След като сте надникнали в колежите на Кеймбридж и красивите къщички на Сафрън Уолдън, огледайте се за ново приключение, с което да разнообразите маршрута си в Източна Англия. Сигурно не подозирате, че то ви очаква съвсем наблизо, или - както се казва - зад ъгъла.

За Англия казват, че накъдето и да се огледаш, ще се натъкнеш на гледка на замък или палат. Що се отнася до малкото градче Сафрън Уолдън в Източна Англия, и двете са налице. Замъкът е в руини, но палатът е “жив” и до него се стига по пресечната Church Street на главната улица High Street.

Преди да стигнем до палата

Улицата преминава в алея, оградена като в шпалир с дървета, която на свой ред извежда до височина, обрасла в зеленина, и ограда. Прехвърляме смело оградата, но отнякъде изниква местен жител, разхождащ куче – моментално го питаме за разрешение и го получаваме, тъй като чистосърдечно си “признаваме” накъде сме се запътили. Целта ни е Audley End House или Имението Оудли Енд.

Първата спирка по пътя през тревната площ е т.нар. Храм на мира, издигнат през 1791 г. в чест на възвърнатия душевен мир на Джордж ІІІ. Тази правоъгълна постройка, издигната в стила на римските храмове – редици от колони върху постамент, увенчани с покрив, служи и като своеобразен пункт за наблюдение на внезапно открилия се пред очите пейзаж – надолу към палата, парка, река Кем и отсрещните хълмове с кръглия храм и колоната. На кого са посветени те, ще научим по-късно.

Палатът

Приближаваме се към него, спускайки се плавно надолу (децата тичешком) по тревата, откъм южната му “вътрешна” страна, където е градината. Заобикаляме го отдясно, минавайки край изкуственото езерце и съзираме автобус с пенсионери. И още един автобус с ученици. С тях трябва да се “преборим” на опашката за палата. Вътре се влиза на групи, а екскурзоводите омайват с разказ за наследства и семейни интриги, оцветен с типичното леко английско чувство за хумор. Не чакаме дълго.

Имението Оудли Енд възниква на мястото на Абатство Оудли, построено през 1190 г. от Джефри де Мандевил – приближен на Уилям (Вилхелм) Завоевателя. След бурния развод на Хенри VІІІ с първата му жена, последван от раздялата на Англия с католицизма като официална религия, абатството става собственост на Лорд Канцлера Томас Оудли. Неговият внук адмирал Томас Хауърд, участник в победната война срещу Испанската aрмада, първи херцог на Съфолк и кралски ковчежник при Джеймс І, започва през 1603 г. строителството на палат, който по-късно ще стане известен като първата сграда в Англия, строена в якобински стил (както е известен периода на управлението на Джеймс І).

По поръка на адмирала околностите на палата се сдобиват с огромна градина с дълги прави алеи, обточени с дървета, и правоъгълни изкуствени езера, подходящи за разходка и отмора на обитатели и гости. Самият палат, строен под ръководството на Бернард Янсен, по онова време се състои от четири сгради, групирани около вътрешен двор, и се характеризира с типичната за якобинския стил масивност за сметка на детайлите. И действително, ако погледнете съществуващата сега сграда, тя прилича на крепостна стена с прозорци, разнообразена с няколко не особено впечатляващи кулички и два красиви портала.

В скоро време обаче (след приключване на строителството през 1616 г.) палатът се превръща в “темата на сезона” сред аристокрацията и за историята остава фразата, произнесена от Джеймс І: “Палат, твърде голям за краля, но достоен за кралския ковчежник”. През 1668 г. тъкмо един крал – Чарлз ІІ, харесва и купува Оудли Енд и го използва за своя резиденция, когато в близкия Нюпорт се провеждат конни надбягвания. Уилям ІІІ Орански връща палата на фамилията Съфолк.

След век източното крило е разрушено, за да се намалят разходите по поддръжката, а самият палат е закупен от лейди Портсмът за нейния племенник и наследник Джон Грифин Грифин. Историята как Джон се сдобива с двойното име Грифин предизвиква усмивки сред слушателите, докато аз се опитвам да се “спася” с неутрална реакция – все пак комбинации от типа Иван Петров Петров за мен звучат съвсем обичайно.

Джон Грифин Грифин, четвърти барон Хауърд и първи барон Брейбрук, оставя предизвикващото си усмивки име в историята заради мащабните промени и реорганизации, на които се решава. Привърженик на натуралистичния подход, той поръчва на Ланселот Браун, наречен Кейпабилити Браун (прибл. Способният Браун), да преобрази околностите на имението. И Способният Браун създава един от най-красивите паркове в стил landscape (подражаващ на природата). Паркът и досега е запазен и се поддържа в оригиналния си вид.

Но да се върнем към палата. Още с пристъпването на прага се озоваваме в огромно предверие, поразяващо с множество новаторски за времето си декорации. Като квадратите, образувани от пресечените под прав ъгъл тъмни греди, запълнени с декоративна мазилка. Като красиво резбования дървен панел от 1615 г., покрил цялата южна стена в характерния за якобинския период пищен стил. Или като далеч по-сдържаната по стил преградна каменна стена с фино изрязани в нея шест арковидни отвора, разделяща предверието от стълбите за втория етаж, издигната по дизайн на Джон Ванбру през 1721 г.

