По подобие на кралското семейство и също като него, с някои неминуеми отклонения, Лондон пази своите традиции и онзи неповторим британски стил, който поражда у вас прелестното усещане, че сте в един различен свят. Независимо от възмущението на принц Чарлз заради направените груби архитектурни грешки, тази голяма метрополия е запазила по-добре от много други своята неповторимост за удоволствие на онези, които обичат смесицата от традиция, ексцентричност и достопочтеност. 

Повече от който и да е друг град в света

Литературата, киното и комиксите са наложили образа на един Лондон, затиснат от мъгли, населен от джентълмени, които разхождат бомбетата и чадърите си, сякаш са отличителни белези на рицарски орден.  

Британската столица днес е един от най-малко замърсените градове в Европа, добродушните полицаи откриха употребата на бронираните жилетки, гвардейците, при липсата на империя, няма какво да защитават и се превърнаха само в туристическа атракция, градът настръхна от небостъргачи, а сред double-decker-ите се стрелкат автобуси последен модел, произведени в Швеция. И все пак, на по-малко от час път със самолет от Париж, в Лондон се чувствате изумително различно. 

Първо, 

– тя не е отстъпила пред модерното, просто се е съгласила да съжителства с него. Банковите чиновници в Сити не са сметнали, че с ерата на компютрите трябва да се откажат от строгото си облекло. В пъбовете продължават да точат бирата на пинта (стара мярка за течност, около 1 литър) и да си поръчват уискито с невероятната мярка – 1/6 от джила (един джил = 0.142 л.). Съдиите продължават да носят перуки, а кметът – жабо от дантела. Но традицията не се съхранява само в подобни детайли. Посетителят ще я открие и в онези скромни или супер шикозни магазини, които ожесточено отказват да се модернизират.

Традицията се изразява и в грижливото съхраняване на наследството. Не стана нужда да се водят битки за запазване на Халите на Ковънт Гардън (за разлика от изгубената битка за Парижките хали край Бобур). А обновяването на пристанищната зона показа, че мрачните складове, построени със скучна утилитарна цел, могат да се превърнат в жилища или търговски центрове. 

От всички типично британски институции клубът е може би сред най-смайващите и респектиращи посетителя от континента

Родени от желанието на аристократите да се събират в комфортна обстановка с отбрано общество, да прекарват приятни часове сред себеподобните си и да споделят общи интереси,

Доайенът на лондонските клубове, Boodle’s Club, е основан в 1762 г. Днес се наброяват над стотина, като най-прочутите се намират в квартала "Сейнт Джеймс". Членовете дори биха могли да си живеят затворени през цялото време там, понеже разполагат с библиотека, читалня, игрална зала, столова и дори апартаменти. 

Членството в клуба не дава достъп единствено до материални привилегии. То е знак за принадлежност към определен елит, извор на самочувствие. Затова приемните условия са драконовски. И дума не може да става да тропате на вратата на Оксфордския или Кеймбриджкия клуб, ако не сте следвали в тези университетски градове, или пък да кандидатствате за Traveler’s Club, ако не сте пътешествали по света. За да бъдете допуснати, трябва да бъдете избрани с единодушие. Гласуването и днес се извършва с топки: бели - приемане, черни - отказ. Само една черна топка е достатъчна, за да бъде отхвърлен кандидатът, или иначе казано - blackballed.

Но Лондон не живее затворен в миналото! От двадесетина години насам архитектурата му показва необикновено обновяване. Белязани от постмодерния стил, вдъхновен от САЩ, много здания илюстрират търсене на монументалност, при която функционалната необходимост е съчетана с грижата за декоративни елементи: новият център Бродгейт край гарата на Ливърпул Стрий, изумителният застрахователен център в сърцето на Сити или Чайна Уорф (Китайския пристан), вдъхновен от складовете от миналия век с чугунени и стоманени структури. 

Духът на обновлението се изявява и в областта на културата. Новото крило на Националната галерия; Музеят на движещият се образ – уникална институция, посветена на анимирания образ, от латерна магика до последните аудио-визуални техники; изграждането на просторен театрален център на мястото на Шекспировия "Глобус", чиито основи бяха открити при една урбанистична операция – това са все доказателства за наситения културен живот на Лондон. 

А как да не припомним, че британската столица си остава и столица на елегантността? Тук са се появили шлиферът през ХІХ в. и минижупът през 60-те години на ХХ в.Днес несъмнено тонът на модата се подава от Париж. Но една разходка по Риджън Стрийт ще ви убеди, че шикът в облеклото си остава типично британска привилегия. 

Макар лирата да отстъпи водещата си роля на долара и на еврото, Лондонското сити си остава

след Ню Йорк и първият световен пазар на застраховки. Във връзка с тези свои стремежи британската столица лансира колосалния проект на Докландс: изграждането на нов бизнес град в изоставената пристанищна зона, най-близо до центъра. Въпреки трудностите, свързани с икономическата криза, това средище на деловия живот постепенно се превърна в реалност и днес свидетелства за явно съживяване.

