Най-древната професия или най-древната форма на потисничество? Проституцията още не може да намери единно определение в европейските страни, а политиките на различните страни варират от категорично отрицание (Швеция) до приравняване с останалите професии (Холандия).

Време е секс работниците да бъдат включени в дебата!

„В политическите дискусии за проституцията и в медиите акцентът винаги е бил поставян върху трафика, сексуалната злоупотреба с деца и морaлния упадък. На секса като работа се гледа или като престъпно поведение или като сексуална злоупотреба. В услията си да намерят решение, политиците прилагат мерки, насочени срещу проституцията и срещу миграцията, без да взимат предвид как тези мерки ще засегнат живота на секс работниците и тяхната сигурност. Те не се вслушват в мнението им и игнорират техните права. Време е секс работниците да бъдат включени в дебата!”

Това се казва в Декларацията за правата на секс работниците в Европа, която бе представена на конференция в Брюксел през месец октомври, 2005 г. Целта на конференцията „Сексуалната работа, човешките права и миграцията”, според нейните организатори от Международния комитет за правата на секс работниците в Европа (ICRSE) е да промени дебата за трафика на жени в дебат за правото на труд, миграция и човешки права.

Германия – „супер публичен дом” отваря врати за футболното първенство

Когато става дума за проституция обаче неминуемо присъстват и двете страни на този дебат. В Германия, където това лято ще се проведе световното футболно първенство, подготовката за посрещането на хилядите футболни фенове върви с пълна сила.

Наскоро в Берлин в близост до основния футболен стадион беше открит „супер публичен дом” със 70 стаи и капацитет за обслужване на 700 клиенти на ден. В Хамбург се подготвя инфоцентър, който ще работи 24 часа на ден и ще има преводачи за чуждестранните проститутки.

Междувременно в средата на януари 2006 г. депутатите в Европейския парламент представиха на Германия доклад с превантивни мерки срещу очаквания трафик на жени по време на футболното първенство там, което се очаква да привлече не само футболни запалянковци, но и трафиканти на хора.

Стъпката беше предприета , след като организации за правата на жените алармираха, че между 40,000 и 100,000 момичета вероятно ще бъдат вкарани в страната с цел проституция по време на шампионата.

Проституцията в Германия е легална в някои градски зони, но с очакваните хиляди футболни фенове, „местните жрици на любовта” ще се окажат недостатъчни. Най-вероятно „подкрепленията” ще пристигнат от съседните източноевропейски страни.

Представители на женски и църковни организации планират по този повод кампания за запознаване на футболните запалянковци със съществуването на насилствена проституция. Кампанията „Червен картон за насилствената проституция” обаче не получи подкрепата на футболните отбори и организации.

Германците още помнят случая с известния тв водещ Мишел Фридман, който през 2003 г. бе разкрит като клиент на една берлинска "агенция", предлагаща и "природно похотливи украинки". По-късно се разбра, че момичетата, които Фридман е поръчвал са били карани насила да проституират. Водещият бе обвинен само за употреба на кокаин, за което трябваше да плати глоба от 17 400 евро.

Великобритания – път на „мини-публичните домове”

Пак през януари тази година стана ясно, че британското правителство подготвя проект, който предвижда проститутките да работят по две-три в апартаменти - т.нар. „минипублични домове”. Целта е да се премахне проституцията по улиците и да се защитят секс-работничките от опасностите, които ги дебнат там.

Още през 2005 г. бившият вътрешен министър Дейвид Бланкет предложи създаването на специални зони, обозначени с червена светлина. Неговият наследник обаче, Фиона Мактагарт, отхвърли тази идея, тъй като според нея осъществяването и ще засегне хората, живеещи в близост до тези зони.

Освен „мини- публичните домове” сегашният вътрешен министър предвижда засилване на мерките, които да помогнат на проститутките да се справят с проблми като алкохолизма и наркотиците.

Идеята на Бланкет обаче срещна приемственост в градския съвет на Ливърпул, който миналата година одобри план за създаване на зона на "червените фенери".

Идеята е тя да бъде разположена в индустриалния район, за да не създава проблем за гражданите, живеещи в близост до нея, но да бъде лесно достъпна с кола и градски транспорт. Предвижда се дори откриването на паркинги в нея.

В зоната ще има постоянно полицейско присъствие, специални камери за наблюдение, а входовете и ще бъдат охранявани. Работничките ще имат достъп до здравен и социален център. Извън нея обаче те няма да имат право да практикуват професията си.

Идеята тепърва трябва да бъде представена в министерството на вътрешните работи, което ще подготви законопроект, регламентиращ съществуването на зоната.

„Безмилостната” Швеция

Проституцията е нарушение на човешките права! Женското тяло не е нито за продан, нито за покупка.

Това е позицията на страната бастион на феминизма – Швеция, където под ударите на закона попадат клиентите на проститутките.

Швеция е единствената държава, която официално е признала, че проституцията е пречка на равенството между половете и форма на насилие срещу жените.

Твърдият закон срещу клиентите на проститутките е приет в края на 90-те години. Основание за него дава и един трагичен случай, който разтърси шведското общество. През 1999 г. 15 годишната литовка Лилия слага край на живота си като скача от мост в Малмо. Става дума за момиче, което попада в мрежата на мафията и бива „изнесено” в Швеция, където е насилвано да проституира. Изнасилвана и пребивана в продължение на няколко седмици, тя успява да избяга, когато сутеньорът и забравя вратата отключена. След като тича из града без да знае къде да отиде тя стига до моста на магистралата и слага край на живота си.

Шведското общество е единодушно – виновни са и клиентите, възползвали се от момичето. И тъй като никой не може да докаже дали един клиент е знаел, че дадено момиче проституира насила, под удара на закона попадат всички, които се възползват от платени секс-услуги.

Според проучване в страната през 2004 г. около 80% от населението подкрепя този закон. А новите поколения растат с убеждението, че женското тяло не е стока и проституцията е нарушение на човешките права, твърдят феминистките организации в Швеция.

В Холнадия – работа като всяка друга

Холандците обаче гледат на нещата далеч по-прагматично. След като един порок не може да бъде изкоренен от обществото, то по-добре обществото да печели от него. В страната на лалетата на секс работничките са дадени пълни трудови права, като по този начин секс индустрията е приравнена към другите видове трудова дейност.

Идеята е проститутките да изпълняват „задълженията си” при по-добри работни условия и повече сигурност. Трудовото законодателство в страната обаче забранява наемането на работа на чужденци без надлежното разрешително за това, а много от проститутките, пристигащи от Изток, са без необходимите документи за престой. В крайна сметка голяма част от секс работничките продължават да работят нелегално и остават извън закрилата на закона.

Проституцията - законна или незаконна?

Дилемата остава и за самите проститутки. "Никой не избира тази професия по желание, а защото няма алтернатива. Добра идея е да ни бъде позволено да работим законно на специални места. От друга страна обаче наемът на помещение ще ни принуди да работим два пъти повече”, обяснява Джени, 54 бритaнска проститутка, цитирана от в. „Куриер интернасионал”, по повод идеята на британското правителство за узаконяване на „мини-публичните домове”.

---

Знаете ли, че според „Уикипедия” :

За пръв път данък върху секс услуги се налага в древна Гърция.

Проституцията не се среща само при хората. Шимпанзетата Бонобо използват секса като услуга срещу получаването на храна. Пингвините пък си доставят сексуални удоволствия срещу достъп до подходящи места за гнездене.