Галерията е част от читателските фотоистории в конкурса "ФОТО разкажи ни за ЕВРОПА" , категория "Европа на естетите".
Историите често следват стъпките на техния автор. Тази е донейде по-различна, защото разказва само за едно-единствено езеро (Тевното в Пирин), но в различни моменти от денонощието, през четирите годишни времена и при различни метеорологични условия. Започваме в един късен зимен следобед, в който наближаваме едва подаващия се изпод снега покрив на заслон Тевното езеро.
Галерията е част от читателските фотоистории в конкурса "ФОТО разкажи ни за ЕВРОПА" , категория "Европа на естетите".
Ако искате да станете част от нашата "Пътуваща в Европа общност", прочетете повече на страницата й.Наистина има много сняг, толкова много, че почти е затрупал дори високия кол с табелите към други интересни пирински места. След кратка почивка поглеждаме към великолепната Каменица, отрупана със сняг и галена от лъчите на рано залязващото зимно слънце. Време е да потърсим и вода в дълбокия цял човешки ръст изкоп над повърхността на Тевното езеро. Утрото е ясно, мразовито и... розово. Дълбоко под снега и ледовете все още спи Тевното езеро. А Каменица си е все там и все тъй великолепна, под първите лъчи на утринното слънце и последните милувки на луната. Космическа тишина и спокойствие царят навред. Връщаме се отново по същите места напролет. Снегът е отстъпил вече значителни територии, но все още се бори за своето постоянно присъствие. Облаците готвят интересни изненади... ...изненади за щастие много повече красиви, отколкото мокри, и наистина интересни. Току-що окъпана от отминаващата буря, планината е свежа и спокойна. Колко е странно, че точно най-красивите моменти (след дъжд) са и най-рядко съзерцавани - твърде много хора биха избрали сухото пред красивото, съзнателно или не. А понеже стремежът от време на време да изсъхваме не е съвсем неприсъщ и за нас, ето че се пренасяме бързо напред във времето към разгара на лятото. Красиви и крехки растения се радват на живота през краткото планинско лято край брега на езерото. И понеже все за него говорим - нека видим Тевното езеро отвисоко в цялото му великолепие. Качили сме се на близкия връх Момин двор и сме отправили взор на запад. Вдясно над езерото се издига Валявишкия чукар, а по-далеч и в дъното - Мозговишкия чукар - все интересни и важни (особено зиме и за добре подготвени планинари) подстъпи към този район. През лятото облаците и вятърът са някак по-различни, но все тъй красиви и приятни, особено като си представим ужасите на цивилизационната жега по-надолу. Снегът почти се е стопил, дори в най-скритите пазви на Каменица, лятото е вече господар навсякъде. Сравнително безоблачен залез над Тевното езеро. Вижда се ясно и кол от зимната маркировка по рида отзад, който се спуска от Валявишкия чукар. Първият есенен сняг се е появил вече тук-там. Каменица, също поръсена с есенен сняг, се оглежда в съвършено спокойните води на езерото на изгрев слънце. Изгревът е красив дори и когато... гледаме на запад. Сенчестият склон около нас е все още дълбоко замразен. Утринният скреж по тревичките край езерото напомня, че зимата вече се е запътила насам. В късната есен хората тук са малко, но красотата е още по-омайна. Донейде може би едното е свързано с другото... Вълните на езерото, може би не без участието и на леда през зимата, са оформили камъните по интересен начин. Надвечер вятърът отново утихва и езерото се превръща в съвършено огледало за пореден път. С наближаването на зимата времето става по-немирно, облаците променят пейзажа всеки миг... ...толкова често, че почти не ни остава време да откъснем поглед от тях и да се полюбуваме на другите прелести наоколо. Така завършва това кратко пътуване с нашата малка машина на времето, усърдно работила много години наред за събирането на тези прекрасни моменти в едно съвършено цяло.
Ако фотоисторията ви е харесала, гласувайте за нея! Тя участва в конкурса "ФОТО разкажи ни за ЕВРОПА", категория "Европа на естетите".
Станете част от нашата "Пътуваща в Европа общност", ако и вие сте срещнали красотата по време на пътуването си в Европа и България.