Галерията е част от читателските фотоистории в конкурса "ФОТО, разкажи ни за ЕВРОПА" , категория "Европа на естетите". Ако искате да станете част от нашата "Пътуваща в Европа общност", прочетете повече на страницата й.
Моят град. Древен, напластил епохи, събрал хора от различни етноси, безкрайно чаровен, все те тегли назад, когато си далече. Античният театър е едно от най-разпознаваемите му лица, място, където не ти трябва много въображение, за да се почувстваш като древен римлянин.
Галерията е част от читателските фотоистории в конкурса "ФОТО, разкажи ни за ЕВРОПА" , категория "Европа на естетите".
Ако искате да станете част от нашата "Пътуваща в Европа общност", прочетете повече на страницата й.
Свръхактивно участие в конкурса "ФОТОразкажи ми за Европа" налага промяна на условията му
Друго знаково място – Джумаята, с паметника на набедения за основател на града Филип Македонски. 
Любимата ми улица е "Иван Вазов". Мечтая един ден да видя всичките й къщи реставрирани, в пълен блясък, а колите да са изчезнали от пейзажа. 
Дворът на църквата "Света Петка". Мир и ухание на два метра от оживено кръстовище. 
Митрополитската църква "Света Марина" е на тиха малка уличка, която сякаш пази някаква много важна тайна. 
Затова пък "Главната" е винаги оживена и открита. Пейките, поставени насред пешеходния поток, са радост за любопитния, изморения от обикаляне по магазините или любителя на сладолед от уличен автомат. 
Тези пейки пък ги наричаме "копчетата", видимо защо. Намират се на площада пред общината. Харесвам пейки, те са начин да одомашниш улицата, да придадеш уют на градското пространство и да очертаеш неговия стил. 
Ето това пространство, видимо от прозореца ми, обаче нямаше такъв късмет. Преди години със семейството ми купихме и поставихме пейки на тази и съседна площадка, посяхме райграс и зеленина наоколо. Успявахме да се борим известно време за запазването им, но битката беше неравностойна и резултатът към момента е този. 
По волята на съдбата от година насам прекарвам доста време в друг европейски град, даже столица. Ето едно от неговите туристически лица – килим от цветя на Големия площад. 
Най-известният символ на града, в случая изработен от шоколад, захапал любимо местно лакомство. В оригинал това момченце е малка скулптура, украсяваща едно фонтанче и го наричат Manneken piss. Казват, че олицетворявало свободния дух на жителите на тази страна. 
Друго, течно, местно "лакомство" и национална гордост си има музей. Бирата, която сервират там, е наистина страхотна. 
Често срещана гледка по уличките с магазинчета, галерии и бирарии. 
И... пейки! Тази прекрасна сграда е скътана в централната част на града, а пейките пред нея са толкова неочаквано удобство, че напълно разбирам безгрижието, което излъчва поседналата двойка. 
Ветровита пейка в парка "Елизабет". Тук има много такива. Паркове и ветровити пейки в тях. 
Е, има и скътани. Като тази в Ботаническата градина. 
Артистична пейка на Хълма на изкуствата. Плакатите, с които е облепена, приканват минувачите да поседнат за малко, да се откъснат от забързания ритъм на градския живот и да помислят за важните неща. 
Пейка с "българска следа". Не е шега. Намира се на една детска площадка. 
А това е гледката от прозореца ми в чужбинското ми жилище. Пейката се появи един ден през пролетта на полянката, разбрах, че била на съседи. Дървена, сгъваема. 
Децата често играят край нея, възрастни също ходят да поседят на припек. Виждала съм и тийнейджъри да водят оживени разговори, веднъж две семейства от съседни къщи си правиха парти на полянката с куп тичащи хлапета. 
Хората местеха пейката според движението на слънцето и нуждата от неговите лъчи или пък от сянка, в зависимост от времето. А аз все я мислех – дали няма да я открадне някой или да я счупи. 
И един ден се случи нещо такова – облегалката й се беше откачила от едната страна. Съвсем скоро след това се появи един мъж с куфарче с инструменти, закрепи дъсчицата и си отиде. 
Мислех си, че може би сега ще си я приберат. Не, ето я, стои си до днес. Върбата, която през пролетта беше окастрена, сега е пуснала клони почти до земята.... 
...а листата на дърветата започнаха да пожълтяват и да капят върху безупречната зелена ливада. Малко ми е тъжно, като я гледам тази пейка, но искам да вярвам, че някой ден и аз ще мога да сложа една такава на полянката зад блока в моя град и тя няма да изчезне и няма да бъде повредена. 
Засега обаче по-добре да се поуча от ето този пример за практичност и изобретателност. Това всъщност е любимата ми пейка от всички пейки. Тя се намира в моя град, на улицата в един квартал, където лесно можеш да се объркаш, а надписът отгоре гласи: "Бъди приятел, не вдигай шум по улиците на Капана!" 