговски транзакции); продажба на едро и посредническа дейност при търговия с въглища; търговия на дребно; ресторантьорство и хотелиерство; селскостопанска дейност; филмова индустрия и разпространение на филми; минно дело и каменодобив; доставка на електричество, газ, вода и санитарно-хигиенни услуги; въпроси на имуществената собственост; лесовъдство и дървообработване; проучване за добиване на петрол и природен газ. Директивата се отнася предимно до професионална дейност, която води до упражняването на дейност в качеството на независимо или самонаето лице, за която законодателството предвижда, че лицето се квалифицира чрез практически опит. Т.е. основна отличителна черта на тази директива е важността, която тя придава на практическия опит наред с необходимото образование и обучение. Страните членки трябва да са привели в действие предвижданията на директивата най-късно до 31 юли, 2001 г.

2000/5/ЕС

Директивата приема изменения в Анекси C и D към Директива 92/51/ЕЕС, които се отнасят до промени в списъците на регулираните професии в някои от страните членки.

(Например:

Във Финландия, прилагането на двете основни общосистемни директиви – 89/48/ЕЕС и 92/51/ЕЕС – е осъществено чрез закон за признаване на образование и професионален опит на граждани на ЕИЗ (1597/1992). Законът засяга признаването на компетенции, изисквани за официален пост или назначение от гражданин на ЕС/ЕИЗ и придобити след завършване на образование, получено извън Финландия.

За улесняване на процедурите по признаване на квалификация между нордическите страни са сключени отделни допълнителни споразумения относно възможностите за практикуване на някои професии, напр.:

- относно приравняването на квалификации, получени след завършване на курс на висше образование с продължителност три години от гражданин на една от нордическите страни с цел назначаване на работно място във всяка от тези страни; основните положения на това споразумение се съдържат и в законодателството;

- относно учителските професии и професиите от сферата на здравеопазването – на основата на тези споразумения гражданин на някоя от нордическите страни може да получи квалификация, приравнена в процеса на неговото обучение с образованието в друга нордическа страна; основните положения на споразуменията се съдържат и в законодателството.

В Холандия предвижданията на двете основни общосистемни директиви са включени в два национални закона. Тези два закона следват модела на двете директиви – текстовете на директивите и на двата холандски закона са почти идентични.

Когато за дадена регулирана професия съществува отделен закон (напр., за архитектите), то той е бил адаптиран към изискванията на директивите.

В Холандия съществува различие между общо академично и професионално признаване, от една страна, и признаване на регулирана професия, от друга.

Компетентни органи по академично признаване са съответните висши училища, където кандидатът подава документи за по-нататъшно обучение (процедурите могат да се различават в зависимост от изискванията на висшето училище).

Процедурите за регулираните професии се определят от съответните компетентни власти.

Достъпът до нерегулирани професии е свободен.

В Португалия академичното и професионалното признаване се регулират със съответни закони. Законът за професионално признаване транспонира директива 89/48/ЕЕС.

Във Финландия академичното признаване включва само оценяване на образователната квалификация. Професионалното признаване включва оценяване на образователна квалификация, трудов опит, професионални компетенции, както и други квалификации, които имат отношение към признаването на професионална квалификация.)

Разбира се, като всяка система на регулация и нормативните актове на общностното право се доразработват и усъвършенстват. На проведените през м. март т.г. технически консултации между представители на ЕК и българското правителство по главата във връзка с преговорите по нейното затваряне експерти от Комисията информираха българската страна за възможността в близките 2 години да бъде приета нова уредба в някои сектори, вкл. и в подсектор "Взаимно признаване на квалификации". Вече е разработен проект на директива, която евентуално ще замени всички действащи в момента документи.

До кого са адресирани и как се прилагат директивите?

- Приетите директиви се прилагат към гражданите на страните членки на ЕС и към гражданите на ЕИЗ (Исландия, Норвегия и Лихтенщайн).

