На 1 май 2004 г. осем държави от Централна и Източна Европа (А-8) плюс Кипър и Малта влязоха в Европейския съюз. Старите страни членки (ЕС-15) поискаха тогава преходни ограничителни срокове за достъпа на работници от тези страни - до седем години, които да се преразгледат след две, съответно пет години. Оттогава ЕС-15 оперира с четири специални режима.

Първата група държави (Белгия, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Люксембург и Испания) практикуват крепостния принцип, при който важат правилата срещу граждани извън ЕС. Вторият режим (Австрия, Дания, Италия, Холандия и Португалия) допусна квоти за отделните страни от А-8. Трета група държави - Ирландия и Великобритания - защити свободното придвижване на работници, но ограничиха достъпа до социалните осигурителни системи. Само Швеция разви собствена система и осигури пълен достъп.

Свободните пазари на стоки и фактори трябва да придвижат напред интеграцията на икономическите пространства в Европа и да донесат растеж и благоденствие. От свободната миграция на работни сили се очакват големи ползи. Принципът за "крепостта Европа" се дължи обаче не на доброто желание, а единствено на "страха от собствения кураж" на политиката. Когато ЕС се разшири на изток, в медиите се ширеха много предсказания, че това ще доведе до масова имиграция, безработица сред западноевропейските граждани и силни посегателства върху бюджетите на благоденстващите държави. Сигналите от научните среди, че тези страхове не се доказват от емпиричните открития на базата на предишни миграционни проучвания, бяха хвърлени на вятъра и никой не им обърна внимание.

Новото германско правителство в лапидарен стил обяви в коалиционния си договор, че ще продължи "крепостната политика" с още три години, и го приложи без никакво проучване. Преходните периоди били необходим буфер за защита на пазара на труда и на занаятите, твърдяха германските политици. С това кабинетът на Ангела Меркел подхрани упреците, че лекомислено се отказва от добрите възможности за ръст и работни места. Междувременно бяха публикувани първите оценки и научни изследвания за свободното придвижване (Швеция, Ирландия и Великобритания), както и специален анализ на Европейската комисия за първите две години на източното разширяване. Икономическата ситуация в трите разгледани държави действително е различна, но същевременно са разкрива една и съща картина.

Гражданите от присъединяващите се държави имат значително по-висока квота на заетост, отколкото местното население, докато в държавите със свободен режим е тъкмо обратното. Притокът на мигранти от присъединяващите се държави се оказа умерен, негативните ефекти за пазара на труда не се случиха, а прииждащите квалифицирани работници подействаха съживително за икономиката. Така изолационната политика на старото и новото германско правителство все повече заприличва на автогол. Германия е изправена пред нарастваща липса на квалифицирана работна ръка. В дългосрочен план тя ще обхване всички икономически нации и ще приключи в надпревара за най-силните умове. Има опасност да наблюдаваме тази битка от задните редици, защото изграждането на околна среда за работниците мигранти е дългосрочен проект, изискващ много усилия. Миграцията се осъществява в мрежи и се базира на социалната инфраструктура на хората от различни етноси. В тези мрежи, както виждаме от традиционните имигрантски държави, трябва постоянно да се инвестира.

Но и в краткросрочен аспект ограничителният режим е голяма грешка. Склонните към емиграция специалисти от страните от А-8 сега се ориентират към пазарите на работна ръка в държавите, предоставили свободен достъп. От тези експерти и сега вече Германия остро се нуждае. Въпреки все още умерената конюнктура недостигът на квалифицирани работници е ясно видим. Този недостиг в крайна сметка възпрепятства откриването на нови работни места за по-малко квалифицираните германци, които именно поради това ще продължат да бъдат безработни. Имигрантите от присъединяващите се страни мобилизират не само икономическия потенциал в Германия, но ни дават и възможност по-добре да разработим пазарния шанс за нашите стоки и услуги в тези страни.

*- Клаус Цимерман е директор на Германския институт за икономически изследвания (DIW) в Берлин.