- Изпитите за работа в европейските институции се промениха коренно през 2003 г., когато се създаде Европейската служба за селекция на служители (EPSO), която организира и провежда конкурсните процедури и подбира кандидатите. Голямата роля на EPSO е, че установи един вход за кандидатстване за всички европейски институции. Създадоха се стандартизирани конкурсни процедури и типове изпити, които обаче варират и имат различна структура при конкретните конкурси и длъжности.

В най-разгърнат вид конкурсната процедура за постоянни длъжности включва предварителни тестове, писмен и устен изпит, а цялата конкурсна процедура може да продължи около година и половина.

- Предварителните тестове са много важни за селекцията - около 80% от кандидатите отпадат при тях. Те могат да бъдат разделени условно на два типа - тестове за оценяване на знанията на кандидатите за ЕС и тестове, проверяващи способностите им за логическо мислене и работа със статистическа информация. Обикновено това са изпити, базирани на модела на MCQ (multiple choice questions), т.е. състоят се от въпроси, които имат няколко възможни отговора, и кандидатът трябва да избере единствения верен. Същественото при тях е, че тестът е издържан, ако се отговори правилно най-малко на половината въпроси - например при зададени 40 въпроса трябва да се отговори вярно минимум на 20.

Интересно е, че в настоящия конкурс за преводачи на български език предварителните тестове ще бъдат компютърни. Кандидатите ще разполагат с около 90 минути общо време, т.е. около минута на въпрос, за двата предварителни теста - по общи знания за ЕС и по логическо мислене.

- За тестовете, проверяващи общите знания по европейска интеграция, са необходими широки познания по историята на ЕС, европейските институции, правото на общността, общите политики, етапите на икономическа интеграция и т.н. Добре е да се познава европейската фактология и терминология (дати, факти, имена, събития). Този тест е сходен, независимо дали се кандидатства за позиция в област право, публична администрация, преводи, финанси, одит.

Вторият тип тестове съдържат въпроси за проверка на логическите умения на кандидатите, но може да бъде комбиниран и с математически - цифрови елементи. Тук се оценява предимно способността за логическо мислене и обработка на статистическа информация. Ако тестът за европейска интеграция може да се издържи чрез натрупани знания, включително и като се следи информацията в медиите, вторият тест е доста по-сложен, защото не може да се разчита на обща култура. При него също за кратко време и на чужд език трябва да се намери единственият верен отговор, но тук посочените възможни отговори изглеждат много близки и вероятни. Затова за подготовката се изисква практика - интензивно упражняване в попълването на такъв вид примерни тестове.

- Писменият проверява специализираните познания на кандидатите за съответната област - европейска публична администрация, право, икономика, одит и финанси. На преводачите се дават текстове за превод. Съществено за тези изпити е, че с тях се оценяват и уменията за работа с текст - способността на кандидата да анализира, обосновава, резюмира, превежда и т.н. Изпитната задача може да бъде в различна форма - есе, анализ, резюме, case-study. И тук са необходими познания по европейския интеграционен процес и владеене на специфичната европейска терминология. За кандидатите по право особено важно е да познават и практиката на съда на ЕО.

Много често устният изпит е повече от обикновено интервю. Досега в структурата на устни изпити са включвани различни елементи: представяне на кандидата и професионалната му кариера, специализирани въпроси в областта, за която кандидатства, общи въпроси за ЕС или по горещи и актуални теми на европейската интеграция и, разбира се, въпроси, свързани с мотивацията за работа в европейските институции.

- Много от българските кандидати смятат, че е напълно достатъчна самостоятелната им подготовка. Това е възможно, ако притежават едновременно задълбочени познания за ЕС, владеят европейска терминология и езици и имат експертни познания по специалността. Според моите наблюдения обаче повечето кандидати сериозно подценяват полезния ефект на предлаганите специализирани обучения за подготовка за конкурсите в ЕС, които и без това са малко в България.

Тези курсове са полезни по няколко причини. Те предоставят на участниците практическа информация и указания за методологията, процедурите и типовете изпити на отворените конкурси за работа в европейските институции. Те очертават действителната картина на изпитните процедури чрез провеждането на симулационни упражнения, имитиращи реална изпитна среда, което формира реални представи и очаквания. Освен това обученията систематизират и актуализират знанията им за ЕС. И не на последно място те помагат на кандидатите да направят обективна самооценка както на знанията и уменията си, така и на пропуските си.

- В някои от страните членки има специална политика за информиране и обучение на кандидатите за работа в ЕС. Например към британското правителство функционира служба, която дава съвети и насоки на кандидатите за работа в европейските институции и събира база данни в тази област. Полското правителство разработи система за провеждане на интензивни обучения за подготовка на желаещите да работят в институциите на ЕС, а в други страни тази политика се осъществява чрез националните академии по публична администрация.

За съжаление в България няма политика и подкрепа от държавата за подготовка на българските граждани за тези конкурси чрез интензивно и широко отворено обучение. Като се има предвид големият интерес към възможностите за работа в ЕС, мисля, че предлаганите курсове не са достатъчни, както и че няма достатъчно информация за тях.

---

За контакти: [email protected]