Европейският езиков портфейл е една от основните стъпки, която ще улесни свободното движение на хора в рамките на Европейския съюз. Същевременно обаче той се явява и един от главните инструменти на Съвета на Европа за запазване на културното и езиково разнообразие на европейските страни.

В България неговото въвеждане e цел на проекта “Европейският езиков портфейл: утвърждаване на професионално-ориентираното чуждоезиково обучение през целия живот”. Проектът се осъществява от 2000 г. в рамките на програмата за професионално обучение на ЕС “Леонардо да Винчи”.

По него работи широк консорциум, включващ няколко от най-авторитетните европейски институции в областта на езиковото образование: Berufsfortbildungswerk in Heidelberg (OF), Германия; Universite de Sciences Humaines de Strasbourg, Institute de Traducteurs, d'Interpretes et de Relations Internationales (U), Франция; Instituto Tecnico Commerciale per Geometri e Periti Aziendali e Corrispondenti in Lingue Estere (O), Италия; Centre for Information on Language Teaching and Research (OF), Великобритания.

Координатор на проекта е Факултетът по чужди езици към СУ "Св. Климент Охридски, а контрактьор е Университетската асоциация за западни езици. Какво представлява Европейският езиков паспорт и какви възможности отваря както за пътуващите извън границите на страната, така и на работното място за служителите и техните работодатели, разказва ръководителката на проекта гл. ас.д-р Мария Стойчева от катедра “Западни езици”, ФКНФ, СУ “Св. Климент Охридски”.

-------

В: Какво представлява Европейският езиков портфейл?

О: Европейският езиков портфейл е документ, който е разработен от Съвета на Европа (СЕ) и е много тясно свързан с обединението и междукултурното сътрудничество на европейския континент. Счита се , че езиковото общуване е много важно за обединението на Европа, за да се получи необходимото спояване. Езикът се възприема не само като средство за общуване, но и като носител на културна традиция. В последно време се дава голям приоритет например на изучаването на езици извън най-често използваните, като английски, френски, немски, за да се запази културното разнообразие на континента. От друга страна Европейския съюз посочва в една от директивите си, че всеки европейски гражданин трябва да знае поне още два европейски езика освен родния си. Европейският езиков портфейл е документ, който реално ще подпомогне процеса на определяне на целите и методите на чуждоезиковото обучение и взаимното признаване на нивата на владеене на чужди езици на европейския континент.

В: Съветът на Европа и Европейският съюз съгласуват ли по между си стратегиите си в областта на изучаването на чужди езици?

О: Да, Общата европейска рамка на владеене на чужди езици се приема като основа за взаимното признаване на езиковите квалификации. С резолюция на Европейския съюз от ноември 2001 година се препоръчва използването на този инструмент на Съвета на Европа в системите за валидация на езиковите компетенции.

Преди около 10 години не е имало в Европа обща система за оценяване на изучаването на чужди езици. Големият принос на Съвета на Европа е , че разработи на основата на задълбочени научни изследвания и много широки консултации документ “Обща европейска рамка за нивата на владеенето на чужди езици”, който определя ясни стандарти в процеса на чуждоезиковото обучение и за оценка на постигнатото по сравним начин на международно равнище. Той въвежда 6 скали с три основни нива. (А1, А2, В1, В2, С1, С2).

Друг важен момент в рамката е, че тя е притежава много положителен елемент на мислене. Първото ниво е много ниско. Години наред на това първо ниво не се придаваше никаква стойност. Днес посланието на Съвета на Европа е, че колкото и малко да знаете един език, това е ценност, която трябва да се отчита, и която има стойност. Също така ако обърнете внимание, всички нива започват с израза “Аз мога …” и това също създава нова обстановка в чуждоезиковото обучение. Досега търсихме грешките, когато правехме тестовете, като че ли се наблягаше на какво не може да прави един човек. Докато сега се акцентира на това, когато учиш чужд език да видиш какво можеш да правиш с него, какви задачи можеш да изпълняват, в какви ситуации можеш да се справяш успешно. И не само това, но и да имаш система за самооценка на знанията си на чуждия език, който изучаваш. Има много ситуации в Европа, когато можеш да знаеш много добре даден език, но да нямаш документ, доказващ знанията ти. Важност придобиват и онези езици, които научаваме или изучаваме извън образователната система – които се говорят в семейството, които сме усвоили по неформален начин. С новата система, човек може да докаже владеенето на различните езици, които не е изучавал на курсове, училище или в университета, а например поради етническия си произход или други обстоятелства в живота му.