- За да бъде обект на регулиране от директивите, професионалното образование и обучение трябва да е придобито в някоя от страните членки на ЕС или на ЕИЗ и да бъде удостоверено с национална диплома или сертификат.

- Директивите се прилагат към граждани на ЕС, които искат да упражняват дадена професия в държава, различна от държавата, където е получено обучението. Директивите се прилагат както към назначени, така и към самонаети лица.

- Квалификация, получена от гражданин на страна членка на ЕС или ЕИЗ извън националната образователна система, например, бакалавърска степен от САЩ, не се покрива автоматично от директивите.

Какво включват директивите?

Общосистемните директиви осигуряват правото на всеки гражданин на ЕС да упражнява дадена професия във всички страни членки на ЕС. Въпреки това, за да се осигури това право, трябва да бъдат изпълнени следните условия:

1) Ако професията е регулирана в приемащата страна, а не е регулирана в държавата, където е получена квалификацията, може да бъде изискано лицето да е практикувало същата професия поне две години в периода от последните десет години.

2) Ако полученото образование и обучението е по-кратко от изискваното в приемащата страна с повече от една година, властите могат да изискат от кандидатстващия професионален опит най-много два пъти по-дълъг от продължителността на разликата между периодите на обучение, но не повече от 4 години.

3) Ако съществуват значителни различия в съдържанието на полученото образование и обучение с изискванията на приемащата страна, може да бъде изискано полагането на т.нар. “тест за годност” или на “период на адаптация” с продължителност най-много 3 години.

За да се спази принципът за недискриминация по отношение на националност, не е разрешено дадени професии да могат да се практикуват само от гражданите на съответна държава. Единственото изключение от този принцип са държавните служби към изпълнителната власт, това са службите на полицията, правната система и някои висши постове на администрацията.

Компетентни органи, процедури по признаване и информационно обслужване

Всяка от страните членки на ЕС и ЕИЗ определя координираща институция /организация/, отговорна за разпространяването на информация по общосистемните директиви[5]. В нея може да се получи информация относно институциите, към които трябва да се обърне лицето, за да получи разрешение да практикува професията си в приемащата страна. Правото да се упражнява дадена професия се определя във всеки конкретен случай от компетентен орган, който взима решения в рамките на своите отговорности.

(Например:

1. В Холандия компетентен орган за прилагането на общосистемните директиви и разработването на двете национални закона, които включват изискванията на директивите, е Министерството на образованието, културата и науката на Холандия. В допълнение, министерството е компетентният орган за признаване на някои от регулираните професии (напр., учителските професии) и то определя националния координатор по директиви 89/48/ЕЕС и 92/51/ЕЕС. Националният координатор наблюдава спазването на директивите на национално ниво.

Наред с националния координатор в Холандия има определени и т.нар. секторни координатори, отговарящи за прилагането на директивите на ниво компетентни власти (обикновено, министерствата, отговорни за признаването и упражняването на съответната професия).

В Холандия компетентни органи по признаване са предимно министерства (напр., Министерство на образованието за признаване на учителските професии, Министерство на здравеопазването за прилагането на директивите и за признаване на професиите в областта на медицината и т.н.). В някои случаи правото за взимане на решение по признаване и даване разрешение за упражняване на професия е делегирано на други институции (напр., за признаване на професията архитект, дизайнер, озеленител и под. компетентният орган е Съюзът на регистрираните архитекти).

Всеки компетентен орган е отговорен за разработването на процедурите по признаването, които са съобразени както с особеностите на професионалната дейност, така и с изискванията на директивите на ЕС и холандското законодателство. На компетентните органи е дадено разрешение да събират такси, които да покриват разходите за извършване на процедурата по признаване.

По въпроси, отнасящи се до общото академично признаване и признаването на нерегулираните професии в Холандия, NUFFIC (Организацията за международно сътрудничество в областта на висшето образование на Холандия) е институцията, която дава препоръки на висшите училища (напр., за прием и трансфер на кредити), министерствата (напр., за правото да се използва холандска професионална титла на базата на чуждестранна диплома) и работодателите относно решенията за признаване.

