Държавата е далеч зад бизнеса в екологичната политика

Държавата е далеч зад бизнеса в екологичната политика

Боян Рашев<br />
Боян Рашев
Боян Рашев е управляващ партньор на denkstatt България.denkstatt e международна консултантска фирма по устойчиво развитие, базирана в Австрия. Българският офис консултира редица фирми и институции в страната. По-големите й проекти са свързани с производствата на двете златодобивните фирми на канадската "Дънди" в Челопеч и Крумовград, проекта за курорт "Супер Боровец" в Рила, с фабриките на "Кока-кола"в Европа и структурите на Министерството на околната среда и водите.
Какво е общото Ви впечатление от ефекта на присъединяването върху екологичната дисциплина на българския бизнес – напредва ли той в прилагането на евростандартите или те все още са само норматив без реална работа?
Голямото влияние на влизането в Европейския съюз започна да се чувства още с отварянето на преговорните глави – от 2000 г. И мисля, че повече работа беше свършена по време на подготовката за членството, отколкото след това. Защото промяната в екологичното законодателство и адаптирането на най-замърсяващите процеси и фирми към него започна в края на 90-те години. Промяната е огромна, но тя не е от 1 януари 2007 г. Тази промяна продължава и в момента, и аз лично все по-рядко се учудвам, когато видя, че някое предприятие е постигнало някакви норми за емисии на вредни вещества. И според мен, много по-трудно е на правителството да се адаптира към европейските регулации, отколкото на бизнеса. Освен това държавата прилага един много странен двоен аршин, когато изисква от фирмите да прилагат европейското законодателство. Като цяло от фирмите, които са българска собственост, сякаш не се очаква чак толкова много. От западните инвеститори обаче се иска всичко да са направили перфектно. И има случаи, в които те са го направили перфектно и пак не сме доволни.
В кои браншове най-осезаемо се отразиха промените в екологичните правила?
"Ако всички топлоцентрали в София се снабдят с когенерации, няма да имаме нужда от втора АЕЦ"
В тежката индустрия – добив, металургия, производство на цимент и в химическата индустрия. Мисля, че темата околна среда е една от основните причини "Кремиковци" да умре например. В продължение на много години ръководството му не направи реално нищо, за да постигне някакво съответствие с изискванията на екологичното законодателство. В тежката индустрия имаше много тежко наследство и ако всички тези фирми не бяха приватизирани и в тях не бяха вкарани западни технологии и капитали, които да ги изчистят съобразно новите правила, просто нямаше да има начин тези фирми да продължат да работят. И компаниите от тази сфера, които са все още държавни, са много назад от приватизираните. Пример за това са и тецовете. Как е възможно, например, никой от тецовете в София все още да няма когенерация? Това е така само поради факта, че все още са държавни. Ако всички топлоцентрали в София имат и когенерации, както е в нормалните централи, няма да имаме нужда от АЕЦ "Белене". Само тук в София по всяка вероятност има потенциал за 1000 мегавата електрическа мощност от когенерации, което се равнява на 1 от двата блока на планираната втора атомна централа. И след като очевидно държавата не е готова да направи тези инвестиции, смятам, че единственият вариант е тези топлофикационни централи да бъдат приватизирани.
Създаването на екомрежата "Натура 2000" повлия ли на хаотичното курортно строителство по морето и в планините?
Не, за момента не съм усетил еврочленството да е подобрило тази област. То даже допринесе строителството значително да се увеличи, защото като част от ЕС България е по-надеждна за инвестиции. Но аз не бих нарекъл тази сфера "бизнес": огромната част от нея се корени в това, че някой има излишни пари (казвам излишни, за да не употребя по-лоша дума) и смята, че с такава инвестиция лесно може да умножи парите. Кризата стопира този балон. Всъщност, не виждам защо Европейската комисия трябва да решава вътрешните проблеми на България. Те са на българската държава и общество – щом те позволяват тези неща да се случват, те ще се случват.
Как оценявате например проекта за курорт на британския арх. Норман Фостър в черноморската местност Карадере (проектът е на британския инвестиционен фонд Madara Bulgarian Property Fund Limited – през 2009 г. фондът обяви, че го замразява за неопределено време)? Той беше рекламиран като много екологичен.
Не съм запознат в детайли с проекта, но знам, че всеки втори проект в България се изтъква като "много екологичен". Ще ви дам следния пример: наскоро голф-комплексът на Северното Черноморие "Блек сий рама", който беше изграден върху хабитати от "Натура 2000", спечели награда за най-екологично голф игрище в света. Искам да кажа, че в България ужасно много се злоупотребява с това да се "оцветяват в зелено" разни неща, особено в строителството.