Наличието на много различни сертификати за владеенето на чужд език досега водеше до объркване или неяснота за неспециалистите в чуждоезиковото обучение относно реалните възможностите на притежателя им. Това е особено важно при търсенето на работа. Същественото в тези ситуации да е прозрачно и ясно какви задачи можеш да изпълняваш, с какъв тип информация можеш да боравиш, с какви ситуации можеш да се справяш. Това се отнася и за двете страни: и за работодателя и за търсещия работа.

В: Тази система за самооценка действа ли в момента в Европа?

О: Да, тя в момента се разпространява. Скалата е нормата, въз основа на нея се разработва европейския езиков портфейл. Политиката на Съвета на Европа е насочена към въвеждането на портфейла във всички европейски страни. Съветът на Европа е междуправителствена организация, която работи на ниво правителства на отделните страни. Искам да кажа , че поради това може да се очаква навлизането на портфейла във всички европейски страни. Счита се, че европейският езиков портфейл е първият документ на СЕ насочен директно към отделния гражданин. Той е личен документ на отделния европейския гражданин. Съществуват разработени и валидирани портфейли за различни възрасти и цели: детски езикови портфейли, портфейли за професионални цели и т.н. В различните страни портфейлите са различни, но има няколко основни неща, които трябва да присъстват.

Първото, това е езиковият паспорт, който е стандартен за всички европейски страни, в който е включена скалата за самооценка, така че всеки да може сам да прецени не само какво може, а и какво трябва да постигне. Следващата много важна част - Езиковата биография - включва резюме на всички ситуации, в които си учил езика и на всички форми на общуване с този език и какъв опит имаш в използването на езика в ситуации на между културно общуване. Тук може да се отрази националната специфика на образованието. Тя има две основни функции. Едната е притежателят на езиковият портфейл да регистрира къде и какво е учил. Другата е, че това може да помогне много на следващия преподавател да види какви са досегашните знания на бъдещия му ученик и да се ориентира в това какво ще му е необходимо в бъдеще. Ние в университета постоянно се сблъскваме с това, че самите обучаващи се нямат навика да регистрират напредъка си и да търсят последователно развитие. Много хора непрекъснато повтарят едни и същи курсове, което е загуба на време и липса на прагматичност.

Езиковата биография съдържа и много по-точни описания на отделните нива, които са разбити на под-нива и дават много детайлна информация за какво и как мога да правя на съответния език. Тази част съдържа и някои специфични елементи. Например, в детския портфейл има различни неща, които да накарат детето още от най-ранна детска възраст да разсъждава как трябва да учи, какво трябва да учи, да регистрира напредъка си. Това спомага за изграждането на нов тип учене на езиците.

В: Значи езиковият портфейл присъства от най-ранна детска възраст в живота на европееца и той го носи и попълва през целия си живот или е документ, който служи само при пътуване и престой в друга страна?

О: Езиковият портфейл се попълва постоянно, той е собственост на притежателя му и спомага за създаване на ново отношение към изучаването на чужди езици. Но той е много полезен, когато в страната или в чужбина трябва да покажем нивото на владеене на някакъв чужд език. Тук третата част на портфейла може да е много полезна. Тя се нарича езиково досие, в което се държат всякакви примери и материали, които да докажат нивото на владеене на чужд език. Това може да са писмени разработки, дипломи и сертификати, записи или други електронни носители, препоръки от различни места. Тази част е много важна за целите на професионалното развитие.