Информационен център по директива 89/48 в Холандия е NUFFIC (не е част от холандското министерство на образованието, зависима организация), а за 92/51 – Colo (Асоциация на националните институции за професионално образование и обучение). Информационните центрове дават препоръки на компетентните органи, но не взимат решения по признаването.

2. Във Великобритания професионални съюзи, асоциации или организации могат да бъдат компетентните органи за признаването на дадени професии.

3. В Швеция за координираща институция е определена Националната агенция за висше образование. Гражданите на държавите членки, които искат да работят в Швеция могат да се обърнат към тази агенция и да получат информация относно компетентния орган, с който трябва да се свържат, за да получат правото да упражняват професията си. Шведските граждани, които искат да работят извън страната, също могат да се обърнат към агенцията и да бъдат насочени към съответната координираща институция в приемащата държава.

Компетентните органи в Швеция за признаване и даване право за упражняване на дадена професия са следните:

- Шведската адвокатска асоциация,

- Управителният съвет на представителите на съсловните организации,

- Националната агенция за висше образование,

- Администрацията на гражданската авиация,

- Управителният съвет на сдружението на счетоводителите,

- Администрацията на морския флот на Швеция,

- Националният съвет по здравеопазване и благоустройство,

- Шведската агенция на службите по безопасност и

- Администрацията за поддържане на националната пътна мрежа на Швеция.

Процедурата по признаване в Швеция включва следните етапи:

1. Координиращата институция (Националната агенция за висше образование) се свързва с компетентния орган за съответната професия.

2. Изпращане на формуляр за кандидатстване за признаване до компетентния орган. Наред с формуляра се изпращат:

- копия на оригиналните дипломи и сертификати с легализиран превод на шведски;

- сертификати, удостоверяващи професионален опит;

- ако професията е регулирана, се изисква и сертификат от компетентния орган на страната, от която идва кандидатът, отговорен за предоставяне на правото на упражняване на съответната професия.

3. Отговор по признаването се дава в четиримесечен срок, като резултатът може да бъде както следва:

- Предоставяне на достъп до професията и разрешение за използване на професионалното звание, което се употребява в Швеция; ако професията се регулира от дадена професионална организация и е дадено членство в тази организация, може да бъде използвано само званието, използвано от организацията.

- Професионалното образование и обучение е близко (сравнимо) до съответното обучение в Швеция, но, тъй като професията не е регулирана в страната, от която идва кандидатът, шведските органи могат да изискат най-малко двугодишен професионален опит на пълно работно време. Изключение от това правило се прилага, когато обучението за получаването на съответната професия е регулирано в страната, от която идва кандидатът. В този случай приемащата страна не може да изисква двугодишен професионален опит. Засега това правило се прилага само по отношение на професии, покривани от втората общосистемна директива.

- Компетентният орган изразява становище, че полученото образование и обучение се различава от шведското обучение и е по-кратко с една година. В този случай, компетентният орган може да изиска до 4 години професионален опит по специалността.

- Образованието и обучението, придобити от кандидата, съществено се отличават от съдържанието и естеството на обучението в Швеция и/или упражняването на професията в Швеция изисква специфични познания на шведското законодателство и процедури. За да бъде дадено разрешение за практикуване на съответната професия, може да бъде изискано полагането на “тест за годност” или “период за адаптация”, дълъг не повече от 3 години. Основно правило в този случай е да се предостави възможност на кандидата да избира между “теста за годност” и “периода за адаптация”, но ако професията изисква познаването на закони и процедури (напр., за упражняване на професията адвокат или счетоводител), компетентният орган решава коя процедура да се приложи. От друга страна, шведските органи не могат да изискват допълнително образование или обучение.

