Българите ще могат да упражняват определени регулирани професии в страните от ЕС само въз основа на придобит професионален стаж, без да е необходима диплома, предвиждат одобрените от парламента на първо четене промени в Закона за професионалното образование, съобщи БТА.

С промяната в закона се въвежда нова европейска директива, според която граждани от страни - членки на ЕС, които са само наети или работят в областта на услугите, ще имат право да упражняват професиите си без да е необходима диплома, а само определен трудов опит.

Промяната засяга професии в областта на производството и преработвателната индустрия, занаятчийството, организирането на туристически маршрути, посредническа дейност, ресторантьорство и хотелиерство, филмова индустрия, минно дело и каменодобив, дървообработване и добив на петрол и газ, обясни в кулоарите на парламента заместник-образователният министър Екатерина Виткова.

Професионалният стаж се доказва с документ, удостоверяващ естеството и продължителността на извършваната дейност, издаден от компетентен орган на държава - членка и представен заедно с молбата за признаване на правото за упражняване на регулираната професия.

Според законопроекта гражданин, който е квалифициран в определена професия в една държава - членка, трябва да има право да упражнява тази професия навсякъде в общността.

В момента депутатите обсъждат на второ четене промени в Закона за мерките срещу изпирането на пари. По-рано изменението на закона мина на първо четене със 140 гласа “за”.

Целта на промените е привеждане на българското законодателство срещу изпирането на пари в съответствие с Ревизираните четиридесет препоръки на Групата за финансово действие (FATF). Те са изготвени във връзка с констатация от мониторинговите доклади на Европейската комисия октомври 2005 г. и май 2006 г., където е отбелязано, че превантивното законодателство срещу изпирането на пари не е в пълно съответствие с Втората директива на Съвета и на Европейския парламент за превенция на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари.

Несъответствието се отнася до задължението на лицата, предоставящи правни консултации, посочват вносителите. Според директивата лицата от тази категория трябва да прилагат на общо основание всички предвидени мерки срещу изпирането на пари. Изключение се прави само по отношение на информация, станала известна при или по повод участие в досъдебно или съдебно производство и при установяване на правното положение на клиента.

Законопроектът установява изисквания за идентифициране на действителния собственик на клиентите - юридически лица, за събиране на информация за целта и характера на отношението с клиента, допълва се и се прецизира кръгът от задължени по закона лица, изрично се предвижда възможността за обмен на информация между финансово-регулаторните органи. Предвидено е да бъдат въведени препоръките на Групата за финансово действие (FATF) за

установяването на отношения с банки, регистрирани в юрисдикции, в които те нямат физическо присъствие, използване на анонимни сметки, повишено внимание към сложни или големи операции или сделки, които биха могли да бъдат свързани с изпиране на пари, проверка на идентификационните данни, включително след установяването на отношения с клиент (текущи проверки и проверки, свързани с промяна на обстоятелствата). Особено значение има въвеждането на специални мерки по отношение на задълженията за идентифициране на физическите лица, които са действителни собственици на клиент - юридическо лице, както и физическите лица, които имат пряк или непряк контрол върху клиента, се посочва в мотивите на вносителя. Предвиждат се по-широки правомощия за спиране на операции от министъра на финансите, включително при получаване на информация за съмнение за изпиране на пари от държавни органи, и чрез международен обмен.

---

Със 106 гласа "за" и един въздържал се парламентът прие на първо четене промени в Закона за марките и географските означения, внесени от депутатите Нина Чилова (НДСВ), Атанас Мерджанов (Коалиция за България) и Фикрет Шабанов (ДПС).

В мотивите на вносителите се посочва, че предлаганите изменения се налагат от необходимостта за синхронизиране на Закона за марките и географските означения с общностното законодателство на ЕС в областта на интелектуалната собственост. С промените законът се синхронизира с директивата на ЕС за осигуряване зачитането на интелектуалната собственост.

Проектоизмененията уреждат мерките и процедурите, прилагани в хода на гражданското съдопроизводство, за да се осигури по-ефективно зачитане на правата върху различни обекти на интелектуалната собственост, в т.ч. и търговските марки и географски означения. Според вносителите често традиционни съдопроизводствени практики, създадени за разрешаване на спорове за права върху вещи, се оказват недостатъчни в случаи, когато става дума за нематериални блага, каквото е интелектуалната собственост. В тази връзка се предвиждат улеснения за ищеца при набавянето на доказателства, по-широк спектър от мерки, с които не само да се прекратяват, но и да се предотвратяват нарушенията, мерки и срещу лицата, които с услугите си са спомагали за нарушенията, по-гъвкави начини за определяне на обезщетението, широко разгласяване на осъдителните решения.

Парламентът ратифицира и Договора за сътрудничество за хуманитарна помощ между министерството на здравеопазването на България и Суверенния военен благотворителен орден на Св. Йоан от Йерусалим, Родос и Малта.