Германия обмисля минимални работни възнаграждения за всички браншове, но идеята среща съпротивата на бизнеса, според който тя застрашава хиляди работни места. В интервю за в. "Велт ам зонтаг" в неделя новият министър на труда Олаф Шолц оповести желанието си за минимални прагове на заплатите във всички сектори, не само в пощенските услуги, където за пръв път се въвеждат единните тарифи.

"Минималната заплата ще стане факт, и то за всички. Сигурен съм", каза Щолц пред вестника. Според него тя трябва да се приложи най-вече за отраслите, в които не съществуват никакви общи работни ставки и няма сигурност за заетите. Като "професорска безсмислица" министърът определи предупрежденията на различни икономисти, че долните прагове на заплатите поставят под въпрос 1.9 милиона работни места. "Опитът на други държави показва, че минималните работни тарифи не унищожават работни места. В края на 90-те Великобритания например въведе мярката със закон и днес се радва на пълна заетост, дори отвори своя пазар на труда и за източноевропейци", посочи Шолц пред "Велт ам зонтаг".

С изявлението си министърът, наследил оттеглилия се преди месец Франц Мюнтеферинг, разбива надеждите на християндемократите, коалиционни партньори на социалдемократите в широкия кабинет на Ангела Меркел, че темата повече няма да стои на дневен ред. Минималните възнаграждения бяха един от най-спорните въпроси в последно време в Германия, най-вече предвид желанието на социалдемократическата партия да ги въведе в пощенския сектор. В петък след продължителни дебати в Бундестага депутатите решиха да наложат задължителна ставка от 9.80 евро на час за всички работници в куриерските и пощенските услуги. За това гласуваха 466 от 552 народни представители, а парламентарната група на Християндемократическия и Християнсоциалния съюз одобриха мярката, но само с уговорката тя да не се разпростира и към други сектори. Пред в. "Билд" председателят на християндемократическата фракция Фолкер Каудер предупреди, че промяната за пощенските служители може да се окаже сигнал и за другите отрасли, откъдето да последват съответни искания, дори и подплатени със стачки.

Бизнесът реагира още в петък, малко след решението на Бундестага. Могъщата медийна групировка "Аксел Шпрингер" (Axel Springer) обяви, че ще продаде мажоритарния си пакет акции от компанията за куриерски услуги "Пин" (Pin). В последните седмици концернът многократно повтаряше, че минималните възнаграждения бетонират монопола на "Дойче пост" (Deutsche Post) и застрашават работните места в по-малките конкуренти на държавните пощи. Президентът на "Аксел Шпрингер" Матиас Дьопфнер обвини федералното правителство, че не спазва думата си. "Нашето доверие в обещанията на политиците винаги е било много високо. Сега то е под нулата", каза Дьопфнер пред сп. "Шпигел" на въпроса дали е повярвал на канцлера Меркел, която наскоро каза, че няма да се стигне до минимални прагове в заплатите.

Освен Шолц и редица други политици социалдемократи се застъпват за тарифите, пише "Шпигел". Някои от тях дори смятат да използват темата и в кампанията за следващите парламентарни избори. Според социологическите проучвания мнозинството от германците също подкрепят законово регулиране на възнагражденията. Дискусиите за долната граница съвпаднаха и с критиките срещу високите заплати на висшите мениджъри. На последния конгрес на ХДС и канцлерът Меркел призова управителните съвети на големите концерни да си гласуват съразмерни спрямо останалите служители възнаграждения.