- Компетентният орган изразява становището, че има твърде големи разлики между общата продължителност на образованието и обучението, придобито от кандидата. Ето защо, достъпът до практикуването на професията е отказан, тъй като практикуването на тази професията няма да съответства на същата професия в Швеция, при все че названията може и да съвпадат. При такова решение кандидатът трябва да приеме изискванията на компетентния орган, които могат да включват и допълнително образование и обучение.

Обжалване на решението на компетентния орган в Швеция

Отрицателното решение на компетентния орган следва да бъде прецизно обяснено. То може да бъде обжалвано пред Областния съд на Швеция. Компетентният орган или координиращата институция ще предостави информация.

4. Във Финландия решение за признаване е необходимо, когато лицето, притежаващо професионална квалификация, получена в чужбина, кандидатства за назначаване на работно място, за което се изисква университетска степен на образование с продължителност най-малко три години или придобита висока степен на професионална квалификация, или обучение след полагане на матура за средно образование с продължителност най-малко три години, получено в колеж.

Във Финландия решенията по признаване професионални квалификации и степени на завършено висше образование, получени в чужбина, се взимат предимно от Националния съвет по образование в срок от 4 месеца след подаването на документите.

Решения, свързани с области, за които има специфични правила на регулиране, се взимат от следните компетентни органи:

- академично признаване – във Финландия академичното признаване на квалификация или курс на обучение се отнася до кредитирането на квалификация или обучение, получени в чужбина като част от квалификацията, която е придобита във Финландия, или с цел получаване на право за следдипломно обучение на базата на чуждестранна квалификация; академичното признаване се извършва от институцията, където лицето кандидатства за обучение;

- за признаване на квалификация в областта на здравеопазването – решението за даване право на упражняване на професия се взима от Официалните власти по правни въпроси в областта на медицината;

- за признаване на квалификация в областта на ветеринарната медицина – решението за даване право на упражняване на професия се взима от Министерство на земеделието и горите;

- за признаване на квалификация на финансови одитори – решението за даване право на упражняване на професия се взима от Съюза на правоспособните финансови одитори;

- за признаване на квалификация на правоспособни счетоводители – решението за даване право на упражняване на професия се взима от Централната търговска камара;

- за признаване на квалификация на адвокати – решението за даване право на упражняване на професия се взима от Финландската адвокатска асоциация;

- за признаване на квалификация в областта на корабоплаването – решението за даване право на упражняване на професия се взима от Националния съвет по корабна навигация;

- за признаване на квалификация в областта на архитектурата –финландското Министерство на образованието е приело Решение (1993/1707 от 31. 12. 1993 г.), в което се изброяват квалификациите по архитектура, получавани в страните членки, които се равняват на получена във Финландия степен по архитектура, ето защо не е необходимо кандидатстване за отделно решение по специалността.

5. В Португалия прилагането на компенсаторни мерки (период на адаптация и тест за годност) влиза в отговорностите на компетентните органи, които взимат решения по признаването на квалификацията. Компенсаторните мерки се прилагат отново в случаите, когато компетентният орган установи съществени различия в съдържанието и продължителността на образованието и обучението на кандидата в сравнение с курса на обучение в португалия.

/В повечето от страните членки на ЕС (вкл. в Литва) функциите на информационни центрове по прилагането на директивите се изпълняват от съответните NARIC/ENIC центрове. Тъй като в голяма част от страните членки NARIC/ENIC центровете са част от министерствата на образованието, то координаторът на информационния център изпълнява и функциите на национален координатор. По такъв начин прилагането и предоставянето на информация по директивите са задължение на не само на една и съща институция, но понякога и на една и съща личност./

6. В Литва са в сила различни закони, регулиращи академичното и професионалното признаване. 15 компетентни органи отговарят за професионалното признаване, което се регулира със Закон за професионалното признаване.

Министерство на социалните въпроси и труда, Министерство на образованието и науката и Литовският ENIC/NARIC-център са националните институции, отговорни за разработването на мерките, стратегиите и координацията на процедурите по признаване на квалификации.

В Литва все още няма нормативна база за прилагането на “периода на адаптация” и “теста за годност”.)

