"Дневник" потърси мнението на различни хора, които имат отношение към равнището на икономическото образование в България - работодатели, HR специалисти, студенти и преподаватели, за да се очертае кои са предпочитаните икономически ВУЗ-ове в страната. Оказа се, че нито един от тях не беше посочен като абсолютния фаворит. При сравнението на големите икономически образователни центрове се проявяват както положителни страни, така и редица недостатъци в обучението. Най-популярни все пак са Софийският университет "Св. Климент Охридски" (СУ), Университетът за национално и световно стопанство (УНСС), Американският университет в Благоевград (АУБГ), Нов български университет (НБУ), Стопанската академия в Свищов и Икономическият университет във Варна. Работодателите ги посочват като източници на най-голям брой кадри във фирмите. Като цяло се налага тенденцията, че компаниите не подбират персонала си според завършения университет. Те забелязват редица пропуски в обучението на младежите и затова при конкурсите за работа не се обръща толкова внимание на дипломата за висше образование и откъде е издадена тя. Държи се на личностните качества на кандидата и желанието му за работа.

Повече от 1/4 от студентите през периода 1998-2002 г. са учили икономически специалности, сочат данните на Националния статистически институт. Кандидатстудентските кампании през последните години показват, че интересът на младежите е насочен най-вече към икономическото образование. Търсенето на такива специалисти също е голямо в синхрон с развиващата се икономика. Пазарът на труда обаче показва, че българските дипломанти невинаги отговарят на нуждите на фирмите и често пъти работодателите предпочитат да назначават специалисти, които са получили образованието си в чужбина. Студентите също не са убедени къде е по-доброто място да учат икономика. Безспорно стремежът на мнозина е да следват в големите икономически факултети и университети в София и причината за това освен традицията е и липсата на алтернатива.

В България може да се получи икономическо образование в почти всяко от близо 60-те висши учебни заведения. Оттук идва и първият проблем в системата -

икономическите специалности се преподават масово

без да има стремеж към постигане на качествено обучение. Университетите обикновено привличат студентите с интересни и модерни наименования на специалностите, които обаче не са подплатени с добри учебни планове. В малко вузове работят преподаватели, които имат богат практически опит - условие, което е задължително за обучението в икономическата сфера. Как това рефлектира в бизнеса?

При подбора на кадри не се обръща особено внимание в кой университет са завършили, обяснява мениджърът по човешките ресурси в "ИНГ банк" Ивета Мирчева. Важното е знанията и специализацията на младежите да отговарят на спецификата на дейността в различните отдели на банката. Това мнение споделят и други HR специалисти. Според председателя на Асоциацията за управление и развитие на човешките ресурси Евгения Георгиева при подбора се преценяват преди всичко личността и знанията на кандидата, а не толкова училището, в което ги е придобил.

Тенденцията показва, че

дипломите малко или много са се обезценили

За съжаление в България няма рейтинг на висшите учебни заведения, който да показва къде са плюсовете и минусите в обучението. Освен това и не се води статистика каква част от завършилите икономисти намират работа по специалността си и как се реализират в практиката. Изводите за равнището на икономическото образование може да се правят основно на базата на дискусии, разговори с работодатели и регистрирани тенденции.

Икономическите факултети могат да бъдат сравнявани по различни критерии:

- видове специалности

- съотношение между преподаватели и студенти

- брой на практическите часове

- наличие на съвместни програми с бизнеса

- участие в международни проекти.

Стопанският факултет на СУ

Той е сравнително нова академична структура, но бързо успя да се нареди сред първите. Студентите там се обучават по две бакалавърски програми - икономика и стопанско управление. Първите няколко години двете специалности се изучаваха само на английски, а сега и на френски и немски език. В края на четвъртата година младежите излизат бакалаври и получават две дипломи - българска и чужда в зависимост от езика. Обучението се прави както от български, така и от чужди преподаватели, които водят лекционни курсове по няколко седмици.

Всяка година във факултета се приемат около 150 студенти. Съотношението между преподаватели и студенти не може да се изчисли с един показател. Някои от лекциите се четат пред целия курс, а в другите студентите са разделени на двете специалности. Упражненията обикновено се водят в група по 20 човека. Положителна страна на СУ е сравнително добрата организация на учебния процес. Присъствието на лекциите и упражненията не е задължително, но голяма част от преподавателите следят за посещаемост. Това се отнася и за програмите с чуждите преподаватели. Те се провеждат под семинарна форма за една-две седмици и част от изпитите са през годината.

Дискусия на сайта на "Инвестор", посветена на икономическото обучение, определи като положителна страна на Стопанския факултет подбора на студентите. Приемът в СУ е по-строг, отколкото в другите университети - изпитите са по математика и чужд език, което изисква и по-сериозна подготовка. Част от работодателите и бизнесмените споделят мнението, че студентите в СУ като цяло се отличават с по-голямо желание за учене. Според доц. Цветан Давидков, преподавател във факулетата, в страната има няколко силни центъра за икономическо образование и СУ е един от тях. По думите му работодателите отличават тези студенти от останалите.

