Галерията е част от читателските фотоистории в конкурса "ФОТО, разкажи ни за ЕВРОПА" , категория "Европа на откривателите". Ако искате да станете част от нашата "Пътуваща в Европа общност", прочетете повече на страницата й.
Пътешествието ни започва от Лисабон – един прекрасен и изискан град, в който можеш да откриеш винаги нещо ново като този колоритен ресторант, който се намира близо до Teatro da Trinidade и е запазил специфичната атмосфера на старинния манастир, в чиято сграда се намира. Докато чакаме за да заемем местата си, оглеждаме невероятно красиво декорираните стени – от едната страна са изобразени четирите стихии – въздух, вода, огън и земя, а от другата – четирите годишни сезона. Рецептата за специалната бира, която се сервира тук, се пази още от Средновековието.
Галерията е част от читателските фотоистории в конкурса "ФОТО, разкажи ни за ЕВРОПА" , категория "Европа на откривателите".
Ако искате да станете част от нашата "Пътуваща в Европа общност", прочетете повече на страницата й.
Отправяме се на едно пътешествие към малкото курортно градче Peniche (Пенише), на около 80 км от Лисабон, което винаги при споменаване се свързва с вълна. Крайбрежието е изключително притегателно място за сърф, уиндсърф и кайт, но при хубаво време дори през март огромните плажове са прекрасно място за разходка и съзерцание на безбрежния хоризонт. Именно там може да се почувства силата и величествената красота на океана. 
Малкият рибарски залив е приютил няколко лодки и рибарите подготвят своите такъми в очакване да излязат в океана или да придружат някой гмуркач. Заливчето е далеч от яхтеното пристанище, но е много по-приятно да се насладиш на тази гледка, отколкото на множеството луксозни яхти и лодки, които акостират в Пенише. 
Преди да напуснем Пенише, се отклоняваме към Cabo Carvoeiro, откъдето се открива фантастична гледка към причудливите скали, заливани от бурни вълни на океана. В далечината може да се различат контурите на Берленговите острови, отстоящи на около 12 км от брега – един малък архипелаг, състоящ се от 5 необитаеми острова. Berlenga (Берленга) е най-големият от тях и след 1981 г. е обявен за национален резерват със защитени растителни видове и птици. 
На следващия ден пътешествието ни продължава към едно много свято за католиците място – Fátima (Фатима). На 13 май 1917 г., сред полето Света Дева Мария се явява на 3 пастирчета – Лусия, Жасинта и Франсисшко, повелява да се явяват пред нея на всяко 13 число от месеца и им поверява 3 тайни, като съдържанието на третата и до днес остава обект на спорове. Много години по-късно явяването е признато от Ватикана, като папа Йоан Павел ІІ съдейства много активно за изграждането на комплекса и превръщането му в място за свято поклонение. 
Площадът е огромен и по цялото му протежение са изградени специални пътеки, по които молещите извървяват на колене цялото разстояние до катедралата. Едната част на комплекса носи духа на класическите катедрални храмове, а другата (проектирана от архитект православен християнин) е издържана в модернистичен стил, изчистен от всички познати традиционни символи. Служби се провеждат няколко пъти на ден, като огромната зала е препълнена с хора, отправящи молитви и търсещи изцеление на душата и тялото. 
След продължително пътуване пред нас се разкрива панорамна гледка към старинното градче Óбидош. Белите къщи сякаш все още се нуждаят от закрилата на внушителната средновековна крепост, но предизвикват да бъдат опознавани по-отблизо. 
Гледката, която се разкрива от височината на крепостта на Óбидош, е завладяваща. Домът на кралиците, така е наричано това градче-музей. Все още е възможно да се разходиш спокойно, без да се сблъскваш с тълпи от туристи по тесните средновековни улички, покрай белите къщи, обградени с красиви градини и висящи цветя. 
Óбидош и околностите му са известни с производството на специална напитка, наподобяваща вишновка, която имаме удоволствието да дегустираме в едно семейно миниатюрно ресторантче с невероятна атмосфера. 
