Визитка

 

Официално наименование: Велико херцогство Люксембург

Държавно устройство: Конституционна монархия

Официален език: френски и немски

Религия: римокатолическа

Часова разлика с България - 1 час

Парична единица: EURO

Столица: Люксембург

Големи градове: Люксембург, Еш, Дикирх 

Територия: 2586 кв.км.

Население: 420 хил. души

Особеност: Люксембург е най-малката държава в Европейския съюз

Разстояние София - Люксембург - 1525 км

  

Това е сухата информация. Но онова, което тези данни не казват, е, че Люксембург може да се обиколи за по-малко от два часа. Разбира се, това е много условно. Онзи примерен пътешественик и отговорен турист, който държи да мине всички забележителности точка по точка, ще трябва да отдели поне седмица, за да може после да се тупа по гърдите, че познава тази държава джудже. На по-нетърпеливите обаче два часа ще са им напълно достатъчни, за да придобият приличен запас от гледки, да изщракат набързо трийсетина кадъра и да пият кафе с ликьор “Шарлота” в някое от заведенията на открито...

Онова, което е безспорно, е, че Люксембург си струва да бъде видян. 

Няма значение дали човек минава набързо, дали ще остане за два-три дни или цяла седмица. Люксембург е от онези спирки по пътя, които не бива да се пропускат. Обобщено нещата изглеждат така – тук природата е красива, а градовете са хубави.

Въпреки че звучи чудно, в столицата на парламентарната монархия Люксембург живеят едва 77 000 души. Всъщност доста по-стряскащо е, че цялото население на Люксембург е колкото един голям български град - 420 000 жители. Е, преувеличено е да се каже, че всички хора там се познават, но пък Люксембург е доказателство, че светът е малък и хората много често могат да се сблъскат едни с други.

 

Градът лесно може да се обходи. Той като че ли е

 

създаден за мързеливи разходки

 

а южният край на стария град, където се намират повечето от забележителностите, е пълен с паркове, които предразполагат към пикници и дълго следобедно пиене на кафе.

Между другото Люксембург не е място само за любители на лежерното настроение и откритите ресторанти. Великото херцогство е удобно място за онези, които обичат преходите, защото тук има много маркирани туристически пътеки за сериозни или по-леки преходи.

 

Населението има келтски, белгийски, римски и френски корени, затова говори нещо като германски диалект, френски и немски. Много от вестниците излизат на немски, а администрацията, парламентът и съдът използват френски език. В училищата първите шест години децата учат немски, а след - това френски и английски. Така че всеки гост се чувства като у дома си.

Уникална е историята на оцеляването на това място. Смята се, че още римляните са ползвали като свое стратегическо укрепление естествените стръмни склонове в долината на река Алзет, върху които през 963 г. граф Зигфрид, потомък на Крал Велики, построява своя Lucilinburhuc – в превод малък замък. Легендата е, че оттам тръгва и името Люксембург. Историците споменават, че през ХІІІ век възникналото около крепостта селище получава правата на град. Превратностите на европейската история през XV и XVI век тласкат Люксембург ту към Прусия, ту към Бургундия, ту към Испания. През 1815 г. Люксембург за първи път е обособен като Велико херцогство и е предаден на холандския крал Вилхелм Първи. По-късно Люксембург е въвлечен в конфедерацията Германски съюз и на пруските войски се разрешава да държат свой гарнизон в столичната крепост. Съюзът обаче се разпада през 1866 г. и гарнизонът започва да дразни Франция. През септември 1867 г. е подписан т.нар. Лондонски договор, който разпорежда прусаците да се махнат, а крепостта да се разруши. Провъзгласени са независимостта и неутралитетът на Люксембург.

 

Задължителните места

 

Местните забележителности са задължителна част от маршрута, дори човек да не си пада много-много по обиколките на музеи и крепости. Кметството, площад "Гийом II", паметникът на великата херцогиня Шарлота, управлявала страната от 1919 до 1964 г., дворецът на великия херцог, построен в 1574 г. в стил испански ренесанс, Площадът на армията, старата църква в града "Свети Улрих" и пр. - списъкът може да бъде продължен и още, но тези със сигурност попадат в графата “задължителен минимум”.

Друга местна забележителност тук са мостовете – има над сто и повечето от тях са впечатляващи като големина. Над долината Алцете на 86 м височина се вие мостът "Херцогиня Шарлоте", дълъг 355 м. Красив е и мостът "Адолф" – той се простира между реките Алцете и Петрус и е с височина 46 м.

От 1994 г. старият град Люксембург и крепостните му останки са под защитата на ЮНЕСКО.

Според една приказка природните и архитектурните забележителности на Люксембург съперничат на всичко, което има в съседните Белгия, Германия и Франция.

Най-лесният начин да се видят почти всички забележителности на столицата е да се тръгне по панорамния път "Вензел". Той се изминава пеш за около два часа.

Но само история не е достатъчна. Градът е модерен и носи всички белези на благополучие - модерни сгради, луксозни магазини и простор. Тук са и представителствата на Европейския съюз.

Страната е член на Европейския съюз от 1957 г.

 

Стандартът на живот

 

тук е много висок - брутен вътрешен продукт 38 700 долара на човек от населението. Добрият жизнен стандарт (на първо място по доход на глава от населението в света) и разположението на страната в сърцето на Европа привличат много чужденци да живеят в Люксембург. Според една статистика те наброяват над 35% от населението, като най-многобройни са португалците и французите, а след тях се нареждат италианците, белгийците и немците.

Люксембург е страната с най-голямо разпространение на мобилните телекомуникации в Европейския съюз. На всеки 100 граждани там се падат по 120 мобилни телефонни апарата. Основните отрасли са туризмът, търговията, услугите - най-вече банките и финансовите институции.

 

За люксембургската кухня

 

е типично използването на много свинско и дивечово месо, сладководна риба. Усеща се и немското влияние в местните специалитети от типа на кнедли от черен дроб с кисело зеле.

Бира - както местна (Mousel), така и белгийска, има навсякъде, а белите вина от долината на Мозел са особено ароматни. Качествените реколти са обозначени с етикета Marque Nationale.

Ако човек не е почитател на къмпингите, евтините алтернативи са малко. Къмпингите изобилстват, но предимно в централните и северните региони. Добри места са и общежитията, понеже те често са живописно разположени в съседство със замъци или над долини. Те обаче затварят за определени периоди през зимата.