Друго предимство на факултета е сравнително добрата организация на програмите. През първите четири години студентите получават широкопрофилно обучение за икономисти и мениджъри, а специализацията идва по време на магистратурата. Този модел отговаря на световната практика. Университетът не организира практика на студентите. Те са задължени да имат летен стаж, но сами трябва да направят връзката с фирмите и не разполагат с база данни за контакти.

Като един от основните недостатъци на Стопанския факултет се сочи прекалената академичност на материала и високата средна възраст на преподавателите. Евгени Атанасов, който е учил Стопанско управление в СУ, обясни, че повечето от тях нямат достатъчно практически опит и материята е суха и остаряла. Голяма част от учебниците, от които трябва да учат младежите за съвременните методи в икономиката, са издадени преди повече от 10 години и не са адекватни на съвременните тенденции.

УНСС

Университетът приема над 2000 студенти на година в близо 30 стопански специалности. Тази година беше приет 115-ият випуск. Някои от лекциите се четат пред целия поток от студентите в различните специалности и броят на младежите в залата достига и 200. Упражненията се водят в групи от по 25-30 човека.

За разлика от СУ международните програми са по-слабо застъпени. За най-силните специалности на УНСС се смятат финанси и счетоводство. Мениджърът по човешки ресурси в Райфайзенбанк Милена Пенева казва, че много от кандидатите от УНСС са показвали добри познания.

Друго предимство на университета е преподавателският екип. Част от него са известни икономисти - Пламен Орешарски, Стоян Александров, Бистра Боева, Емил Хърсев и други. Голяма част от преподавателите обаче, както и в СУ, са в напреднала възраст. Сериозен е проблемът с липсата на мотивация да се разнообразяват учебните планове и да съчетават материята с практически казуси.

Имиджът на университета страда и от твърдения за висока корупция и купуване на изпити, макар че официално регистрирани такива случаи няма.

За недостатък в обучението се смята големият брой на студентите - така се губи връзката между студентите и преподавателите и възможностите за лична консултация са затруднени. Не се следи дали студентите присъстват на лекциите и упражненията. Васил Захариев, който наскоро е завършил университета, разказва, че е работил на постоянна работа от първи курс и никой не е следил дали ходи на лекции.

Както в СУ, така и в УНСС няма програма за летни стажове. В структурата на университета обаче е изграден Междууниверситетски център за развитие на кариерата, който организира срещи между студентите и предприемачи. Най-активната дейност е с Българския форум на бизнес лидерите. По тази линия досега са проведени 15 семинара, посветени на различни теми и практики в бизнеса, обяснява Атанас Димитров от центъра. От миналата година се организират майсторски бизнес класове, в които досега са взели участие няколко хиляди студенти и представители на около 50 компании.

Американският университет

в Благоевград печели доверието на бизнеса. Системата на обучение в него е различна от тази в българските висши училища и е базирана на американските методи на преподаване. Младежите в АУБГ учат две години общообразователни предмети и след това се профилират в една от близо 10-те специалности. Натовареността на студентите не е само по време на изпитната сесия, а през цялата година, защото успехът се изчислява до голяма степен на базата на работата през семестрите. В АУБГ е въведена и системата младежите да дават оценка на своите преподаватели и така се получава реална конкуренция между тях. Във форума на "Инвестор" като плюс се изтъква фактът, че повечето от преподавателите са чужденци и имат стабилни практически умения. Друго предимство е отличната материална база. Освен това всяка година се организират срещи с работодатели под формата на студентски борси, на които може да се направи контакт с фирмите. През лятото университетът организира стажове.

Като недостатък се изтъкват високите такси. Част от мненията защитават тезата, че скъпото обучение и високите материални възможности на студентите и техните семейства не действат стимулиращо на желанието за учене.

Нов български университет

Икономическите програми в НБУ също намират място в класацията на работодателите за източниците на кадри. Като цяло университетът е харесван, от една страна, заради добрата материална база, с която разполага, и от друга - заради връзката с фирмите. Често студентите на НБУ участват в съвместни програми с бизнеса. Основната критика към ВУЗ-а обаче е отправена към лесния достъп до обучение в него. Кандидат-студентите полагат общообразователен тест, който се издържа от почти всички. Това позволява на повечето младежи независимо от знанията и възможностите им да учат там. От друга страна, таксите са двойни или тройни, в сравнение с държавните университети. На трето място се нарежда мнението на мнозина, че когато си плащат, не е необходимо да учат усърдно и могат да си взимат изпитите без много усилия.