Мислите ли, че ще подейства дисциплиниращо, ако някоя от всички наказателни процедури срещу България, свързани със строителство в защитените зони, завърши с глоба за страната?
Кого ще дисциплинираме по този начин? На правителството не му пука. Според мен начинът да се подобри реално дисциплината е да се види кой е отговорен за подписването на разрешения за онези проекти, които са в основата на наказателните процедури и да им се търси персонална отговорност. Интересното е, че в тези ситуации не можеш да искаш парите от фирмите, чиито проекти са довели до процедурите, защото на тях са им разрешили да ги направят.
Как подейства влизането на чужди компании в България на екологичното ниво – успяха ли чужденците да въведат тук ноу-хау и някакъв стандарт или по-скоро се "разпасаха" според местното ниво?
"Дисциплината ще се подобри, ако на хората в държавата, които са в основата на наказателните процедури, се потърси персонална отговорност"
Всички се разпасаха донякъде. Когато чуждите фирми стъпят в България, те внасят технологии и начини за правене на нещата, но най-важното, с което идват, е моралът. Защото масовият български бизнесмен няма морал. Те търсят начин да постигнат съответствие с екологичното законодателство, а българските правят опити да го постигнат на хартия, заобикаляйки реално изискванията. Има и някои български фирми, които са съвестни, разбира се. Занижаването на нивото на чуждите фирми тук обаче е неизбежно. При положение, че с нормалния си начин на работа те 5 години не могат да вземат едно разрешително за каквото и да е, се стига до момента, в който нашата действителност ги принуждава да започнат да използват методите, които са нормални за тази действителност. Например "Челопеч майнинг", с които ние работим, се отказаха от проекта си в Челопеч – всъщност това още не е 100 % сигурно (фирмата е дъщерна на канандската "Дънди прешъс металс" - предишното правителство дълго време не й даваше разрешение за цианиден добив на злато, а когато го получи, екоорганизациите обжалваха решението и първа инстанция на Върховния административен съд се произнесе в тяхна полза). След като те няколко години не успяват да реализират проекта си, купиха завода в Намибия, който до момента преработваше продукцията им. А по-добре би било този концентрат да се преработва тук, да се добавя още много стойност. В момента товарим едни влакове с огромни количества концентрат, които обикалят половината свят, за да може после да ги върнем в Европа или да ги изпратим в САЩ, където да се продават. Това е не само икономическа глупост, а и екологична, ако сметнем въглеродния отпечатък на този транспорт.
Екоорганизациите, които са против употребата на цианиди в златодобива, ще възразят, че икономическата стойност, за която говорите, може да струва природа и човешко здраве.
Според мен историята с цианидите е огромна злоупотреба с доверието на хората и това правят някои хора от НПО-сектора в момента.
Наскоро обаче имаше цианиден разлив – в р. Трент във Великобритания – тоест, дори там явно няма гаранции за тази технология?
Разливът в Трент не беше от мина. В света се употребяват много повече цианиди за други дейности (вкл. пречистване на води и размразяване на пътища), отколкото за добив на злато. Ако ние искаме да спрем използването на цианиди навсякъде в България, веднага можем да затворим половината фармацевтични и химически фабрики.
Любимият пример на анти-цианидната група е замърсяването в Бая маре в Румъния. Само че разликата между проектите в България и Бая маре е, че там е имало страхотна концентрация на цианиди, защото се е излужвал хвост (отпадъкът от добива на злато) Ако говорим за проекта на "Горубсо Кърджали" за златодобив, там има една важна особеност – фабриката е в центъра на града. Не съм напълно запознат с техния случай, понеже не работим с тях. Но там очевидно трябва да се вземат перфектните мерки, а перфектните мерки са българското правителство да приеме международния цианиден кодекс и да го вкара като задължително изискване към фирмите, които оперират с цианиди в България. Не знам "Горубсо" да са изявили желание да се присъединят към този кодекс, а той е добра гаранция. Кодексът беше създаден след Бая маре, заради Бая маре, за да предотврати подобни случаи в бъдеще. И откакто го има, голям разлив в предприятията по света, сертифицирани по него, не е имало. Аз не искам да кажа, че тази технология е абсолютно сигурна и никога няма да се случи нищо. Но рискът може да бъде сведен до минимум. В България опасни са онези хвостохранилища, които не са собственост на компаниите - те са стари, никой не ги стопанисва и държавата трябва да направи нещо с тях.
А как бихте коментирали паниката около промяната в закона за генетично модифицираните организми?