БЪЛГАРИЯ

Законодателните инициативи в областта на признаването на дипломи и професионални квалификации, предприети в изпълнение на изискванията, вложени в общосистемните директиви на Съвета на ЕС (89/48/ЕИО и 92/51/ЕЕС) се развиват в две основни направления. От една страна, се обновява значителна част от правната рамка, регламентираща процедурите по признаването. За да бъде постигнато хармонизиране на националното законодателство с правните норми на Общността, бяха внесени изменения и допълнения в някои основни нормативни актове и бяха разработени нови закони. От друга страна, процесът на сближаване на националното законодателство с нормативната уредба на ЕС продължи с разработването на подзаконови нормативни актове, допълващи и осигуряващи практическото прилагане на вече изградената законова база.

Правната рамка, която нормативно определя разглежданата област на национално ниво, включва Закона за народната просвета относно нормативната уредба на основното и средното образование, Закона за висшето образование и Закона за професионалното образование и обучение. Актуализацията на националната законова база, свързана с висшето образование, беше изцяло съобразена с основните насоки, утвърдени с Болонската декларация, която България подписа съвместно с 29 европейски страни (19 юни 1999 г.). Нормативната база се допълва от законови и подзаконови разпоредби, приемани от съответните ведомства, в чиито компетенции влиза регламентирането на правото на упражняване на дадена регулирана професия.

Важна законодателна инициатива, чрез която се създават условия за унифициране на критериите за признаване на дипломи за висше образование, получено в чуждестранно висше училище, е приетият Закон за ратифициране на Конвенцията за признаване на квалификациите, отнасящи се до висшето образование в европейския регион (Лисабонската конвенция за признаване) /ДВ 25 – 28. 03. 2000 г./. Със Закона за ратифициране на Конвенцията за признаване на квалификациите, отнасящи се до висшето образование в европейския регион (подписана на 11 април 1997 г. в Лисабон) /ДВ 25 бр. От 28. 03. 2000 г./ се създаде необходимата основа за изработване на подзаконови нормативни актове, отнасящи се до критериите и процедурите за признаване на квалификация, придобита в чуждестранно висше училище.

В сферата на висшето образование, в духа на Лисабонската конвенция за признаване, както и в съответствие с изискванията на европейското право (Директива 89/48/ЕИО) беше приета Наредба за държавните изисквания за признаване на завършено висше образование или периоди на обучение в чуждестранни висши училища (с ПМС № 168 от 14 август 2000 г.). Съгласно Наредбата компетентни органи за признаване на придобито висше образование и на успешно завършен период на обучение във висши училища в чужбина са съответно Министърът на образованието и науката и ректорът на съответното висше училище (Чл. 4, ал. 3).

Процедурата по признаване на висше образование се организира и провежда от Министерството на образованието и науката (Чл. 7, ал. 1), като решенията по признаване се взимат от комисия, назначена със заповед на Министъра на образованието и науката, съставена от 10 членове – хабилитирани лица от основните области на висшето образование и двама представители на Министерството на образованието и науката (Чл. 7, ал. 2).

Чл. 11 от Наредбата урежда процедурите по признаване на придобито висше образование или успешно завършен период на обучение в чуждестранно висше училище:

“Чл. 11. (1) Признаването на висше образование, придобито в чуждестранни висши училища, се извършва чрез сравняване на данните от представените документи и установените изисквания за придобиване на висше образование по същата и/или по сродна специалност в българските висши училища.

(2) При признаването на висше образование, придобито в чуждестранни висши учлища, се отчитат следните показатели:

1. начин на приемане на студентите;

2. продължителност на обучението;

3. общ хорариум на изучаваните учебни дисциплини;

4. съотношение на учебните дисциплини и техните хорариуми, които осигуряват фундаменталната, специалната и специализиращата подготовка;

5. съотношение на учебните дисциплини и техните хорариуми, които осигуряват теоретичната и практическата подготовка;

6. начин на дипломиране.”