Синтра - лятната резиденция на бившите португалски крале. Множество от дворцовите сгради сега са превърнати в музеи или луксозни хотели. Разположено на 7 хълма, наричани Лунните планини, градчето е потънало в зеленина и е изключително добре поддържано. 
Гледката ни привлича неустоимо със своята романтика и ни отвежда макар и за кратко в един друг приказен свят на дворци, кралски величия, аристократични обноски. Лорд Байрон е обожавал Синтра, както и чичото на нашия цар Фердинанд, който купува бивш манастир и прилежащите му имоти, превръщайки го в едно имение (Пена), съчетаващо причудлива архитектура и паркове. 
Твърдо сме убедени, че трябва да опитаме от великолепните сладкиши на Синтра. Възпира ни единствено фигурата на една възрастна жена, която с повече въображение може да бъде възприета като наша баба Яга или като злата вещица, очакваща ни само да вкусим от изкушаващите небцето сладости и да ни пъхне в някоя старинна фурна… 
Монументалният комплекс – статуята на Исус и малкият катедрален храм се възправят на зашеметяваща височина, което ги прави видими от почти всички страни на отсрещния бряг на река Тежу и Лисабон. 
Мостът "25 април". Името му е свързано с "Революцията на карамфилите", избухнала на 25 април 1974 г. и сложила край на диктатурата на Саласар и неговите сподвижници. 
На път към комплекса Експо`98 ни впечатляват разнообразни по своята архитектура сгради и ни отвеждат в един ултрамодерен Лисабон. 
Това е само един елемент от цяла поредица последователно поставени съоръжения, представляващи вулкани от вода. Първият изригва внезапно, като постъпателно се включват и останалите. Преживяването е невероятно. 
Още едно архитектурно чудо в комплекса Експо`98, за проектирането на което първоначално са поканени множество светила в световната архитектура. Впоследствие те отказват да приемат, аргументирайки се, че е невъзможно построяването на подобно съоръжение, представляващо извит покрив, без да бъде подкрепено със съответните носещи колони, именно в точката на най-голямата тежест. За голяма гордост на португалците с проекта се заемат местни архитекти, доказвайки, че невъзможното е възможно. 
Бившата вече телевизионна кула скоро атрактивно ще се впише в изграждащата се сграда на нов суперлуксозен 5-звезден хотел. 
Комплексът Експо`98 е много впечатляващ. Архитектурата е модернистична, а в дъното се вижда гарата. До нея като стражи се извисяват двете кули, оприличавани на кораби. 
Цяло щастие е, че в близост до комплекса Експо`98 е изграден кабинков лифт, с който може да се насладиш на спиращата дъха гледка отгоре, а слизайки да изпиеш чаша ароматно кафе, оставяйки се да бъдеш погълнат от синевата на реката и небето над нея. Може да се отиде и на вечеря в някое от многобройните ресторантчета, но само някои от тях предлагат едни от най-изисканите рибни специалитети - бакаляо с любимата на португалците риба треска, която впрочем се лови във водите на Норвегия. 
Мостът "Вашко Да Гама", най-дългият в Европа, е впечатляващ с изяществото и красотата си. 
Тази тераса все още пустее, но съвсем скоро ще се изпълни с хора, готови да прекарат часове, вперили поглед във великолепната гледка към града и реката, осъзнавайки, че дори такива кратки красиви моменти могат да те направят напълно щастлив. 
Залезът докосва вече покривите на розовия Лисабон. 
Пътешествието ни завършва със закуска в една екзотична сладкарница - старинна и облицована със специфичните за Португалия азулежус – цветни керамични плочки със стъклено покритие. Градските легенди разказват, че рецептата за приготвянето на крема на сладкишите датира повече от 100 години и се предава само по мъжка линия – от баща на син, никога на сестри, съпруги и други от женски пол. Пазителите на тайната рецепта никога не пътуват заедно, за да може при инцидент поне един да запази рецептата.
Ако фотоисторията ви е харесала, гласувайте за нея! Тя участва в конкурса "ФОТО, разкажи ни за ЕВРОПА", категория "Европа на откривателите".
Станете част от нашата "Пътуваща в Европа общност", ако и вие сте били откриватели по време на пътуването си в Европа и България.