Едно от най-малките градчета в Англия, Сафрън Уолдън, отдалечено само на 25 километра в южна посока от Кеймбридж, предлага една от най-живописните гледки в страната. Ако градовете можеха да се сравняват с частите на денонощието и месеците, то аз бих сравнила Сафрън Уолдън със свежа майска утрин. Заради богатата гама от цветове по фасадите на къщите и бодрото чувство, което пораждат.

Кратка справка

Мелодичното име на града е отражение на историята и по-нататъшното му развитие. Уолдън, означаващо “Долина на бритите”, води съществуванието си още от времето на първите заселници по тези места. След като последователно е завзет от римляни и сакси, той попада в ръцете на нормандците, които се заемат да го благоустроят и разширят и... градчето се оказва в записите на прочутата книга Domesday Book, описваща притежанията на Уилям (Вилхелм) Завоевателя на територията на Англия. Значението му нараства след построяването последователно на Абатство Оудли и на замъка – собственост на фамилията Де Мандевил, чийто четвъртит ров по-късно задава и модела на улиците, и след като традиционният пазар започва да се провежда редовно тук, а не в Нюпорт. Докато се стигне до получаването на привилегии през 1300 г. и присъждането с грамота през 1549 г. на статут на град с общинско самоуправление (borough).

Разцветът и богатството си градът дължи на разрастването през Средните векове на текстилната индустрия в Източна Англия и на два местни фактора. Абатството Оудли притежава многобройни стада овце. В същото време управата на Сафрън Уолдън се заема със засаждането на огромни площи с донесения от завръщащите се кръстоносци вид минзухар Crocus Sativus, наричан на английски saffron, чиито цветове се използват за боядисване и медицински цели. В скоро време Уолдън с добавката Сафрън се превръща в център за снабдяване на цяла Англия с минзухар и в течение на 400 години това цвете е основен доходоносен източник за града.

През ХVІІІ и ХІХ векове минзухарът губи “индустриалното” си значение, но това не повлиява драстично на съдбините на градчето. Управата се насочва веднага към друг доходоносен източник – ечемика и преработването му в малц. Множество пивоварни и бирарии отварят врати тук, някои от които и досега съществуват. В същото време Сафрън Уолдън се превръща и във важен център за размяна на селскостопанска продукция и разсад.

Сафрън Уолдън сега

През 1968 г. Сафрън Уолдън получава статут на резерват заради 400-те си къщи с историческо и архитектурно значение и оттогава ежегодно се полагат усилия за поддържането и запазването на центъра му във вида, който е имал през Средните векове.

Ако се намирате наблизо, в Кеймбридж например, отделете един ден за посещение на тази английска кръстоска между Копривщица и Габрово.

Ето няколко ориентира за тези от вас, които се решат на подобно пътешествие.

Църквата Св. Дева Мария е една от най-големите в Есекс. Строежът й между 1450 и 1525 г., в характерния перпендикулярен стил на мястото на дървената църква на покръстените сакси и на каменната църква на нормандците, е финансиран редовно с приходите от две засети с минзухари поляни. Най-горната част на кулата е строена в по-ново време, през ХVІІІ в. от зидарите, строили и St John’s College в Кеймбридж. По тавана и сводовете ще откриете множество вариации на цветето, на което и градът, и църквата дължат много.

Главната улица High Street датира от периода късен Джордж и някои от разположените тук къщи са изградени в характерния му елегантен стил. Като например страноприемниците Greyhound Inn и Cross Keys, строени през ХVІ в. и дали някога подслон на армията на Оливър Кромуел. Също от ХVІ в. датира армейският магазин с малките прозорчета, вплетени в големите полуовални прозорци на втория етаж.

В северния край на улицата се намират две от най-старите къщи в града, строени през ХV в. в характерния стил с видими по фасадите греди. В The Close с необичайния овален прозорец, приличен на паяжина, е живял архитектът на намиращия се наблизо парк Bridge End Gardens. В Myddlеton PlaceM се помещава хотелът на организацията International Hostelling. Оригинална камина и дървени панели, покриващи стените, могат да се видят в библиотеката на хотела, а градинката във вътрешния двор е с типичната английска подредба и избор на цветята, разположени на две нива и оградени с високи стени.

В страничните улички също могат да се открият атрактивни къщи. На Bridge street например, където най-красивата къща, е страноприемницата Eight Bells от ХVІ в. с  декорациите от листа и делфини. На ъгъла на King Street и централния площад ще откриете магазинчета, които са запазили оригиналните си витрини от ХV в. Малко по-нататък на ъгъла на Market Hill и Church Street се намира страноприемница The Old Sunn Inn, датираща от ХІV в. Своеобразният й “вълнообразен” – както го наричат англичаните - силует се дължи на това, че обединява под общия си покрив няколко различни по височина къщи, чиято снежнобяла мазилка е украсена с изпълнени през ХVІІ в. декорации във формата на цветя, клонки, животни и множество други символи.

Още къщи Church Path и Castle Street ще ви очароват с боядисаните си в ярки цветове фасади, както и с фасадите си с декоративна мазилка - мода, зародила се в Източна Англия по време на царуването на Елизабет І и преживяла върховия си момент през ХVІІ в. А на Gold Street ще можете да видите и някои от някогашните пивоварни.

Пред руините на замъка се намира най-голямата затревена площ The Common – най-старият парк на града, изпълнявал през вековете различни функции. Бил е използван за паша на животните, като парк за обитателите на замъка, а през 1252 г. тук е бил проведен и кралски турнир. Сега този парк се простира върху 14 акра, а в източната му част е разположен най-големият запазил се в Англия тревен лабиринт. Датиращ неизвестно откога, зеленината му е основно подстригвана последно през ХІХ в. и началото на ХХ в. Пътеката, представляваща прекия път навън, се вие около 2 километра през него, а диаметърът му е приблизително 30 метра. Понастоящем тревната площ се използва за отдих, за разполагане на лунапарк и за градски тържества и чествания.

В северната част на градчето, в Bridge End Gardens, в рамките на т.нар. Холандска градина се намира още един лабиринт от жив плет, изграден с помощта на растението тис.

Централният площад Market Square е царство на сгради от по ново време. Кметството е построено през 1792 г., но в стил, наподобяващ стила Тюдор – в него се помещава и туристическият информационен център. Царевичната борса е построена през 1847-48 гг. в италиански стил – в нея сега се е “настанила” библиотеката. Банката Барклейс датира от 1874 г. и фасадата й е с интересни “раирани” прозорци. А чешмата в средата на площада е издигната през 1811 г. в чест на предстоящата тогава женитба на Уелския принц Едуард с принцеса Александра.

И досега на този площад, както от векове наред, се организира традиционният пазар. А ако искате, освен красиви гледки, да отнесете и нещо материално за спомен у дома, бихте могли да потърсите на пазара т.нар. житни и царевични кукли. Тези малки фигурки, изплетени от житни стръкове, са били изработвани още в предхристиянска Източна Англия в знак на благодарност за добрата реколта (подобен обичай е познат и в България).

Повече информация ще откриете във www.saffronshops.com и www.localauthoritypublishing.co.uk/councils/saffronwalden.