Наред с това, в изпълнение на Чл.17, ал. 1 и 2 от ПМС № 168, дейността по признаване на висше образование се подпомага от Националния информационен център за академично признаване и мобилност. Центърът е създаден със заповед № РД 14 – 189 / 12. 09. 2000 г. на Министъра на образованието и науката и е част от Европейската мрежа по академично и професионално признаване ENIC/NARIC. Неговите основни дейности се изразяват в следното:

§ Да подпомага осъществяването на практическата дейност по признаването на образователни квалификации;

§ Да участва в действащи международни мрежи за обмен на информация по проблемите на образователните системи и тяхното развитие (Европейската информационна мрежа в областта на образованието EURYDICE) и свързаното с него академично признаване (Мрежата по академично и професионално признаване ENIC/NARIC), както и в международни програми за академичен обмен (напр. TEMPUS, CEEPUS);

§ Да предоставя на български образователни институции, на специалисти в областта на образованието и на граждани информация за чуждестранни образователни системи, действащи международни договорености в областта на образованието, академичното признаване и академичната мобилност; да съдейства на националните образователни институции при включването им в международни образователни програми;

§ Да разработва национални критерии за селекция на проекти и да участва в провеждането на конкурси за набирането на участници в международни програми за академичен обмен; да разработва надеждни системи за мониторинг на мобилните потоци и за оценка ефективността на българското участие в програмите.

Осигуряването на качество на образованието е едно от основните изисквания към националните образователни системи, оказващо пряко влияние върху въпросите на взаимното признаване на дипломи и професионални квалификации. Един от факторите, които влияят върху качеството на образованието в българските висши училища, е системата за вътрешна оценка. В този смисъл беше актуализиран Правилникът за дейността на (НАОА) /ПМС № 106 от 19. 06. 2000 г./ и беше създаден Център “Конкурентна система за обучение и управление на висшето образование” /ДВ 90 от 03. 11. 2000 г., ПМС № 148 от 27. 07. 2000 г./. Центърът ще съдейства на МОН при развиването на дейности, насочени към осигуряване на ефективност на управление на висшите училища, подобряване качеството на учебния процес и осъвременяване на учебните планове и програми, както и към въвеждане на нови форми на обучение.

В процес на подготовка са държавни изисквания, регулиращи придобиването на висше образование по образователно-квалификационни степени. Един от първите проекти на държавни изисквания за регулираните професии ще бъде наредбата за придобиване на висше образование в областта на архитектурата.

Последните изменения на ЗВО (от м. май 2002 г.) въвеждат определение за “регулирана професия”, което предоставя необходимата правна основа за по-нататъшно оформяне на нормативните документи, свързани с процедурите по признаване на специалностите от регулираните професии.

С влизането в сила на представените дотук нормативни документи Министерство на образованието и науката на Република България е изпълнило в значителна степен изискванията на ЕС в подсектор “Взаимно признаване на дипломи и професионални квалификации”, съдържащи се в първата общосистемна Директива на Съвета 89/48/ЕИО относно общата система за признаване на дипломи за висше образование, издавани за завършено професионално образование и обучение с продължителност най-малко три години.

По отношение на втората общосистемна директива 92/51/ЕЕС, засягаща признаването на професионално образование и обучение, която се отнася до професионална подготовка в рамките на средното образование, би могло да се каже, че националното законодателство е напълно съобразено с предвижданията на правните мерки на ЕС. ЗПОО приет и влязъл в сила през 1999 г. е разработен изцяло в съответствие с изискванията на Директивата съвместно с експерти от Европейската комисия.

