Корсика винаги е имала две лица; и туристите винаги са виждали само едното от тях. Французите обичат да почиват на острова, но и те са главната причина за насилието, което цари там от 30 години, предизвиквано от малка група сепаратисти, желаещи независимост за родината си.

Лесно е да се види райската страна на Корсика. Островът е масив от гранит и магма, отстоящ на 168 км. от Франция и само на 90 км. от Италия. Скалисти планини се извисяват на 2700 м. по западния бряг, докато огрени от слънце лозя и плажове се разстилат по източния. Вътрешността на Корсика е назъбен интериор с толкова дълбоки и тучни долини, че обитателите им в продължение на векове живеели изолирано, освен когато някой род не си спомнял многогодишната вендета за откраднато преди 50 години пиле от друг род и влизали в схватка за отмъщение. В лешниковите гори на Кастаниция, малки селца и огромни къщи се притискат към планинските склонове, сякаш стоят на пост, готови да отблъснат нашествениците. А такива имало в продължение на 2000 години: гърци, картагенци, римляни, маври, генуезци и най-накрая – французи. Плажове, пустини и алпийски гори обгръщат острова и са онова, което корсиканците показват на туристите. Това разнообразие, ширнало се само на площ от 8.7 хил. кв. км. накарало преди време един американски дипломат, който имал къща тук, да възкликне: “Корсика – това не е остров – това е континент!”

Всяка година той привлича хиляди посетители. В края на ХХ в. Корсика се отвори за туристите. Хотелите и къмпингите израснаха около градовете и плажовете по брега, но вътрешността успя да запази някогашната си красота и девственост. С автомобил може да се пътува само по няколкото главни шосета, но по-навътре вече водят само тесни, криволичещи пътища между надвиснали скали от едната страна и дълбоки пропасти от другата. По тях не може да мине автомобил и това по същество е запазило природните красоти на Корсика недокоснати от цивилизацията на ХХ, а и да се надяваме ХХІ век. Ако искате да опознаете острова извън плажовете и претъпканите градове, не ви остава нищо друго, освен да тръгнете пеш, или, което е по-често срещано, да си наемете велосипед. Онези, които вече са идвали веднъж или са си направили труда да се осведомят предварително, носят на покривите на автомобилите си колелета.

Корсика не е голям остров. Дължината й е 160 км., а ширината – малко над 80 км. Но в нея съвременният турист ще намери всичко, за което мечтае - пясъчни плажове, романтични заливи с прозрачно море между черните скали, планини, чийто най-високи върхове са покрити с вечен сняг. Дълбоките долини с планински потоци наподобяват наситено зелени килими, а над тях се извисяват разсечени кафяви или сивкави скали, в които горят пламъчетата на пъстрите планински цветя. Всичко тук е ярко и цветно, а въздухът - изпълнен с някакъв особен аромат. Корсика не обича приглушените тонове – всичко трябва да сияе, независимо дали ще са червените чашки на алоето, гъстата зеленина на кедрите, или червеникаво-кафявите стволове на корковите дървета, чиято кора е обелена. И човешките жилища имат различен цвят, който се мени според оттенъка на околните скали, така че обикновените горски къщички изглеждат като израснали от тях.

Но зад тази романтика и див декор се чувства изтощителната борба за съществуване, за независимост, изнурителният труд на много поколения. За това свидетелстват малките нивички, обработвани с такова усърдие и упорство, градините и лозята на изкуствени тераси, обградени с каменни зидове. Тук виреят лимони, портокали, маслини, смокини.

Интересно е, че корсиканската природа запазва своята свежест, въпреки дългия период на суша. Може би помага влагата на морският въздух, освежаващият дъх на многото ручейчета и потоци, подхранвани от високопланинските ледници. Влагата поддържа буковите, дъбовите и боровите гори и гъстата, почти непроходима растителност. Островът е невероятно красив, но иначе доста беден. Повечето хранителни стоки и промишлени изделия трябва да се внасят. За нещастие в крайбрежните градове израснаха няколко малки завода, преди всичко в Аячо и Бастия, но те не предлагат достатъчно работни места. Затова младите масово напускат родината си. Във Франция има повече корсиканци, отколкото в Корсика.

Но индустриализацията едва ли е най-добрият начин за решаване на проблема с безработицата, при наличието на такава природа. Хиляди острови се издържат само от туризъм и Корсика би следвало да помисли в тази насока. Да положи усилия да привлече богатите туристи, а не хипарските банди от континента, които слизат на Корсика от корабите с “тонове наденици и кашони с бира и къмпират направо върху пясъка”, от които се оплаква самият президент на Асамблеята на Корсика.