- - - - - -  - - - - - -

Как е в Квебек

За назначаване на преподаватели в Училището по администрация в Квебек се обявява общонационален конкурс, разказва проф. Георги Паничерски, дългогодишен преподавател там по публична администрация за магистри.

Условията са минимум докторска степен, определен брой научни публикации и стаж. При одобрение на учебните планове всеки преподавател предлага съдържанието, което трябва да се одобри от академичния съвет. Накрая на всеки курс студентите дават своята оценка за преподавателите, попълвайки стандартен въпросник. От друга страна, в края на годината академичният съвет анализира дейността на лекторите и техните публикации. Това се отразява на заплащането. По време на лекциите и упражненията присъствието на студентите е абсолютно задължително.

Всеки изучаван курс се състои от 45 часа присъствени часове и още 45 часа, предназначени за индивидуална подготовка или групова работа извън университета. Половината от оценката се формира на базата на груповите проекти, а другата според самостоятелната работа. Студентите се оценяват през целия семестър и няма финални изпити. Ако на края на годината не са събрани минимум 70 от 100 точни, студентът повтаря курса.

Приходите в бюджета на университета са 95 на сто държавна субсидия, а останалите са учебни такси. 

- - - - - - -

Галин Тиханов, професор в университета в Ланкастър: Учебните планове се променят на три години

 

B: Каква е управленската структура в университета?

- На върха на пирамидата стои така нареченият инспектор и това е формална позиция. Всеки университет има ректор и той отговаря за всичко, което се случва в университета. Колективният орган под ректора е сенатът. Във ВУЗ има факултети с факултетни събрания, които заседават открито. Също така има различни комитети, които работят по научната дейност, финансирането и т.н. По-надолу следват катедрите, а всички звена - катедрите, факултетите и университета като цяло, имат консултантски групи, които съветват отговорните позиции - декан и ректор.

 

B: Кой е финансовият ръководител?

- Има комитет по финансите и ресурсите, който в консултация със сената и зам.-ректорите разпределя финансите. Но това е техническа и отработена схема. Обикновено грантовете имат точен адрес - отделен екип или дори отделен учен, и комитетът следи дали парите се изразходват според целите на проекта.

 

B: Кои са основните приходи в бюджета на университета?

- Това са таксите на брой студент, които идват от държавата. Вторият основен източник на постъпления са изследователските грантове, които се дават от държавата, но и от частни спонсори - фирми, индустрия, банки и други. При нас тези грантове са около 20 на сто от общите постъпления. Една малка част от таксите идва и от самите студенти.

 

B: На какви критерии трябва да отговарят преподавателите?

- Най-важните критерии са репутацията като учен, наличието на ясна програма за научни изследвания, авторитет сред колегите в страната и чужбина, способност да привлича външно финансиране и, разбира се, преподавателски опит. По време на работата има различни процедури за вътрешно оценяване в зависимост от стъпалото, на което се намират. Преподавателите например веднъж в годината представят отчет за работата си на декана и според него се коригира заплатата.

 

B: До каква степен оценката зависи от студентите?

- Един от критериите е как си преподавал. След всеки курс студентите попълват анкети и оценяват своя преподавател. Те са анонимни и се пазят поне една година. Анкетите например трябва да се представят при всяко повишение. Понякога тези неща натежават и ако отзивите са винаги негативни, преподавателят се санкционира.

 

B: Как се изготвят учебните планове?

- Всяка катедра сама отговаря за това, което се преподава, и сама определя програмата. Ако един преподавател иска да чете нов курс, прави писмено предложение, което се одобрява от катедрата и от факултета. След това само формално се ратифицира от университета. По принцип няма задължителни изисквания колко често да се осъвременяват курсовете. Практиката показва, че един курс не се чете повече от три години. След това трябва да се смени или промени радикално. При нас почти няма специалности, които да имат уводни и обзорни курсове. Почти всичко вече е на модулната система - голямо предлагане на сравнително по-тесни и детайлни курсове, от което студентите избират определен брой.

 

B: Задължително ли е присъствието на студентите на лекции и упражнения?

- Юридически не, но тези неща се следят. Става въпрос за отговорността на университета пред обществеността и родителите. Всеки университет трябва да докаже, че парите, които получава за обучение на студентите, отиват именно за това. Ако един студент не се появи два пъти на упражнение или лекция, се пише предупредително писмо до него и до родителите. Ако не се появи трети път, трябва да даде обяснение със своя преподавател.

 

B: Колко пъти може да се повтаря една година?

- Това не е възможно. Има така наречена квалифицираща оценка, с която да преминеш на следващото стъпало. Ако не успееш, на теб ти предлагат да запишеш от следващата година друга програма. Може да се явиш повторно на изпит през есента, но и ако там не се справиш, не може да повториш курса.