Съгласно чл. 41 на ЗПОО към Министерски съвет беше създадена Национална агенция за професионално образование и обучение (НАПОО) /ПМС № 32 от 17. 03. 2000 г./. Очакваните промени в системата на професионалната подготовка са насочени главно към постигането на по-голяма мобилност и адаптивност на обучаваните в новите условия, към децентрализацията и демократизацията на системата за професионално обучение и не на последно място към създаване на условия за преквалификация и за обучение през целия живот. Ето защо, ролята, която ще изпълнява НАПОО, ще бъде от изключително значение в системата на професионалното образование. Сред основните функции на Агенцията са акредитацията и лицензирането на дейностите в системата на професионалното образование и обучение и координацията на институциите, имащи отношение към професионалното ориентиране, обучение и образование /ПМС № 32 от 17. 03. 2000 г., чл. 2(1)/.

В допълнение Агенцията ще разработва и предлага на министъра на образованието и науката Списъка на професиите за ПОО и държавните образователни изисквания за придобиване на квалификация по професии; ще съдейства за международното признаване на документите за професионално образование и професионално обучение; ще създава и поддържа регистър на Центровете за професионално обучение и на Центровете за информация и професионално ориентиране. Управителният съвет на Агенцията вече прие Списъка на професиите за професионално образование и обучение (02. 05. 2001 г.), който беше утвърден от Министъра на образованието и науката. Списъкът представлява систематизирана структура (матрица) от наименования на професии и специалности, класифицирани в професионални направления, съобразно областите на образованието по Международната стандартна класификация International Standard Classification of Education (ISCED-97).

В допълнение на работата по изграждането на ефективни структури, които да съдействат за успешното прилагане и изпълнение на предвижданите законови разпоредби, с Решение на Министерски съвет № 8 от 10.01.2000 беше основан Център за развитие на човешките ресурси, чиято дейност се отнася до разпространение на информация относно програмите, целите и приоритетите на Европейския съюз в областта на ПОО, ефективно участие в програмите на Общността и подготовка на основни документи и изследвания, свързани с отделни аспекти на социалния живот. Центърът се състои от 5 звена – Българската национална обсерватория, Националното координационно звено “Леонардо да Винчи”, Националния изследователски център за професионално ориентиране, Ресурсен център по програмата за присъединяване към Европейските структурни фондове и Център за изпълнение на програмите. От началото на настоящата година във функциите на Центъра е включено и изпълнението на дейностите по програма СОКРАТ.

В изпълнение на краткосрочните приоритети, заложени в NPAA, беше доразвита дейността по разработване и приемане на рамка на Държавни образователни изисквания /ДОИ/ за придобиване на квалификация по професиите.

Един от основните проблеми, по които работи в момента Министерство на образованието и науката и по препоръка на Европейската комисия, е осигуряването на правно разграничаване между “академично” и “професионално” признаване на квалификациите от регулираните професии. Решаването на този проблем не само ще подпомогне успешната интеграция на България в системата на признаване на квалификациите в рамките на Общността, но и ще допълни националното ни законодателство с един важен механизъм, който, от една страна, ще улесни процедурата по признаване от гл.т. на кандидатстващия за работа, а, от друга, ще гарантира необходимото ниво на професионални компетенции.

С цел намирането на решение на тези въпроси и в отговор на препоръка на Комисията, Министерство на образованието и науката сформира вътрешноведомствена работна група, чиято задача ще бъде постигането на по-нататъшно съответствие на българското законодателство с нормативната уредба на Общността в областта на признаването на дипломи и професионални квалификации. (Групата беше създадена със Заповед на Министъра на образованието и науката – № РД 09-158 от 6 март, 2002 г.).

В изпълнение на Стратегия за ускоряване на преговорите за присъединяване на Р България към Европейския съюз (Решение № 70 от 7 февруари, 2002 г. в изпълнение на Решение на Народното събрание от 19 декември, 2001 г.), групата разработи План за действие, който предвижда разработването на изменения и допълнения към ЗВО и ЗПОО, с които нормативно да бъде определено разграничаването на академичното и професионалното признаване.

В този смисъл в областта на средното образование са предвидени и някои промени в Наредбата за признаване на завършен учебен срок, клас, степен на училищно образование и/или професионална квалификация по документи, издадени от училища на чужди държави.

Източник: Министерство на образованието и науката