Столицата Аячо на западния бряг се гуши в едноименния залив. Според легендата градът бил основан от троянския герой Аякс. След Ахил той бил най-бързият бегач между гръцките воини пред Троя. При ограбването й, той изнасилил пророчицата Касандра, макар че тя търсела защита при олтара на богиня Атина.

Атина се разгневила и при завръщането на Аякс от Троя, изпратила мълния срещу неговия кораб. Той се спасил с помощта на Посейдон на една скала, но не проявил скромност, а започнал да се подиграва на боговете, че оцелял въпреки волята им. С това засегнал дори Посейдон и той разцепил с тризъбеца си скалата и Аякс паднал в бурното море. От тази легенда произхожда и името на града.

Иначе Аячо е известен преди всичко като родното място на Наполеон, който удовлетворил желанието на майка си да го направи столица. Името на Наполеон се напомня тук не толкова от пиетет, колкото от меркантилни съображения. Спокойното градче с 40 000 жители през туристическия сезон се превръща в оживен град с препълнени улици. Човешки тълпи се трупат покрай павилионите със сувенири, половината от които са с лика или портрета на именитият им сънародник. Пред родната му къщичка се вият дълги опашки. Екскурзоводите преплитат исторически факти със семейни клюки и анекдоти, защото знаят, че хората обичат пикантните подробности от живота на известните.

Но култът, който се поддържа в Аячо към Наполеон, не е истинският герой на Корсика. Онзи, когото корсиканците истински обичат е Паскуале Паоли. Той като че ли олицетворява цялата история на острова, устоявал в продължение на векове на опитите да бъде покорен. Още през VІ в. пр. н. е. тук пуснали котва финикийците. След тях дошли етруските, гърците и картагенците, а през ІІ в. от н. е. – и римляните. Те завладели Корсика за 6 столетия и оставили върху нея латинския си отпечатък. След тях историята на Корсика е записала набезите на арабите. Населението постепенно се изтеглило във вътрешността, която с дълбоките си долини и пътеки, стигащи до отвесни скали, се превърнала в непревзимаема крепост. Тук действали други закони, различни от онези по крайбрежието, тук възниквали легенди за прочути разбойници и народни герои. Тук от любов към свободата се зародило силно партизанско движение начело със Сампиеро Корсо и Паскуале Паоли. Те избрали за свое седалище високопланинското градче Корте и създали независима демократична република. Тя имала свое управление, армия и дори университет. Макар и неофициално призната, там действително царяла свобода, защото никой не можел да пробие през дивия интериор на вътрешна Корсика, за да елиминира новата държава. Такива хора обаче се намерили 14 години по-късно, през 1769 г., когато французите завладели Корсика и изпратили един отряд наемници да се справи с непокорната република. Те успели, а Франция положила всички усилия, за да потисне стремежа им към демокрация. Паоли избягал в Англия. А който обича историческата символика, може да си припомни, че през същата година е роден и Наполеон. За младия Бонапарт Паоли бил образец, както и за всички корсиканци.

Днес може да посетите малкото планинско градче Корте. То е разположено в самото сърце на острова, на важно кръстовище на шосетата, вървящи от юг на север и от запад на изток. Ако пътувате с автобус от Порто на западния бряг, ще затаите дъх, когато пътят започне да се протяга над дълбоки пропасти и да се провира между отвесните скали на двете най-високи планини на Корсика – Монте Чинто – 2707 м. и Монте Ротондо – 2625 м. Върховете им са увенчани с бели снежни шапки, които искрят като купчина диаманти на фона на небето с цвят на минзухар. Тук корсиканската природа е толкова дива, че неволно извиква в съзнанието на пътниците легендите за разбойниците и националните герои и туристът се убеждава, че те не са толкова далеч от действителността. Тази природа ражда силни мъже и жени, а в дълбоките й дебри може да се случи всичко.

Корте е градче с 5 000 жители. Каменните му къщички и тесни улички, спонтанно преминаващи в стълбища поради стръмния релеф са разположени на скала над река Тавиняно. На върха й се издига стара крепост от ХV в. с укрепления и кръгли кули. В чест на Паоли централният площад носи неговото име, а с историята на неговата република можете да се запознаете в музея. Но днешният стремеж към независимост на Корсика, макар и подбуден от старите идеи, има други, социални и политически корени.