В: Има ли вече български вариант на Европейския езиков портфейл?

О: Първият български портфейл, който разработваме в момента е за целите на професионална сфера - “Европейски езиков портфейл за професионални цели”. Той е необходим на самия човек, който иска да знае в каква посока трябва да се развива, на обучаващите го, и особено за неговия работодател, който трябва да знае на какви езикови умения на служителя си може да разчита. Ние сме убедени, че той ще се превърне в много важен документ за професионалното образование, обучение и развитие.

Разработването на българският портфейл за професионални цели се осъществява в рамките на проект по програма Леонардо да Винчи. Три са целевите сектори на проекта, които считаме, че за България са съществени. Това са туризмът, банки и финанси и местна администрация. Туризмът е естествена целева група и там езиковите умения са задължителни. Във финансовата сфера вече също се ползва изключително много информация на чужд език. Особено важен елемент тук е местната администрация, на която тепърва предстои да работи в международни проекти към предприсъединителните фондове. Разработват се и много местни проекти с чуждестранни организации.

Работата по проекта премина през няколко основни етапи. Първо направихме проучване за потребностите от чуждоезиково обучение в трите целеви сектора. Проучването включва така наречените езикови одити, което означава да навлезем в дълбочина в материята на дадена професия, какви задачи се изпълняват, с какво се сблъскват хората упражняващи тази професия и т.н. Въз основа на така получените резултати, направихме описания на това какви езикови умения са нужни на различни нива и различни позиции. Така създадохме езикови профили на основните длъжности в целевите сектори. В тези езикови профили се посочват както задачите, които следва да може да изпълнява съответния служител в контакт със чужденци, както и подробно се описват нивата, които са необходими с оглед на писмените, говорните умения, уменията за четене и прочие. Такива профили има разработени за професии като администратор в хотел, туристически агент, аниматор в хотел, мениджър и други в туризма, както и за основните длъжности на служителите в банка или в местната администрация. Това е полезно както за човека, който иска да бъде нает на такава работа, така и за работодателя.

В: Кога се очаква да приключи проектът и как резултатите му ще стигнат до хората, работещи в тези сектори?

О: Проектът ще приключи декември месец. Ние работим с три институции в България: Българската асоциация на туристическите агенции, Сдружението на общините и с Центъра за обучение и развитие към Булбанк и ОББ. Така че те вече се ползват от продуктите, разработени в рамките на проекта.В момента имаме вариант на българския езиков портфейл и се надяваме до 1 май да го представим на Съвета на Европа. До средата на юни ще можем да предоставим документа на различните сектори, които ще могат да го ползват.

Трябва да посоча, че резултатите от проекта имат не само значение за България, но и европейско измерение. В този проект участват няколко страни: Софийски университет “Св.Климент охридски” и “Университетската асоциация за западни езици”, БАТА, Катедра по западни езици на университета, една от големите организации, осигуряващи професионално обучение в Южна Германия BFW, Институтът за преводачите и международни отношения в Страсбург, едно от водещите училища за професионално обучение в Милано, Професионалната организация за езиково обучение в Англия. Разработеният в рамките на проекта европейски езиков портфейл ще бъде приложен както в България, така и в Германия и Италия.

В: Този портфейл само за целите на трите целеви сектора на проекта ли ще бъде или ще може да се ползва и в други сектори?

О: Не, той ще бъде общо професионален и ще може да се ползва във всички сектори. Тясната ни работа в трите целеви сектора бе основата за разработването на документ, който е приложим и полезен за целия професионален сектор.

---

Още по темата:

Още за проект “Европейският езиков портфейл: утвърждаване на професионално-ориентираното чуждоезиково обучение през целия живот”

Европейски езиков паспорт на сайта на Съвета на Европа

Трите основни нива и шестте скали на Общата европейска рамка за нивата на владеенето на чужди езици

Видове Европейски езикови портфейли