В Ливърпул попаднах един дъждовен ден, когато човек се чуди дали водата пада от небето или се излива от Алберт Докс. Имах на разположение само 1 ден, и затова реших, че независимо от времето, трябва да разгледам града. И днес не съжалявам, защото 18 месеца по-късно, се оказа, че съм разгледал не само Ливърпул, но и Културната столица на Европа.

С подобно минало, не е чудно, че градът е избран именно за к у л т у р н а столица на Стария континент. Оттук тръгват не само легендарните "Бийтълс", но и не по-малко известни групи като Cream, Atomic Kitten, The Coral, The Farm и Frankie Goes to Hollywood.

Легендарният бийтъл Ринго Стар обяви на 11 януари Ливърпул за културна столица на Eвропа за 2008 г. Това е проект на ЕС, разработен с цел да се консолидира културата на континента и да се противопостави на американската. Всяка година се избира ново селище, а състезанието винаги е ожесточено, защото всеки град се стреми да покаже най-доброто от себе си и своя принос в световната култура. От 2000 година насам често два града биват определяни за "културна столица" и през 2008 г. Ливърпул разделя титлата си със Ставангер, Норвегия.

"Където и да съм живял през последните години, Ливърпул е родният ми град. Но сега е трудно да го познаеш. Той много се промени, но духът му остана същият, както в началото на създаването на Бийтълс", каза Ринго Стар.

И наистина Ливърпул отдавна не е онзи работнически, мрачен, сив град, какъвто е в представите на повечето хора. Вероятно заради дъжда ги нямаше и футболните запалянковци, които допринасят за лошата му слава. Иначе Ливърпул е разнообразен, енергичен и вълнуващ: ако не бе такъв, едва ли миналата година щеше да празнува

През 1207 г. крал Джон издава на малкото рибарско селище градска харта, с което го обявява за град. Оттогава Ливърпул извървява дълъг път до второто по големина населено място в Англия.

Интересите на крал Джон са насочени към Ливърпул заради възможността да го използва като изходна точка на походите си към Ирландия. Той започва да строи замък, /на мястото на днешната Castle Street/, макар че укреплението не бива завършено чак до 1237 г, 21 г. след смъртта му. В продължение на 400 години замъкът е надвиснал над Мърси, докато не бива повреден по време на Гражданската война в Англия, а по-късно изцяло заличен от лицето на земята. На негово място през ХVІІІ век се извисила катедралата "Св. Георги" която обаче не просъществувала дълго. През 1902 г. там бил издигнат Викториянският монумент, който през Втората Световна война е тежко бомбардиран, но напук на историята оцелява, зарит от буците пръст, които взривовете изравят.

Ливърпул е включен в Списъка на Световното културно наследство, най-вече заради своите докове, които изиграват съществена роля за разширяването на търговията на Британската империя и британското влияние, както и заради специфичната архитектура, която е нова за страната.

Ливърпул напълно може да се гордее с нея, макар че на пръв поглед, докато се разхождате по улиците на града, като че ли няма какво да привлече вниманието ви; истината е обаче, че Ливърпул има

с изключение на Лондон.

Най-голямата му забележителност естествено са двете катедрали – Англиканската и Метрополитън. Англиканският храм е най-големият в страната, с най-високите в света готически арки. Внушителният й интериор и екстериор и панорамата, която се открива от кулата й, винаги правят впечатление.

Когато човек встъпи за пръв път вътре, обикновено вдига глава и възхищението замръзва на устните му. Пространството е огромно, а арките по тавана сякаш потъват някъде във висините. В брошурите, които може да си вземете безплатно на входа, катедралата често се описва като най-голямата в Обединеното кралство, с

и т.н. Но описанието не е важно – важен е отпечатъкът, който тя оставя в сърцето на посетителя.

Пълна нейна противоположност е катедралата "Метрополитън" – символ на архитектурата на ХХ в., подобно на "Канделария", в Бразилия. Входът й е свободен, но типично по английски, много джентълменски ще ви поискат "дарение" от 3 лири; в крайна сметка парите отиват за поддържане на църквата. Тя отваря врати през 1967 г. Модерният й конусовиден дизайн, с многоцветните й прозорци, са в пълен контраст с криптата й, която датира от 1930 г.

Може да се спори дали катедралите или музикалните постижения на Ливърпул са по-голямата му атракция. Шляпайки в дъжда, ние решихме, че е най-добре да се приютим някъде и обсъждайки къде да бъде това, нашите английски приятели ни намекнаха за

"Голямата пещера" или "Подземната кухина" както може да се преведе името на заведението, отваря врати като джаз клуб през 1957 г, но става световноизвестен, едва когато "Бийтълс", една момчешка група, започва да свири в него. Тя изнася не по-малко от 292 концерта тук в началото на 60-сте год., преди да стане известна. Днешният Cavern Club се намира на същото място, където и преди 40 години, и е реконструиран, като са използвани оригиналните тухли. Входът е малък и почти незабележим, няма нищо, с което да ви направи впечатление в сравнение с останалите около него. Слиза се дълбоко под земята, а стълбата се завърта няколко пъти около оста си, преди да стигнете клуба.

Днес в него често има жива музика, като някои от групите отдават почит на "Бийтълс", а други свирят собствени парчета. Ние попаднахме на много добър дует, чийто стил се люшкаше между "Нирвана" и блуграс музиката, което, изненадващо при разликата в двата стила, звучеше добре. Срещу клуба е стената с платинените плочи на "Бийтълс", а на няколко метра встрани има скулптура на Джон Ленън.

След като останахме 2 часа в клуба, и установихме, че очевидно дъждът няма да спре, поехме през квартала със заведенията. Те са наредени едно до друго, но музиката не преливаше между тях. Много хора бяха излезли да подишат малко чист въздух навън, с халба бира в ръка, и отново се шмугваха вътре, където ги очакваше шумната компания.

второто по големина и значение в страната, е прозорец към останалия свят. Морското наследство на града се плиска от Трите грации при вълнолома до Музея по мореплаване "Мърсисайд" на Аблерт Докс. Само при пътешествие по реката може да се насладите на Трите грации – сградата на Ливър, сградата на Кунард и Пристанищната постройка.

Алберт Докс, естествено, не бива да се пропуска, след като според единодушното мнение на специалистите, показва най-доброто от Ливърпул. Открити през 1846 г. от принц Алберт, доковете включват най-голямата група от постройки от Първа категория в Англия.

Зад Алберт Докс се намира Музея на корабостроенето, където ще имате възможност, стига подобни занимания да ви допадат, да се наслаждавате на мореплавателското изкуство на англичаните на цели 4 етажа. Различни изложби ще ви покажат живота на корабите по време на кралица Виктория, Джордж ІІІ и други, когато Великобритания е била непобедима морска сила; важната роля, която Ливърпул е изиграл във Втората Световна война, животът на "Титаник" и още няколко английски легенди.

Тук може да видите някои от най-ценните регистри, изброяващи стоки, необходими на капитаните, тръгнали да откриват нови светове – 4 235 фунта сухари, 11 500 свещи, 200 пушки, допълнителни платна, за скъсаните при бури и т.н., корабни дневници, търговски тефтери, договори за покупко-продажба между английски и индийски търговец...

Днес Ливърпул не е отстъпил ни на йота от предишното си величие и с право може да се нарече Културна столица на Европа. През 2008 г. си заслужава да посетите Ливърпул не само заради дългия списък с културни прояви, но и заради дългия списък със забележителности, които ви подсказват, че тук няма да скучаете.