По-нататък в палата ни очакват женските и мъжките покои, както и общите зали, повечето от които запазили характерния си якобински стил или сдобили се с него по време на връщането към него през ХІХ в. Както например камината с пищни орнаменти в голямата приемна зала, като декоративния таван в една от гостните, като залата за четене с камината. И след като минахме покрай картини на Ханс Холбайн, Петер Лели, Каналето, за десерт ни бяха поднесени двете гостни по дизайн на Робърт Адам – т.нар. рисувани гостни, поразяващи с фина елегантност и чувство за ясни пропорции между детайл и празно пространство. За съжаление не можахме да посетим залата с къщите за кукли, тъй като беше затворена за обновяване, но пък ги видяхме на картичка.

Паркът

На излизане заобиколихме палата (или това, което беше останало от него – западното крило) и се озовахме отново откъм южната му страна, в градената по проект на Способния Браун т.нар. Parterre Garden - ако погледнете в англо-български речник, обяснението е – цветна градина с лехи на фигури, и това отговаря на истината.

“Нашата” градина завършва със стълби, водещи за никъде – ефект, който в литературата за посветени градинари се нарича ha ha. Подгонени от слънцето се спасихме в близката горичка, след което се озовахме отново върху празното пространство пред палата, посипано със ситни камъчета. Събрахме с шепи повече от необходимото за спомен и потеглихме на разузнавателна обиколка. Първо към бившата къщичка-портиерна, където сега се купуват билетите. След това по шосето към моста с трите арки, строен от Робърт Адам, откъдето се надвесихме взрени в тъмните води на река Кем.

Освободихме се от излишния товар камъчета, хвърляйки ги под различни ъгли в реката, и направихме снимки на мотаещите се край нея патици. Шосето ни отведе до самотен портал, увенчан с животински фигури в близост до сградата на бившата конюшна – и до зеленчуковата и овощна градини, криещи се зад високи стени.

Оригиналните градини са създадени през ХVІІІ в., когато имението е притежание на лейди Портсмът, и имат предназначение да “захранват” палата с необходимите зеленчуци и плодове.

След археологически разкопки първоначалната градинска структура е възстановена и алеите са наново прокарани по старите им места – насипани с пясък и чакъл и допълнително подчертани с подрязан чемшир. В оформените блокове са подредени зеленчуци, цветя и плодни дръвчета, закрепени за специални решетки. Най-интересно за мен беше да видя опнатите по високите стени на оградата клони на плодните дръвчета – технология, при която се разчита дръвчетата да поемат докрай топлината от нагретия от слънчевата светлина камък. През ХІХ в. са добавени лозовия парник в северния край и парника за плодни дръвчета.

Понастоящем в парниците и градината, доколкото е възможно, се използват техники, характерни за края на ХІХ и началото на ХХ векове или т.нар. Викторианска епоха. Затова тази част на градината е известна и като Викторианската градина. Защото има и друга градина и тя е наречена Градината на ХХІ век или Екологичната градина (Organic Kitchen Garden), създадена за да покаже съвременните технологии на подготовка на екологично чиста храна – открита официално през 2000 г. от Уелския принц. Тук е царството на пеперудите, привличани от специално подбрани сортове цветя и най-вече лавандула. Продукцията на тези градини е предназначена за целогодишна продажба в специализирания магазин и се използва в ресторанта на имението. А всяка година през пролетта и лятото се организират градински фестивали.

На излизане от градината минахме през фантазията с рози, наречена Pond Garden и се запътихме към Моста с чайната, създаден от Робърт Адам навремето с единственото предназначение да предложи кът за отмора и освежаване на обитателите и гостите на Имението Оудли Енд. Преди това обаче бяхме привлечени от “нещо”, което според учебниците по география човек би могъл да види само в Австралия – черни лебеди. Вероятно навикнали на туристическо внимание, те ни позволиха да ги снимаме.

Прекосихме отново река Кем - Чаеният мост сега се използва като сцена за камерни концерти - и в близост до отсрещната поляна, където обикновено се разполага публиката, открихме още едно “градинско забавление”, измислено от Робърт Адам. Елисейската (Райската) градина и водната каскада, предназначени да предложат отмора за душата и успокоение на духа.

След което се запътихме обратно към Сафрън Уолдън, надниквайки в реставрираната кухненска сграда на Имението Оудли Енд. Когато се намерихме отново сред колоните на Храма на Мира огледахме със знаещи очи пейзажа наоколо: умело режисираната от Способния Браун подредба на дървета и храсти; кръглия храм на отсрещния хълм, издигнат от Робърт Адам през 1764 г. в памет на Седемгодишната война (1756-1763) на територията на Европа; колоната Springwood на хълма отляво, издигната през 1791 г. в памет на лейди Портсмут. И се прибрахме. Ако ви остане повече време, можете да се повозите на железницата, разположена точно срещу билетния център.

За повече информация, погледнете във www.gardens-guide.com/gardenpages/_0193.htm.