В случая със закона за ГМО, българското правителство твърди, че просто го съобразява с европейските директиви. Встрани от съмненията за лобизъм, българските правителства обаче все още не могат да разберат, че всъщност трябва да си ползват главите, а не просто да се съобразяват с нещо. Както знаете, всяка директива дава възможност на държавите да прилагат съответните регламенти, както намерят за правилно. Българската държава обаче чака Европейският съюз да й каже точно какво да направи. Когато управляващите трябва да обяснят защо точно правят нещо, най-лесният начин е да кажат: ами ЕС каза така. България трябва да намери начин да изпълнява изискванията на ЕС така, че даже да го изпреварва в известна степен. Говорейки за екологичното законодателство, аз не знам България да е родила подобни принципи, които да повлияят на общностното право. И е време българското правителство да покаже на практика, че действително мисли в зелена посока. Това може да са най-елементарни неща: например министерствата могат да спрат да си купуват огромни коли и джипове с голям разход на гориво. По отношение на зелените поръчки все още нищо не се прави в България. Правителството не създава никакви условия за зелени практики и по никакъв начин не толерира доброволните действия на бизнеса в тази посока. Ако една фирма направи нещо, надхвърлящо изискванията, тя не получава нищо – нито от правителството, нито от обществото. Защо тогава да го прави?
Тоест, според вас декларацията на правителството за Зелена България са голи?
"България ще стане "зелена", когато започне да налага екологични стандарти на Германия"
Да, абсолютно голи са до момента. Хубаво е, говорейки за "Зелена България", правителството да знае какво казва, а аз не мисля, че знае. Написали са си някакви декларации – накратко, зелената мода е стигнала и до властта. Една моя дефиниция за "Зелена България" би била онова състояние, при което държавата е двигател на европейското екологично законодателство - когато ние започнем да налагаме на Германия екологични стандарти, тогава България ще е "зелена". Да видим кога ще стане това. От една страна имаме някакво половинчато говорене за биоземеделие, а в същото време регламентираме режима за пускане на ГМО (предстои законът да бъде гласуван на второ четене от парламента, парламентарната комисия по околна среда обаче вече гласува новите правила, предложени от правителството – намаляване на задължителните отстояния на ГМО- посеви от зоните на "Натура 2000"и отпадане на категоричните забрани за производство и продажба на някои ГМО-култури, да отпаднат – бел. авт.). Когато например Министерството на околната среда или някое друго сметне собствените си емисии на парникови газове и започне да прави опити да ги намалява, тогава можем да говорим за Зелена България. Правителството хем иска от бизнеса да прави различни неща, хем не може да му покаже с личен пример кои са те. Държавата говори за енергийна ефективност, а сградите й са емблеми за енергийна неефективност. Сградата на Изпълнителната агенция по околна среда към екоминистерството е една такава емблема – в същата тази сграда всяка година се прави инвентаризацията на парниковите емисии на цяла България.
Зелените поръчки въведени ли са като масова практика някъде в Европа?
На много места. Например във Великобритания правителствена институция не може да си поръча хартия, която не е сертифицирана или няма определен дял рециклиран материал. Ако някое ведомство там си купува мебели, те трябва задължително да са сертифицирани по FSC (ForestStewardshipCouncil – международният стандарт за екологично управление на гори). Държавните автомобили имат стандарт – средно ниво за вредни емисии на километър. Има и конкретни цели как ще се намаляват тези емисии в годините напред.
Има ли България потенциал действително да развива нови общоевропейски регламенти - в кои сфери?
Да, в биоземеделието например. Също в природозащитата. България има сравнително запазена природа и запазени земеделски земи – не защото много се грижим за тях, а просто защото в последните 20 години не е имало достатъчно пари да ги замърсяваме с торове и пестициди. И това може да се използва. В Европа държавите, които са постигнали най-много по отношение на околната среда и свързаното с нея законодателство са Дания, Холандия, Австрия – все малки държави, сравними по територия с България.
В тази връзка се сещам за друга истерия у нас – изгарянето на отпадъци. Някои екоорганизации започнаха да говорят за опасността от изхвърляне на диоксини и фурани във въздуха. Всъщност, от екологична гледна точка е много по-добре да затворим ТЕЦ Марица изток 2 и да изгаряме отпадъци на различни места в България, и да правим електрическа и топлинна енергия. В същото време в Дания и Холандия вече почти няма депа за боклук и те са водещи в изгарянето на отпадъците. Хората там са преценили, че просто няма територия за сметища и са открили, че най-добрият начин да използваш остатъка от боклука, който не може да бъде рециклиран или компостиран, е да правиш енергия от него. При това, отпадъчното гориво е високо калорично.