Изтичането на работна ръка от България ще попречи на пълноценното усвояване на структурните фондове, прогнозира Радек Мали, ръководител на звено "Анализ на заетостта" в Европейската комисия. Той предупреди, че проблемът е най-сериозен с инфраструктурните проекти, където острата липса на работници може да доведе до забавяне на работата и загуба на средства по проекти.

Емиграцията от България се увеличава, а икономиката расте и отваря работни места – това създава икономически вакуум, който няма да остане без последици, каза експертът. Според него недостигът на работна ръка, пред който е изправена страната, е нещо необичайно за другите страни-членки и затова е трудно да се прогнозира колко сериозни ще бъдат щетите за икономиката.

По данни на Евростат за последните пет години 2.4% от работната сила е напуснала България, което я нарежда сред страните в Европейския съюз с най-голяма емиграция наред с Румъния и Литва. "Като процент от населението, България и Румъния са източник на много повече емигранти отколкото предишния "шампион" – Полша, която вече е смятана за страна със средна емиграция," каза Мали. Една от причините е, че българските и румънските работници се насочват главно към Италия и Испания - пазари, където не се конкурират с емигрантите от другите нови членки.

На конференция за мобилността на работниците от Централна и Източна Европа миналата седмица румънският евродепутат Габриела Кречу съобщи, че емиграцията е обезлюдиила селските райони на страната й и също прогнозира, че това ще доведе до загуби на земеделски еврофондове.

С подобни проблеми се е сблъскала и Полша след присъединяването си към ЕС, каза Павел Качмарчик, професор по демография във Варшавския университет. Според него недостигът на работна ръка не е дългосрочен проблем, тъй като се коригира с внос на работници от трети страни. "Това е шанс за държавата да стимулира кадрите в нужните области," каза той. Много по-притеснително според Качмарчик е "изтичането на мозъци" от региона. Той посочи, че след нискоквалифицираните полски работници, залели Великобритания и Ирландия, втората емигрантска вълна изнася от Полша най-образованите й кадри. "Ако тенденцията в България е същата, може да се окаже, че страната ще загуби не само преките изпълнители на европроектите, но и капацитета за писане на качествени проекти," предупреди професорът.

На същото мнение е Мали, който се позова на анализ на мобилността на българите и румънците, който в момента Еврокомисията изготвя. Документът ще бъде представен в края на годината. От заключенията в него зависи дали Брюксел ще препоръча да отпаднат ограниченията за достъп на трудовия пазар за българи и румънци. Преходни периоди все още са в сила в 15 страни-членки. Според експерта на комисията, ограниченията трябва да отпаднат. "Те само стимулират черния пазар, тъй като тези, които искат да емигрират, ще го направят въпреки всичко," каза Мали. Той смята, че българските и румънските работници не са заплаха за другите страни-членки, но загубата им ощетява България и Румъния.