От векове Лондон защитава призванието си на финансов център. Английският мегаполис не е престанал да развива всемогъществото си във финансовата област от времето, когато един търговец от Бишопсгейт, Томас Гришам, при завръщането си от пътуване до Фландрия в средата на ХVІ в. открил тук борса, каквато видял в Антверпен. Днес Фондовата борса извършва своите операции в кула от 24 етажа, в която властва компютърът. 

Сърцето на Сити е строгата Английска банка. Стигнали по тесните улички до нея, там ви очаква изненада:

както я наричат, е охранявана от пазачи, които подхождат повече на оперета, отколкото на сериозността на заведение, съхраняващо част от валутните резерви на стерлинговата зона. Опъната на плещите на здравеняци с военна стойка, униформата – яркорозов фрак, чиято "опашка" се разгъва върху строг черен панталон, в съчетание с доматеночервена жилетка и катранен цилиндър – е свидетел на традиция, чието начало ни отвежда към 1734 г., когато първият губернатор, някой си Хъблън, хугенот от френско потекло, обличал лакеите си в розови ливреи. Тази крепост е непристъпна за посетители, затова път онези, които се интересуват от парите, могат да проникнат отзад в музея на банката, чийто вход  е... безплатен!

Недалеч от там се намира Гилдхол, или седалището на гилдиите, както и Кметството, красива историческа сграда. Кметът се избира на празника на Сейнт Майкъл (Архангел Михаил) за едва година и трябва да отиде в Уестминстър да получи одобрението на кралицата. 

Сити прелива извън първоначалните си граници, за да се разпростре чак до новия квартал Докландс, истински нов град, в който живеят 65 000, а 70 000 прихождат на работа.

Днес финансовата мощ на Лондон не се поставя под съмнение.  

Близо 200-та банки контролират почти половината от сделките с еврото и долара. Доказателство за световното признание на Лондон като финансово средище е фактът, че там се намират повече чужди банки, отколкото в Ню Йорк или Токио. Общо 700 000 души работят в сектора на сделките и финансите, което ще рече – 100 000 повече, отколкото в самия Ню Йорк!

Посетителят на Лондон, независимо от сезона, не бива да пропусне да се разходи из парковете на британската столица и най-вече из Хайд парк в сърцето на Лондон, отделено от градините на двореца Кензингтън от красиви водни басейни, накичени с изразителното име Серпантината. На мъжете е разрешено да се къпят тук през цялата година, докато жените се допускат само от май до септември. 

В далечината е дворецът Кензингтън. Кралица Виктория го издигнала в памет на своя принц, в когото била лудо влюбена, нищо че сетне дала името си на една изключително пуританска ера. Напуснал този свят твърде рано, той все пак успял да й направи 9 деца. След смъртта му

изградила могъществото на империята и оставила неразрушим образ на британската монархия. Достатъчно е да прекосите улицата, за да получите представа за неговия стил, съзерцавайки кръглата постройка на Роял Албърт Хол, изградена според неоренесансовия идеал от онова време. Прочутата концертна зала е известна със своята лятна програма от 50-ина представления, последното от които се превръща в истински народен празник. Другите красиви сгради свидетелстват за тежката викторианска архитектура като Кралският колеж на органистите и Кралското географско дружество, откъдето Жул Верн пуснал своя герой Филеас Фог да обиколи света за 80 дни. 

Целият квартал е бил моделиран съобразно мащабния градоустройствен план от 1837 до 1901 г., когато са създадени сградите от английски тухли с червеникав оттенък и всички площадчета, които пешеходецът с удоволствие открива, са обозначени с подвеждащо разнообразие. Внимавайте, когато търсите някакъв адрес – едно име изниква на различни места в различни съчетания: square, crescent, terrace, garden, muse – площад, полумесец, тераса, градина, конюшня...

В този квартал имате избор измежду богатите колекции на Природонаучния музей – със значителен принос за разпалване на динозавроманията чрез грандиозната си изложба, "най-значителната от 250 милиона години насам", както подканя плакатът на фасадата, и несметните богатства на музея "Виктория и Албърт".

 Ако искате да останете в тежкарската атмосфера на викторианската епоха, прехвърлете се на три спирки с метрото до Грийн Парк, любимата територия за пазаруване на богатата буржоазия и аристокрация. Тук са разположени най-старите и 

чиито имена са синоним на качество и определен социален стандарт. Непоклатими институции, където клиентите се посрещат с невероятно внимание и любезности с аромата на отминали векове.

Разточителният блясък на старата слава, безпокойствието пред настоящето, подозрителността пред изградената обединена Европа: английската столица смесва жанровете, без никога да губи душата си. Затова Лондон е несравним!