Висшето образование в България е в разгара на своята акредитация, която има основната цел да отсее "добрите" от "лошите" университети. Или да покаже в кои висши училища може да се получи качествено образование и в кои - не. Първата част от процеса на оценяване вече е към своя край и около 80 на сто от университетите в страната са оценени, съобщиха от Националната агенция за оценяване и акредитация. Предстои да започне втората част, която ще продължи и през следващата година. Равносметката е, че няма нито един "скъсан" университет от държавните и само две частни училища са с незадоволителна оценка (виж таблицата). Отличната оценка може да означава две неща - или университетите предлагат високо качество и са готови за конкуренция, или критериите за оценка са сбъркани и

това може да изиграе лоша шега след една-две години

когато ще излязат на европейския образователен пазар.

От всички 51 университета в България 23 имат най-високата оценка "много добра", 11 са с "добра" и две с "незадоволителна". Останалите са в процес на оценяване. Критериите, по които се прави акредитацията, са разделени в три групи - оценка на преподаването, организацията и управлението и научноизследователската дейност. За оценка "много добра" са необходими съвременни програми за обучение, модерна база, функционираща система за контрол на качеството, достатъчно преподавателски персонал, научни изследвания и др. На практика обаче дори и най-големите отличници не покриват и една трета от поставените критерии. Това е мнението и на на преподаватели, които виждат нещата отвътре.

"Тази оценка не е реална и тя се получи в резултат на сбърканите критерии, казва зам.-деканът на Философския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" доц. Димитър Денков. Изпълнението на замисъла се бюрократизира, не се измерват важните неща - реализацията на студентите, въвеждането на нови програми, привличането на финансиране чрез чужди фондове."

Сред отличниците са много от училищата, които нямат достатъчно собствени преподаватели, а разчитат преди всичко на т.нар. пътуващи професори, които четат лекции на няколко места. Наскоро Министерството на образованието и науката (МОН) представи регистъра на преподавателите, който показа, че има имена, преподаващи едновременно на четири, пет и дори седем места. Рекордьорът, който преподава в седем университета и отчита 4 хил. часа заетост, е послужил за акредитацията на Бургаския свободен университет. Това висше училище е с оценка "добра".

Изкривяване на критериите се получава и от това, че в акредитационните комисии влизат преподаватели. Така висшето образование оценява само себе си.

"У нас идеята за акредитацията се изроди от оценка в механизъм за държавно признаване, обясни Юлиан Попов, който е специалист по проблемите на образованието. Освен акредитационни оценки е необходимо да има и класации от външни наблюдатели. Те може да са от гледна точка на работодателите, на равнището на научните изследвания, на удовлетвореността на студентите и др. Само такава множествена оценка може да претендира за обективност и пълнота."

Според Попов критериите, по които се оценява един университет, са наистина много. "Те са често субективни и едностранни. Важно е да се види какви са международните проекти и програми, съотношението между студенти и преподаватели, дял на научните изследвания, информационните ресурси на университета, съотношението между кандидати и приети студенти, разходите на студентите, броят на цитиранията в международните научни списания, развитието на спорта в университета, сградният фонд и много други."

Акредитацията в САЩ

например се прави от над 6500 неправителствени организации. Годишният бюджет за оценяване на висшето образование е 230 млрд. долара. В САЩ има три вида акредитации - регионална, национална и специализирана, която е предназначена за регулираните професии. Положителната акредитация осигурява достъп на образователната институция към федералните фондове за финансиране. Тя служи и като сигнал за работодателите на какво ниво са кандидатите им за работа.

Акредитацията обикновено се прави по пет основни направления. На първо място, университетът подготвя самоописание по точни критерии, които са му подадени от акредитиращата институция. Вторият етап е сравнителната оценка, която се подготвя от факултетите, администрацията и представители на обществеността. След това специални екипи отиват на проверка в университета и членовете на тези екипи работят на доброволни начала. Последната фаза включва следакредитационно посещение на университета, което се прави веднъж на няколко години.

Рейтингите

са друго средство, което може да пресее качествените университети. Засега в България няма такъв рейтинг, който да покаже реалната картина на висшето образование и да е признат от работодателите. Във Великобритания например съществува Агенцията за гарантиране на качеството на висшето образование, която публикува изследвания на определен етап от време, измерващи качеството по различни критерии. Организацията е независима и е създадена по инициативата на самите университети и колежи.

Оценяването на качеството във всяко висше учебно заведения преминава през различни етапи. Първо, университетът подготвя сам описание на програмите си по стандартна форма, отговаряща на предварителните критерии. В това време се иска от студентите също да оценят работата на университета. На следващ етап се организират срещи между екип на агенцията и представител на университета. Срещата се прави около 24 седмици преди посещението в университета и по време на нея се разяснява какво се очаква от образователните институции и каква е целта на оценката. Преди визитата за одит се организира предварителна визита за общо запознаване с работата на университета. Същинската визита на одит продължава значително по-дълго и включва детайлно изследване на програмите, среща със студенти и др. Накрая екипът на агенцията прави своите препоръки.

С важно значение са и рейтингите, които се правят от различни неправителствени организации, частни консултантски компании и медии. Всяка година вестник "Таймс" публикува своята класация на университетите. От 2003 г. насам се прави класация на топ 500 на университетите в света, изготвен от Шанхайския университет, обяснява Юлиан Попов в своя блог за образование. Тя предизвика недоволството на много образователни институции заради факта, че в нея има много малко европейски университети сред 100-те най-добри. Въпреки това методиката изглежда доста убедителна. Сред първите 25 университета има 19 американски, 4 британски, 2 японски и нито един от континентална Европа. Сред първите 500 няма нито един български университет.

Акредитирани университети

С "Много добра" оценка са и:

6. Стопанска академия - Свищов

7. Технически университет - София

8. Тракийски университет - Стара Загора

9. Икономически университет - Варна

10. Югозападен университет - Благоевград

11. Варненски свободен университет

12. Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство - Пловдив

13. Американски университет в България

14. Висше военноморско училище - Варна

15. Военна академия

16. Медицински университет - Пловдив

17. Минно-геоложки университет - София

18. Национален военен университет - Велико Търново

19. НАТФИЗ

20. Национална художествена академия - София

21. Национална музикална академия - София

22. Университет по хранителни технологии - Пловдив

23. Химико-технологичен и металургичен университет

24. Русенски университет

Източник: НАОА

*Останалите акредитирани университети са с оценка "Добра". Две висши училища имат оценка "Незадоволителна". Това са Висшето училище по застраховане и финанси и колеж "Телематика" в Стара Загора