Европейският съюз ще разработи нова световна система за рейтинг на университети. Целта е да се предложи конкурентна на установените класации. Тя би могла да допринесе за подобряването на ранкинга на европейските университети и съответно за увеличаване на икономическата сила на Стария контитент, съобщава EUobserver.

Националните класации на университети стават популярни през 90-те години на миналия век. С глобализацията на висшето образование обаче много студенти избират да учат в чужбина и вниманието се измества към класации, включващи университети от цял свят.

Това означава, че на рейтинга на висши учебни заведения се обръща все повече внимание по четири специфични причини. От една страна, студентите използват класациите при избора си на университет. Освен това за публичните или частни организации ранкингът е определящ, когато решават кои университети да финансират. От своя страна висшите учебни заведения използват за реклама позицията си в класациите, а някои политици ги цитират като пример за национални икономически постижения.

В Европа има около 4000 висши учебни заведения с повече от 19 милиона студенти и милион и половина персонал. Обаче европейските университети все още изостават в световните класации.

Европейският проект за световен рейтинг на университети ще бъде пуснат в ход в началото на 2011 г. През юни 2009 г. CHERPA – консорциум за оценка на висшето образование и научноизследователска работа с холандско, немско, белгийско и немско участие, спечели конкурс за разработка и тестване на алтернативен университески ранкинг. През първата половина на тази година CHERPA ще тества новата система за класиране със 150 университета от целия свят, като първоначалният фокус ще бъде върху инженерните и бизнес специалностите. Бюджетът на проекта е 1.1 милиона евро.

Въпреки че броят на университетските класации се увеличава всяка година, за момента има две основни и конкуриращи се такива. Едната е на британския вестник "Таймс" (the Times Higher Education Supplement) , а другата - на шанхайския университет "Джао Тонг" (Shanghai Jiao Tong University Academic Ranking of World Universities).

И двете класации, чиито първи издания са в началото на този век, се правят всяка година и като правило северноамериканските университети заемат челните места в тези класации. В последните шест издания на класирането на университета "Джао Тонг" в първата двайсетица има само два европейски университета – "Кеймбридж" и "Оксфорд". За същия период в двайсетицата на класацията на "Таймс" има 12 северноамерикански, четири европейски и в някои случаи една френска институция.

Европейската комисия и някои от страните - членки на ЕС, отправяха критики относно начина, по който се изготвят съществуващите класации. Основният аргумент на тези критики е, че класациите са пристрастни и не успяват да представят обективно разнообразието, разнородните функции и изследователски проекти на университетите.

"Мнението на комисията е, че много от съществуващите системи за рейтинг не успяват да изпълнят своята цел, тъй като те се фокусират например върху изследователки аспекти вместо на преподавателски и се съсредоточават върху цели университети вместо върху дадени програми", заявиха от ЕК в края на 2008 г., когато обосноваваха нуждата от алтернативна университетска класация.

Франция също настоява за различна система за университетски ранкинг. Френското виждане е, че съществуващите класации дават предимство на англо-саксонските образователни институции за сметка на френските и на другите европейски университети.

Проектът за създаване на европейска система за университетски рейтинг е част от по-мащабната инициатива за модернизация на европейското образование. Тази инициатива припознава значимостта на образованието като част европейската стратегия за икономически растеж.

На световния пазар университетите станаха " барометър за глобалното съперничество, който демонстрира капацитета на висшите учебни заведения да произвеждат знание и да привличат таланти", настоява Елън Хейзълкорн от Дъблинския технологичен институт в Ирландия. "Знанието е в основата на икономическата, социалната и политическата сила" и днес "битката за интелект допълва традиционните геополитически борби за природни ресурси", допълва тя.